Свободата днес и тук 05 Ноември 2024  
Начало
  
  Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага - Дон Кихот Свободата, брат, е нещо изключително - Джендема  
 

ДОБРИЯТ НАЦИОНАЛИЗЪМ

« назад   коментари   Изпечатай   Изпрати на приятел   
Веселин Кандимиров

Това лято, по време на редовното активизиране на хомосексуалната общност у нас, така нареченият „гей парад”, остана незабелязано едно съобщение, според което общината отказва на крайни националисти да организират протестен митинг срещу въпросното мероприятие.

Тук няма да обсъждаме определението „краен националист”, което е толкова проблемно, колкото и определението „умерен хомосексуалист”. Ще отбележим само странните въпроси, които ражда запознаването с това съобщение, а и с други прояви на т.н. „хомофобия” у нас. Хората, които силно любят своето отечество ли са измежду най-засегнатата от откритите хомосексуални изяви част на обществото? Само хетеросексуалните мъже и жени ли могат да бъдат добри националисти? Има ли въобще някаква тайна връзка между национализма и хомосексуалността, чрез която едното да се прелива в другото: колкото повече обратен, толкова по-малко националист? (Тук неволно си спомняме за Хитлер и неговото обкръжение от педерасти, но да не задълбаваме натам.)

На тези въпроси всеки може лесно да си отговори и отговорът навежда на мисълта, че има нещо сбъркано в национализма, който ни се предлага, че той не е това което е и което би трябвало да бъде.

За да видим дали това е така, нека почнем от самото начало. От определението на национализма. При това няма да засягаме етичната страна на нещата, т.е., дали национализмът е нещо добро или лошо от нравствена гледна точка, а ще подходим прагматично – от гледна точка на ползите и вредите от него.

Национализмът в същинския си вид е религия. Същината и е обожествяването на собствената човешка общност. Това явление не е от вчера. През Античността се е обожествявал полисът, т.е., градът-държава. Днес обичайният начин на държавно обособяване е националната държава. Затова се обожествява нацията. Национализмът приписва на собствената нация изключителни качества, а всеки неин член е длъжен да поставя на първо място нейните интереси.

Религията е цимент за обществото. Тя превръща инертната маса от хора в монолитен блок. От тази гледна точка би трябвало да оценим национализма като полезен. И все пак, има основания да не препоръчваме именно този вид обществен цимент за употреба. Повечето качества, с които той обдарява нацията, са несъществуващи. Никоя нация не е по-умна, по достойна и по-велика от другите. Успехите, постигнати от дадена страна не се дължат на някакви тайнствени, вътрешно присъщи качества на нацията й, а на съвсем други, понякога случайни, обстоятелства. А най-успялата днес държава, САЩ, дори не е построена на национален принцип.

Освен това ние вече притежаваме много по-стара и по-обхватна религия – християнството. Но, както казахме, няма да навлизаме в етичната страна на въпроса.

Не, вземането на сериозно на религиозната форма на национализма не е добро решение. Това означава да вземаме желаното за действителност. Знаем докъде води това.

 

Чувството за национална принадлежност, обаче, е нещо реално съществуващо. То също поражда определен национализъм, отстояващ  културната принадлежност и  собствената идентичност на индивида. Някои наричат това патриотизъм. Доколкото този национализъм е изграден от същия материал, няма смисъл да променяме термина. Нека го наричаме просветен или културен национализъм.

Просветеният национализъм е не само полезен, но и необходим. Единствено той е способен да отчете реалните достойнства и недостатъци на нацията. От това следва, че той не е и агресивен. А също и това, че е пряко свързан с културата на дадената нация.

Религиозната форма на национализма е бездоказателствена и се изповядва от по-изостаналата, по-необразованата и с по-нисък коефициент на интелигентност част от нацията. Обратно, колкото по-образован, културен и интелигентен е човек, толкова по-благодатна основа за отглеждане на просветен национализъм притежава.

Просветеният национализъм отстоява националните интереси. Религиозният не винаги прави това. При него, под формата на „защита” могат да се преследват цели, нямащи нищо общо с интересите на нацията, и дори противоположни тям. Умният, образован и културен човек с много по-голяма вероятност ще определи правилно националния интерес и ще открие начин да го защити. Човекът, воден под лозунги, е много по-вероятно да бъде манипулиран в интерес на какво ли не.

