Как в Русия отпразнуваха годишнината от братоубийството си като форма на патриотизъм

По примера на религиите, които адаптират езическите традиции за свои цели, комунизмът също мутира и тачи рудиментарните си белези от близкото минало. От ден на агресивни речи срещу капитализма 1 май вече кротко се празнува „само“ като ден на труда с позоваване на западните му корени – любима хватка на тази идеология е да се употребява избирателно за своята пропаганда всичко западно срещу… западните ценности. Оцеля сред руините на съветския лагер и женския празник 8 март- по абсолютно същата схема.

Ами самата ВОСР ( Великата октомврийска социалистическа революция)? Официално вече не се празнува ( и само по тази причина любимият на петата колона  монумент не осъмна в София с цветя с и венци). Но в Москва не пропуснаха да напомнят по техния си начин за бившия официален празник на СССР.

Вчера, на 7 ноември, под прикритие беше осъществена операция по припомнянето. Направиха го на същия Червен площад и със сюжети от времето, когато болшевизмът беше държавна религия. Понеже ролята на СССР във Втората световна война е издигната повече от всякога днес в Русия в ранг на обожествяван стълб на претенцията за световно величие на империята, самодържецът от Кремъл ( формално наречен Медведев, но с партизанско име Путин) организира грандиозен спектакъл, нещо като китайски театър от времето на маоизма с възстановяване на живи картини на героични сцени в особено големи, руски мащаби. Подмяната, за да се прикрие липсата на промяна, но да не се пропусне ВОСР, се състои във факта, че обичайният военен парад беше заменен с прослава на …военния парад от същата дата , състоял се на 7 ноември 1941 г. Тогава на Червения площад дефилират свежи съветски войски ( погрешно смятани за „сибирски” и до днес от мнозина, а всъщност Сибир е бил не родно, а място за концентриране на „сибиряците” от цялата страна). От парада тези войски заминават пряко на фронта край самата Москва и успехът им в отбраната, в съюз с „генерал зима”, се смята за повратна точка в съветско-германската война.

„Ловкото” префасониране на 7 ноември като патриотичен, общоруски празник, е типично продължение на доктрината на путинизма-ленинизма, която включва приемственост на онова, което липсва на чезнещия демографски и уязвения по темата за „величието” руски народ: бори се с комплекса на изостаналата държава, която от векове насажда чувството на превъзходство сред поданиците си чрез показност и въоръжено ръмжене срещу целия (враждебен, според традиционното схващане на руското самодържие) свят. Не случайно в писмата си от Русия от 1839 г. френския пътешественик и благородник Астолф дьо Кюстин саркастично отбелязва, че няма друга държава в света, която да хвърля толкова средства, за да впечатли народа си и ( ако може) другите народи чрез показност и маниакална привързаност към военните паради. Милиони руснаци може да мизерстват, но властта не жали милиони за поддържане на тази традиция.

Не претендирам за изчерпателност ( а и няма как – голяма е Русия и нейната изобретателност в мимикрирането на комунистическата традиция), но мога да посоча поне още един „интересен пример” в същата посока, свързан и с България. В духа на новото избиване на комплекси чрез  героиката от Втората световна война, в Русия преименуваха и празника на съветската армия в „Ден на отечеството”. Това беше повод за българската пета колона на Русия да се покаже на 23 февруари тази година пред основополагащия символ на днешното руско ( а всъщност- съветско по форма и съдържание) влияние в България: Монумента на окупационната червена армия ( МОЧА). С цветя и венци, сред които се откроиха онези с надписите на Лукойл и Газпром ( помните ли изтеклия в сайта Уикилийкс американски дипломатически доклад, в който посланик Макълдауни описва България като „полегнала” между тези два инструмента на руското проникване?). Така българите, които припознават за свое отечество СССР, демонстративно заситиха нагона си за преклонение пред чужда държава. Изобщо не преувеличавам: кандидатът им за президент Ивайло Калфин, в присъствието на настоящия държавен глава Георги Първанов и партийния шеф Сергей Станишев, формулира през септември тази година на събора на русофилите край язовир Копринка патриотизма, като производна от любовта към Русия : „Който обича Русия, обича и България”, откровено заяви бившият ни външен министър.

Какво можем да им противопоставим? Правим, каквото можем в обстановка на обсада.Опитваме се да разкъсаме блокадата като напомняме, че в България има несъгласни с нея- оцветяването на сивата заплаха през юни извади на показ колко много сме, защото доведе на подстъпите на МОЧА големи „групи граждани” от София и страната, които се тълпяха да се снимат със станалото чудо. Предизвикахме защитниците на съветското им отечество миналата година пред МОЧА на 9 ноември, ще го направим и утре на същата дата, за да отбележим от 19 ч. годишнината от падането на Берлинската стена. У нас тя не само стои непокътната и размахва заплашителното си оръжие, но и се радва на съучастническото мълчание на властите, които иначе претендират да ни развиват европейски. И успяват така да ни развят, че ни се виждат българските срамотии.

Блогът на Иво Инджев - http://ivo.bg/