Пореден заговор срещу правосъдието. Ще го допуснат ли върховните съдии?

"Съдиите Ковачева и Янкулова (за съдия Раденков се съмнявам дали има тази доблест) не трябва да мълчат. Колеги, призовавам ви да сезирате Висшия съдебен съвет и Инспектората на ВСС и ако сериозните слухове за натиск са верни, да разкажете за него. Ако един върховен съдия не може да направи това, не виждам как да се очаква останалите да могат. В момента нещастният облик на съдебната система зависи толкова много от вас. Моля ви, не се колебайте и проявете смелост и почтеност! Така ще дадете знак и кураж и на останалите."

Този призив се появи като коментар от анонимен магистрат под информацията в сайта на списание "Правен свят" за решението на Тричленния състав на Върховния административен съд (ВАС), председателстван от съдия Юлия Ковачева и членове Соня Янкулова и Иван Раденков, с което беше отменен изборът на Владимира Янева за председател на Софийския градски съд (СГС) от 30 май т. г. Коментарът е илюстрация на набиращ скорост скандал, който всъщност тепърва ще се разраства.

Решението на ВАС носи дата 3 ноември, а под подписите на двете съдийки с дата 2 ноември четем: "Съдия Иван Раденков отказва да подпише съдебното решение, като е постъпил самоотвод от същия след произнасяне на съдебния състав, изготвяне на решението и подписването му от двама от членовете на състава."

Да припомня на читателите, че изборът на председател на СГС беше обжалван пред ВАС от съдия Величка Цанова, която се състезаваше за поста с Янева и ВСС предпочете втората, без да посочи мотиви за избора си. Не бива да бъдат пропускани още няколко детайла от бекграунда на този сюжет: Янева обяви след избора си, че е приятелка на вътрешния министър Цветан Цветанов, който беше вече придобил слава с атаките си срещу съда и с похвали към прокуратурата и полицията.

Оказа се също, че Янева е държала при себе си без да се произнася едно от делата за "Софийски имоти" - общинската фирма, от която баща й през 2002г. е купувал имоти, а самата тя е участвала като търговски пълномощник в сделките, въпреки че е била младши съдия, но комисията за конфликт на интереси не видя никакъв проблем в това.

Припомням и, че немотивираният (по смисъла на закона) избор на Янева разтърси не само общественото чувство за справедливост, но и иначе сдържаната и видяла какво ли не съдебна система. Двама от членовете на ВСС – съдиите Капка Костова и Галина Захарова, напуснаха в знак на протест, а министърът на правосъдието Маргарита Попова влезе в задочен спор с вътрешния министър, като обяви, че ако е била на мястото на Янева, е щяла да се оттегли.
 

Решението на ВАС, отменящо избора на Янева, трябваше да бъде готово на 19 октомври, тъй като делото приключи на 19 септември, а Административно-процесуалния кодекс (АПК) предписва срок от един месец. Докато се чакаше произнасянето, в публичното пространство се появиха информации, че то е било готово в срок, но според източници на медиите председателят на ВАС Георги Колев (който беше призовал ВСС да избере Янева със забележителния мотив, че "в сегашния момент" тя е най-подходящата кандидатура) е викал съдиите от състава, за да въздейства върху изхода на делото. Колев отрече и определи твърденията като слухове.

И изведнъж, когато решението е факт, единият от съдиите отказва да го подпише и обявява, че си е направил отвод, понеже вече не се чувствал безпристрастен. И тъй като съдиите Ковачева и Янкулова не са се произнесли за отвода му, трябва да се направи изводът, че решението за отмяна на избора на Янева е нищожно.

Само че

и по-нататък ще стане ясно защо. За да бъдат по-достъпни тези редове за читателя, няма да навляза във високата материя на юридическите доказателства, с които ще се обясняват пред петчленния състав застъпниците на едната и на другата позиция (отвод ли е или нещо друго...неизвестно впрочем за правото какво), а ще си послужа с общологическите, ще ги нарека житейски, съображения. (Правото не може да противоречи на живота, казвам го не аз, а са го написали корифеите преди столетия).

И така: Ако вече си участвал в някое действие, не можеш да докажеш, че не си, тъй като то е документирано. В случая отказът на съдията да се подпише под участието си е нещо, което не фигурира като формулировка в никой закон и по тази причина то няма име. Гражданско-процесуалният кодекс (ГПК) е предписал, че за да има отвод, той трябва да бъде направен по време на делото, тоест преди произнасянето, тогава останалите членове на състава – двете съдийки, щяха да бъдат длъжни да се произнесат.

Но когато съдията обявява едва след формирането на решението и след произнасянето, че си прави "самоотвод", над какво, над какъв казус да се произнесат съдийките? Логиката и на правото, а и житейската, сочи, че обективно

Просто защото делото е вече решено. Така че съдът (двете съдийки) абсолютно в съответствие с изискванията на правото е преценил - няма предмет за произнасяне. Има  друго - скандален за правосъдието прецедент. Отказът да подпишеш решението, щом като не е действие, предвидено от закона, какво друго може да бъде в конкретния случай, освен опит за саботаж? Затова не двете съдийки, а ВСС и Инспекторатът би трябвало оттук нататък да се произнасят по въпроса. В което дълбоко се съмнявам.