 

А сега нека видим какво ни се предлага на политическия пазар в тази област.

Като правило просветеният национализъм би трябвало да присъствува имплицитно в политиката на всички политически сили. Това би направило излишно съществуването на всякакви партии с афиширана „националистическа” насоченост. В действителност не е точно така. В партия като ДПС, по обясними причини, този национализъм присъствува в много по-малка степен. За съжаление, и в друга голяма българска партия, БСП, положението е подобно. Мнозинството нейни привърженици, независимо от официално променената идейна насоченост на партията им, продължават да изповядват религия, която в много отношения е несъвместима с национализма.

В допълнение, тази партия, по исторически причини, традиционно е била застъпник на интересите на друга държава. Всичко това с времето е придало на БСП черти на партия от етно-религиозен тип – такава, каквато е и ДПС. Когато тези дни нейният кандидат за президент заяви в кампанията си, че ако си русофил, значи обичаш България, това беше сгъстен израз на тази нейна същност.

Не е радващо положението и в управляващата днес партия – ГЕРБ. Бедите там идват от другаде. ГЕРБ е типична партия  на келепира – чевръсти мераклии за власт от всички политически цветове, обединени около харизматичен лидер-популист. При такова политическо струпване националния интерес се защищава, както се казва, на остатъчен принцип – ако остане време от грижи за другото. Само един пример: правата на българите в Сърбия и Македония. Те биха могли да бъдат защитени с един прост ход: обвързването им с подкрепата на България за европейско членство на тези страни. Съзнава ли българското правителство тази рядка възможност? Това, което виждаме е, че министър-председателят Борисов предпочита да си говори с президента на Сърбия за магистрали. 

Този вакуум, вероятно, е причина у нас да съществуват явни националистически партии. Но национализма, които те предлагат, е първобитен, небалансиран и, в резултат – неадекватен. Това е национализмът, който се лее от екрана на телевизия „Скат”. Ако трябва да го опишем с малко думи, той се състои в следното: той е национализъм в православно-цивилизационна обвивка. Българският народ е най-старият народ в света и създател на първата в историята цивилизация. По тази причина той е обект на заговор от целия останал свят, който иска да го унищожи, защото му завижда. Наш враг е както Ислямската, така и Западната цивилизация. Но ако трябва да решим коя е по-голямото зло, това е все пак Западната. Докато нашите православни съседи заслужават снизхождение, въпреки злините, които са ни причинили. Единственото спасение от всичко това е да се гласува за нашата партия.

Би било наивно да мислим, че този примитивен национализъм се дължи на неспособност да се формулира нещо по-добро. В действителност тези партии са лидерски и ги интересува не националния интерес, а властта. За да я получат те са избрали националистическа риторика, насочена към най-необразованата, но многобройна част от избирателите. Естествено е, както споменахме в началото, този „национализъм” да води до резултати, обратни на националните интереси. И пак само един пример: и двете „националистически” партии, Атака и ВМРО, са яростни защитници на проекта за АЕЦ Белене, който, както непрекъснато се доказва, е вреден  за България в политическо, икономическо и екологическо отношение.

 

Виждаме, че наистина на политическия пазар се предлага национализъм от съмнително качество. Този вакуум в защитата на националните интереси ни навежда на мисълта, че една партия, която би заявила явно и адекватно  тези интереси в своята програма, би намерила просторна политическа ниша. От което ще има полза не само тя, а и всички ние.


 
Отказът на президента Плевнелиев да се кандидатира за втори мнадат е:
  резултати


Бюлетин

Въведете вашия имейл адрес за да получавате по-важните неща от Svobodata.com.




Svobodata.com не носи отговорност за съдържанието и авторските права на препечатани статии - като винаги посочва име на автор и линк на първоначалната публикация.



Подкрепете Откритото писмо на Едвин Сугарев до главния прокурор Сотир Цацаров, с което се иска започването на наказателно производство срещу лицето Сергей Дмитриевич Станишев, бивш министър-председател на България, заради причинени от негови действия или бездействия щети в размер на милиарди лева. Можете да изразите подкрепата си чрез петиция на адрес: http://www.peticiq.com/otkrito_pismo_sugarev



 



Story of Stuff



Подкрепете този сайт





Red House Sofia




Valid XHTML 1.0 Transitional