Евгений Дайнов, в. 24 часаПО ПОВОД препирните за бюджет 2012 се сетих за следното. Човек и добре да живее, понякога се налага да подкрепя правителството си. Макар после да се оказва в нелепа ситуация.
Подкрепях показните арести, докато не се оказа, че резултат от тях няма. Подкрепях заявката за енергийна независимост от Русия - докато не стана ясно, че правителството смята АЕЦ “Белене” за свой приоритет. Подкрепях отнемането на лиценза на “Лукойл”, докато не се разбра, че на българска територия руснаците могат да работят и без лиценз. С пяна на уста съм поддържал правителствения план за образователна реформа - докато не се оказа, че няма такъв.
Все някога обаче ще се окаже, че някаква смислена реформа, заявена от правителството, все пак ще се случи. Затова, с риск отново да се окаже, че подкрепям някакъв нероден Петко, си позволявам да призова да дадем едно рамо на Симеон Дянков - един от малкото останали министри, които се опитват да направят някакви нормални неща в ориенталското ни блато.
В бюджета за догодина Дянков се опитва да прокара нормални, “западни” неща - като например, да се ореже бюджетът на полицаите и парите да отидат в културата. Както и да се уеднакви статутът на униформените от МВР и Министерството на отбраната с останалите чиновници. Униформените да не се радват на 20 заплати при пенсиониране, а на 10.
Тъкмо да ревна “Браво, Дянков!” - и се оказа, че май няма да има такова нещо. Всички вкупом започнаха да бълбукат някакви неща за националната сигурност и как тя се крепяла на пагоните на въпросните чиновници.
Държа да напомня следното. В Стратегията за национална сигурност пише: “Стратегията очертава по-широко разбиране за националната сигурност, като извежда на предно място сигурността на гражданина, обществените и икономическите аспекти... Повече от всякога става очевидно, че крайният продукт и същинският смисъл на понятието “национална сигурност” е защитеността на отделния гражданин, неприкосновеността на неговата свобода и достойнство.”
Ще рече: сигурността не опира до това колко униформени имаме и какви пари им даваме. Аз например имам повече полицаи на главата си, отколкото гражданинът на всяка друга държава от ЕС. Това дава ли ми повече сигурност? Не, разбира се. Почти всяка зима ме обират, а в РПУ-то с пионерски плам ми съобщават, че ако аз лично хвана обирджиите, мога да им ги заведа.
Идеята на Дянков за уеднаквяване статута на униформените с останалите чиновници заслужава подкрепа поради очевидните причини.
Първо, не униформените ни дават сигурност - сигурността е въпрос и на образование например, за което пари не стигат, бидейки запращани към МВР и МО. Второ, реформата на Дянков цели да пробие последните феоди на комунизма - нещо, само по себе си похвално. Защото в последните 20 години безпомощно наблюдавахме как различни министерства, оставени без контрола на БКП, се превърнаха във феодални владения, обслужващи само себе си и неподотчетни никому. Откъде накъде униформените ще получават по 20 заплати при пенсиониране, докато останалите получават по 2 или 6? Само защото са си запазили феодалните привилегии - защото са униформени, въоръжени и респектиращи...
Демокрацията, пише философът Фъргюсън, е характерна с това, че управляват невъоръжените - цивилните, слабите. Те казват на униформените какво да правят. И няма как униформените да живеят при по-добри условия от цивилните.
Днес Дянков се опитва да прилага препоръките на Фъргюсън, който пише трудовете си в края на ХVIII век (е, след 200 години и ние стигаме до топлата вода). Разбира се, незабавно се натъква на съпротивата на униформените. И показва колебание, дори още преди да се е захваналабитката.
Въпросът е принципен. Или Дянков ще се наложи - което не успя с “Лукойл”; или униформените ще си продължат, както си знаят. Или правителството ще действа за европейското развитие на България, или не. Няма средно положение.
С теб сме, Дянков, отново, въпреки всички предишни разочарования. Ако обаче и този път клекнеш - ще ти цъфнем в министерството със сметката в ръка и с лош поглед в очите.