Ако би мрели, по-добре да бегаме от Цецка Цачева

На върха на политическата йерархия в страната ни, в която председателят на законодателния орган в България по конституция е в тройката на най-важните постове, неочаквано открихме днес жертвоготовна фигура. В отговор на ироничен намек, че изглежда готова да умре за Бойко Борисов, Цецка Цачева уточни пред Би Ти Ви, че била готова да умре за кауза, но в днешно време никой не го искал от нея.

Това малко напомня на вица за Тодор Живков, че се бил криел от полицията като нелегален комунист, макар тя да не го е търсила.Но да оставим Живков, който се радва на ренесанс в напъните за възкресяване на неговия мил образ посмъртно с помощта на медии, като Би Ти Ви, създадена и направлявана до днес от медийния магнат Красимир Гергов – по произход съселянин на правешкия диктатор. Да се върнем към толкова болезнената тема за каузата и готовността някой да мре за нея в днешно време. Защото си мислехме погрешно, че в наши дни няма опълченци, но се оказахме излъгани в своя песимизъм. Имало светлина в тунела и тъкмо Нейна светлост Цачева ни я показа.

Цецка Цачева е дала доказателства за готовността си да жертва я себе си, я нас. Например до последния час преди фатално скандалната със своята непригодност кандидатура на Румяна Желева за еврокомисар от квотата на България да бъде бламирана за позорния втори път, Цачева самоубийствено ( за реномето на страната ни) твърдеше, че Желева не само няма да бъде оттеглена, но и е най-доброто, което българите могат да предложат. Иначе казано, Цачева беше готова авторитетът на държавата да загине безславно пред очите на целия свят, но да не отстъпи от каузата да брани протежето на началника си Борисов.

А какво да кажем за рейдовете на Цачева на регионално ниво в Северна България, където с „камъни и дърве” в речите си засипа с комплименти руския енергиен проект АЕЦ „Белене”, обещавайки, че той ще донесе просперитет на местните хора? Не се намери някой да я попита, що за просперитет тресе Северозападна България, който е най-бедният регион не само в България, а и в целия ЕС по данни на евростатистиката, макар точно там да се намира чудото на вечната дружба със СССР АЕЦ „Козлодуй”. Но „каузата” АЕЦ „Белене” така е запленила Цачева, че очевидно е готова да умре за нея като завлече със себе си бъдещите поколения с рисковете от осъществяването на проекта в най-земетръсната зона на региона, набелязан като лобно място на българската енергийна независимост от Москва. И е сигурно, че тя няма да отстъпи и от тази мракобесна кауза, освен ако началникът Борисов си смени мнението по въпроса.

При такава опълченка навръх парламента ни, най-добре да обърнем знаменитото изречение от поемата на Вазов „Героите на Шипка” и вместо „ако би бегали, по-добре да мрем”, да го осъвременим с оглед на персоналната и националната ни сигурност : „ако би мрели, по-добре да бегаме” по –далеч от казуистиката за каузата на казионната ни ръководителка Цачева. Обаче, уви, можем да „избегаме” от нея чак на следващите парламентарни избори, когато „някой си изкряска”:

„Грабайте телата!”

Блогът на Иво Инджев - http://ivo.bg/