„Лили Марлен“ иронично ни освободи от съветската претенция за освобождаване

Доколкото бях повечето време на „сцената” ( а и със собствена изява на нея) предпочитам да публикувам наблюденията на духовития съмишленик на каузата за демонтирането на Монумента на окупаторската червена армия (МОЧА) за състоялия се снощи там празник по повод годишнината от падането на Берлинската стена. Позволявам си само едно разширение с допълнение по въпроса за изпятата от Камен Кацата балада „Лили Марлен” , за да изпреваря желаещите да нададат вой за „нацистка пропаганда”.

Дали на някой му се вярва или не, но тази песен е единственото обединяващо нещо между войниците по фронтовете на войната, с изключение на съветските. В този смисъл иронията Камен да я изпее, изолирайки елегантно от картината Червената армия, беше страхотно попадение.

„Лили Марлен” е любовна поема за раздялата с дома, с любимата по текст на германеца Ханс Леип, написан по време на първата световна война, докато е служил на фронта с Русия. Публикувана е през 1938 година и по музика на композитора Норберт Шулце се превръща във фронтова песен едва след като фелдмаршал Ромел я чува в Африка в излъчване на германското радио от Белград, след което си я поръчва отново ( в скоби казано, нацистката пропаганда отначало не разпознава нейния заряд на потенциален войнишки химн и не може да намери изпълнителка на песента, поради което са издадени от нея символичен брой плочи). Феноменалният успех на баладата обаче се откроява при невероятния обрат, когато тя става страхотно популярна сред…британските войници, противостоящи на армията на Ромел. Би Би Си съобразява това и пуска английска версия. След което тя става най-големият хит на своето време. А още повече се прочува, след като холивудската звезда, германката по произход Марлене Дитрих, я запява и дебаркира с нея на европейския континент заедно с десанта на съюзниците в Нормандия- най-голямата подобна операция в човешката история и до днес.

Така че „Лили Марлен”, обичана еднакво от жестоко вкопчените в смъртна хватка войници от западните нации ( помирили се в общ отбранителен съюз срещу СССР след това), но непризната от съветската пропаганда – ще кажа пак- беше перфектната ирония на факта, че стоим и я слушаме пред символа на откъсването на България от нейното естествено европейско развитие, което се дължи именно на съветската окупация, вероломно наложена на страната ни от Сталин ( за изненадата и несъгласието на западните съюзници с окупационния съветски режим съм дал доказателства в книгата си „Течна дружба”, цитирайки разсекретени западни дипломатически сведения, от които става ясно, че първите искри на студената война припламват именно заради този акт на Сталин в нарушение на съюзническите договорки).

Следва репортажът на Славимир:

„Г-н Борисов, махнете го!“

Автор: Славимир Генчев

Това бе призивът, който снощи стотици АНТИСТЕНИСТИ демократи отправиха към премиера Бойко Борисов, разполагащ с цялата власт и в състояние да го направи – да бъде преместен на подходящо място позорният паметник на съветската армия, окупирала България през септември 1944 г. и позволила на шайка български комунисти да завземат властта за период от 45 години, които всъщност са …67 – ясно защо…. ((((
Снощното събитие бе посветено на годишнината от събарянето на Берлинската стена, което се отбелязва официално под някаква форма в цяла Европа – с изключение на България, неизвестно защо.
Проявата бе организирана от неуморната и упорита Инициативна група за демонтиране и преместване някъде другаде на ПСА от центъра на София – столица на държава, член на НАТО и ЕС.
Затова и мотото, под което премина проявата, бе

Стената падна – паметникът си стои

Както и миналата година, когато годишнината бе отбелязана за първи път тук на същата дата, водещ бе певецът и член на инициативната група Стоян Михалев.

Припомняйки целта на инициативата и смисъла от провеждането именно на това място на празничен концерт, водещият не пропусна да иронизира безуспешния опит за изстрелване предната вечер (на 8 номеври) от космодрума в Байконур на руска ракета, която щеше да носи на борда си български измервателен уред. (Впрочем, в разгара на празника една от атракциите бе „изстрелването“ на обикновен малък балон от вида на топловъздушните балони, който бързо се издигна над главите на множеството и благополучно отлетя по посока на Борисовата градина).
Първи в концерта се изявиха музикантите от

симпатичната група „Тетрис“,

които изпълниха хитови парчета от филми и компютърни игри и други популярни песни.

След това думата бе дадена на журналиста Иво Инджев, който показа на присъстващите оригинално парче от Берлинската стена, което говореше достатъчно красноречиво и без думи на фона на нашенската Берлинска стена – паметника на окупатора.

На голям екран през цялата вечер се прожектираха кадри от предишните инициативи на групата, а също и моменти от речта на

американския президент Роналд Рейгън

пред Бранденбургската врата, в която главният „виновник“ за рухването на съветския съюз и на комунизма като цяло призовава съветския лидер Михаил Горбачов да премахне „тази стена“.
Именно този призив Иво Инджев перифразира и по негово предложение всички присъстващи многократно извикаха, за да бъде чуто:
- Г-н Борисов, махнете го!

