Идва ли края на Кръглата маса

E, доживях и това – човекът, който преди осем години обяви края на прехода в една дискусия на списание „Разум“, днес заяви, че не е имало преход, а български посткомунизъм.
Бих казал, че това е напредък. Едно е да тичаме назад-напред и да казваме „мерси“, докато миналото ни налага с тигана по главата, съвсем друго да се огледаме и да решим какво правим. Разбрах го преди много години, още като ученик и начинаещо перо в школата по бокс в Кърджали. По-точно по време на разгорещен спаринг,когато младеж от по-горна категория ме просна на пода и разбрах, че не е проблемът да се изправя, а това как ще продължа.
Но това, че постепенно, бавно и мъчително откриваме топлата вода е само едната страна на въпроса.

Другата е да се прави, както е рекъл някогашният пролетарски вожд.
Въпросът е кардинален и не стои пред нито една дясноцентрастка, че даже и лявоцентристка партия в Източна Европа. Не че и там комунизмът не се зъби по ъглите, но в тези страни политиците имат сигурен съюзник -- отворени институции и приобщени към управлението граждани.
У нас миналото освен, че стърчи под формата на шмайзер насред столицата е трайно въплътено в инстутициите, изградени изцяло по волята на някогашните комунистически управници.
Ето защо изглежда нелеп вопълът на стария политик, че нямаме нужда от нова кръгла маса и не бива заместван парламента с нещо“. Първо, парламентът отдавна е придатък на изпълнителната власт и „нещото“ винаги си има име – обикновено това на лидерът на управляващата партия. Второ, кръглата маса е не е спирала през всичките тези 22 години. Достатъчно е запитаме:
Не са ли СДС и ДСБ, които на два пъти подкрепиха имитацията на конституционни реформи по времето на управлението на Кобургготски и Станишев?
Не подкрепиха ли пак те членството на по-добрата половина от БКП в Европейската народна партия? Не бяха ли те тези, които се обявиха за гарант за управлението на дясноравнените милиционери?
Не дадоха ли рамо на Цветанов, докато прокарваше новия закон за Министерството на любовта?
Нима трябваше да им вярваме, че са срещу статуквото в София, докато техни представители в качеството си на заместник-кметове въртяха синджирчета в екипа на Фандъкова?
Та за коя кръгла маса говорим? За тази през 1990 година или за днешната?
Ето, защо края на ошамарената на изборите стара десница вещае и края на кръглата маса. Онзи край, в който ГЕРБ и БСП ще си говорят колкото си искат и ще се договарят за каквото си искат. Но така поне всичко ще е ясно.

А тъкмо от това имаме нужда в момента.

Блогът на Пламен Даракчиев - http://www.plamski.net/