Читателите вероятно се питат: но защо съдията не си направил отвода по-рано. Точно този е въпросът, който разбулва напълно противоречията в поведението на магистрата. Първо, повтарям, отвод и самоотвод употребяваме само в кавички. Ако поразсъждаваме, ще изплуват най-нелицеприятните щрихи от сюжета. Ами ако беше направен, когато му е времето и какъвто законът го регламентира, тогава щеше да е отвод без кавички – и ако съдът го приемеше, двете съдийки остават мнозинство. А ако техните позиции са били предполагани от заинтересованите да се опази изборът на Янева, никакъв ход от страна на третия член на състава не би могъл да повлияе.

С други думи, слуховете за натиск над тримата съдии съвсем не са за пренебрегване. Но натискът очевидно е успял да пробие само над малцинството в тричленния състав и "то" се е озовало в патова ситуация, в която е без значение дали ще се самоотведе  в съответствие със законовото изискване, или ще остане в състава.

Ето защо се предприема "нещо друго", което, макар и да не фигурира в никой закон и да е неопределимо по смисъла на ГПК, АПК, ЗСВ (Закона за съдебната власт) и тъй нататък, поне ще създаде шум в системата, спорове, медийни публикации с най-разнообразни вариации по темата, които да подготвят подходящата публична атмосфера (в стил "абе нещо не е наред, решението било  опорочено") за пред Петчленният състав на ВАС , пред който Янева обжалва.

Тази е моята журналистическа хипотеза за безпрецедентния отказ на съдията да подпише решението. Като добавя изявлението на адвокат Еленски, представляващ Владимира Янева, пред вестник "Стандарт" от понеделник, че е поискал отвод на целия състав, тъй като медиите съобщили за решението преди той да го научи (по тази логика медиите не трябва да отразяват и хода на делата, тъй като от хода често отгатваме изхода на делото) се очертава нещо като координиран

с привидно различни аргументи. Преки доказателства за натиска, който явно до този момент не е успял, няма да се появат, естествено. Призивът на безименния магистрат в сайта на "Правен свят" към двете съдийки да говорят ще си остане глас в пустиня - съдии не признават за натиск, поне аз не съм чувала.

Изборът на Владимира Янева за председател на най-важния съд в страната повдига и един принципен въпрос, който открай време се игнорира от ВАС.

Решението на тричленния състав отменя избора на Янева с мотива, че ВСС я е избрал с тайно гласуване, докато междувременно са приети промени в ЗСВ, които предвиждат изборите на административни ръководители да се правят с явно гласуване. Тоест нарушаването на процедурата е единственият аргумент на съда.

И тази практика на ВАС изглежда непробиваема. Тя се опира на криворазбраната и обществено вредна представа, според която съдът стриктно внимава да не подмени преценката на органа, който контролира, в случая ВСС, тъй като АПК не му позволява да отсъжда по целесъобреазност. Затова и сега – по делото за Янева, тричленният състав е открил процедурния кусур и това му е било достатъчно да отмени избора й.

Обаче когато административният орган си е гласувал регламент, а в случая ВСС е приел "Процедурни правила" с 13 критерия за избиране на административните ръководители на съдилища, прокуратури и следствени служби, не е ли време ВАС да се сети, че е въпрос на прозрачност, предсказуемост и обоснованост на подбора на съдебните шефове тези правила да бъдат спазвани. И не се ли сещат върховните съдии, че това няма да е преценка по целесъобразност, от която те основателно се пазят, а е контрол от тяхна страна дали ВСС е спазил собствения си ред, който сам е приел.

ВАС едва ли не знае, че в учебниците по право пише, че оперативната самостоятелност на органа, който контролират, не означава ВСС да преценява по вкус, а означава преценка по предварително формулирани показатели.

Янева беше избрана в състезание с Цанова, която е с далеч по-голям съдийски стаж, без отменени съдебни актове, а  ВСС направи избора си без да го мотивира. "Момиче с характер" - този мотив се чу пред ВСС за Янева, в добавка към откровението на шефа на ВАС за изискването на "сегашния момент". А когато след избора изрично попитах трима членове на ВСС за мотивите им, те ми отговориха, че такава "вътрешна преценка" са си изградили. Толкова.

Интересно как си я изградиха суверенната преценка. А и как четирима от гласувалите за Цанова успяха набързо да разградят първата си преценка и да си изградят нова, прехвърляйки на балотажа гласовете си за Янева!

Тази кадрова практика на ВСС е произвол, с който се преследват интереси на членовете на съвета, разминаващи се тотално с целите на закона и с интереса на обществото. С такава практика може да бъде избран за съдебен началник и най-некадърния или най-корумпиран магистрат и ВАС няма да го пипне, стига ВСС да е спазил процедурата.

Да, деликатна е границата, която съдът няма право да пресича (между целесъобразността и законосъобразността), но щом е толкова сложен проблемът, нека председателят на ВАС да свика общо събрание на върховните съдии и да приемат задължително тълкуване на казуса. Но да се промени най-сетне порочната практика на затваряне на очите пред скандалните назначения в съдебната система, за които дори Европейската комисия реагира в последния си доклад.