Иво показа на екрана и какво представлява паметникът на съветската армия в Берлин, който комунистите непрекъснато сочат като аргумент в полза на „нашия“ паметник.
Мнозина всъщност снощи за пръв път видяха берлинския монумент. Преди всичко, на него няма войник с пушка или шмайзер в ръка; освен това паметникът е издигнат върху костница, в която са положение тленните останки на загинали руски бойци. Така или иначе, за него има оправдание да стои там: в Германия в края на краищата действителноса се водели тежки сражения и са се пролели реки от руска кръв.
Германия наистина е била освободена от нацизма, макар че източната й част попада в лапите на комунизма и издигането на Берлинската стена е ярко доказателство за „любовта“ на хората към комунистическата система.
За „нашия“ ПСА обаче оправдание да стърчи тук няма, колкото и да се напъват комунистите да докарат вода от 99 дерета, за да докажат обратното. Нито война е водена на българска територия, нито руснак е загинал тук в битка (освен с българската ракия), нито нищо.
Опитът да се издокара този ПСА

общоевропейски – не само български – символ на победата

над нацизма (и такава теза развиват в безсилието си да се аргументират пазителите на ПСА) е също несъстоятелен, защото в такъв случай до него трябва да бъде издигнат и паметник на британската армия, която се бие две години срещу Хитлер, снабдяван междувременно от тов. Сталин с объжие и боеприпаси по пакта Рибентроп-Молотов.
Този фашизоиден паметник всъщност е издигнат за сплашване и в отговор на една акция на горяните в Сливенския край, при която стотина от тях разиграват многочислена армия от милиционери и жандармеристи. След разгрома на горянския отряд позеленелият от яд и от страх пред Сталин Вълко Червенков се разпорежда веднага да започне изпълнението на вече готовия проект на ПСА, и то в гигантския му варинат (защото е имало друг, доста по-малък в сравение с днешното чудовище).

Въпреки че ПСА загрозява (в смисъл и на застрашава, ако вникнем в семантиката на думата) не само София, но и демонстрира руското политическо и икономическо присъствие у нас (мощната Пета колона на Русия в България безсрамно обслужва нейните груби медведско-путиновски интереси),
целта на концерта бе основно забавлението.
Затова много уместно прозвуча едно необикновено и свежо пародийно изпълнение на тромбон и перкусии на руския химн и на други (доколкото можах да ги позная) руски частушки.

Кратко обръщение направи и кандидатът за кмет на София от десницата Прошко Прошков, в чиято предизборна порграма бе включено и премахването на ПСА. Г-н Прошков изрази съмнение, че днешното ръководство на София и страната ще реши този проблем положително.

Марта Георгиева и нейни колеги от ДСБ – Средец, изиграха забавен скеч, при който селянка със сърп и работник с чук след фин удар с американски надуваем чук рухват на земята – символ на победата на САЩ над Империята на злото.
Впрочем, нуждата да се знае добре историята от младите поколения е вопиюща.

Защо не се изучава история на комунизма

и причинените от него злини в училище? Ами защото злосторниците още дърпат конците в тази страна, пазени от могъщия руски медвед Путин. Не е странно тогава, че някои деца, запитани какво представлява ПСА, отговарят, че се отнасял за освобождението на България от… турско робство! Е да, робство е, но не турско, а руско…

Показани бяха също така моменти от документалния филм „Горяни“ на режисьора Атанас Киряков, който също присъстваше на събитието. Впечатляващ е финалът на филма:

той завършва с взривяването на ПСА

като символ на комунистическото Зло, насилствено донесено тук от червената армия и „успешно“ приложено от продажните български комунисти на българска земя. „Комунизмът опустоши душите на хората“, както изтъкна един от малцината останали живи горяни.

След това концертът продължи с изпъления на Васко Кръпката и „Подуене блус бенд“. В концерта се включи и блус и рок ветеранът Камен Кацата, който изненада всички с брилянтно изпъление на популярната сред германските войници през ВСВ любовна немска балада „Лили Марлен“, превърната от пропагандата в неофициален нацистки химн.

Изобщо, получи се хубаво тържество, но жалко, че в основите на символа на остатъчното Зло. Бих се пошегувал обаче, че всяко зло е за добро и в този случай. Защото, полагайки много грижи за ПСА, дейците на Петата колона на Русия у нас го осветяват вечер с мощни прожектори от четири му страни. Ако не бяха те, щяхме да разчитаме само на лунната светлина (организаторите, впрочем, специално за събитието бяха уредили топло време и пълнолуние )) и на бенгалските огньове, които пръскаха светлик през
цялата вечер.

Денева.

Понеже и с възрастта на участниците в инициативата за демонтаж и преместване на ПСА доста се спекулира, нека се знае, че инициаторите са съвсем млади хора, които финансират и осъществяват всяка проява със собствени сили и средства.
Едва снощи за пръв път се престрашиха (или пресрамиха), та поставиха кутия за дарения, за да се посъберат поне малко пари за следващата проява.
Кога ще бъде тя – очаквайте информация по-късно…

Блогът на Иво Инджев - http://ivo.bg/