Гръцка рулетка

Гърция е родината както на демокрацията, така и на трагедията. Нейният премиер Георгиос Папандреу успя да съчетае двете в един хазартен ход. Със самоубийствения си план да свика референдум за последния спасителен пакет на ЕС гръцкият лидер не само зачеркна политическото си бъдеще, но и постави на карта мъчително постигнатата само преди дни сделка в Брюксел.

В малките часове на 27 октомври германският канцлер Ангела Меркел и френският президент Никола Саркози уморено, но триумфално обявиха, че са се споразумели за "всестранно решение" за спасяване на еврото. Едва три дни по-късно няколко думи на Папандреу бяха достатъчни, за да разбият всичко на парчета. Пазарите отново потънаха, паниката изпълзя, водещият европейски дует Меркози се впусна в нова серия френетични срещи и разговори, а дневният ред на срещата на Г-20 в Кан се пренареди. Играта на гръцка рулетка показа стряскащо ясно две неща. Първо, година и половина след началото на дълговата криза ЕС все още няма смислен, заслужаващ доверие и подплатен с твърди ангажименти и пари план как да се справи с нея. И второ, досега европейските лидери се страхуваха само от пазарите. Вече е време да се притесняват и от избирателите си. Защото, за да оцелее еврото, то трябва да мине не само теста на инвеститорите, но и този на европейските граждани.

Моят голям, луд гръцки референдум

"Папандреу направи много особен облог под формата на предложение на игра на руска рулетка, тъй като референдумът на практика щеше да пита гърците дали искат да останат в еврозоната, или да излязат от нея", казва пред "Капитал" д-р Спирос Економидис, зам.-директор на Hellenic Observatory към London School of Economics. Трудно е да се определи кой беше най-стъписан, шокиран и ужасен от хвърлената от Папандреу бомба - европейските му партньори, съпартийците му от ПАСОК и членовете на правителството му (включително финансовият министър Евангелос Венизелос) или международните борси.

Каквото и да си е мислил Папандреу, нещата се обърнаха срещу него. Бунтът в редиците на собствената му партия и в кабинета, изглежда, слага край не само на плановете за референдум, но и на кариерата на премиера. "Никой не знае как ще се пренареди гръцкият политически пейзаж в следващите 30 минути дори, но е много трудно за Папандреу да остане и да продължи да води страната. Проблемът е, че този хаос създава огромна несигурност за гръцката икономика и за цяла Европа", коментира пред "Капитал" Стелиос Бурас, журналист от в. WallStreetJournal. Както и да се развият събитията оттук нататък - служебен кабинет от технократи, ново правителство на националното единство, включващ опозиционната "Нова демокрация", или предсрочни избори - вече е ясно, че Папандреу е обречен.

Със или без Гърция

Всъщност не само Папандреу направи хазартен ход в последната трескава седмица. Видимо вбесени от изненадващите лупинги в Атина, Меркел и Саркози също вдигнаха залозите. Те поставиха на страната ултиматум - или приема условията в последния спасителен пакет, или забравя за следващия животоспасяващ транш от 8 млрд. евро. И прекрачиха най-голямото табу - идеята, че не е възможно Гърция да бъде оставена да фалира и да напусне еврозоната.

Едва преди броени дни френският президент за пореден път обяви в обръщение по националната телевизия, че ако Гърция излезе от еврото, това ще е "катастрофа" за Европа и света. В четвъртък на срещата на Г-20 в Кан с каменно лице Саркози каза съвсем друго: "Въпросът е за европейското бъдеще на Гърция - желае ли тя да остане с еврото? Нашите гръцки приятели трябва са решат дали искат да продължат пътуването с нас." Същото смразяващо послание отправи и застаналата до него Меркел: "Еврото трябва да остане стабилно... Бихме предпочели да постигнем това заедно с Гърция вместо без нея. Но върховният ни приоритет е стабилността."

Не че тази възможност и досега не се обсъждаше в експертни разговори, но за първи път се артикулира публично, и то от най-важните хора в ЕС. "Ако преди никой не допускаше Гърция да фалира, сега вече се мисли за план Б. Трябва да стане ясно, че съдбата на еврозоната не е непременно тясно свързана с Гърция", казва пред "Капитал" д-р Клаус Шрадер, икономист от Института за световна икономика в Кийл. Посланието на Меркел и Саркози вече е: искаме Гърция в еврозоната, но не на всяка цена. Не и ако означава безкрайна драма и несигурност. Разбира се, в това има елемент на блъф и сплашваща тактика, която вече даде резултат - референдум в Атина най-вероятно няма да се проведе. Но го има и усещането, че лошото момче на еврозоната е стигнало края на пътя и приоритетът вече е ограничаване на щетите.

"В последните дни рискът от сценарий, водещ до хаотичен фалит на Гърция и напускане на еврозоната, се увеличи. Ако се случи, това ще е огромен политически удар и катастрофален икономически шок", коментира пред "Капитал" Томас Клау от Европейския съвет по външна политика. Според него и след последните трусове в Атина ситуацията в еврозоната фундаментално остава непроменена. И предизвикателството все още е същото - да се избегне опасността развитията в Гърция да заразят други уязвими държави. Защото, макар сега вторачването да е в Атина, всъщност всички пътища на дълговата кризата водят към Рим. Покачването на лихвите по десетгодишните италиански облигации над опасно високото ниво от 6.4% през седмицата отново напомни, че държавата от Апенините с нейния дълг от близо 2 трилиона евро е твърде голяма, за да бъде оставена да потъне. Но и твърде голяма, за да бъде спасена.
 

От: http://www.capital.bg/