Ще напусне ли Доган борисовия целофан?

Обратното броене до парламентарните избори след две години може да е започнало с края на октомврийската изборна кампания, но лично аз престанах да броя колко пъти за месец-два Бойко Борисов прави твърди намеци на ДПС в публичното пространство. Най-запомнящия се беше реверансът му към въпросната партия от последната нощ на изборите, когато дон Борисов поздрави дон Доган, че си бил взел неговото.

Ето и продължението на този задочен и еднопосочен (защото дон Доган загадъчно мълчи и приема овациите от треньора на екипа от отсрещния ъгъл на тепиха) тур за овации спрямо демона, помогнал с черния си образ на ГЕРБ да изкове почти пълната си победа на парламентарния боксов мач през 2009 г.

„Партията, която ГЕРБ най-внимателно наблюдава и с която се съобразява, е ДПС”, това е най-новото хвърляне на пешкира на тепиха от страна на Борисов. В интервю за в. „Стандарт” днес той сам избира да прати поредния сигнал, с който очевидно подготвя публиката да приеме на някакъв етап уговорената среща с победа по точки за двете страни. Кога дон Доган ще се наведе да го вдигне, не знаем. Но няма причини да се съмняваме и си въобразяваме, че „политическото животно” Борисов, както със смесица от възторг и респект го ласкаят някои коментатори, прави случайни ходове, без да ги е съгласувал по искане на опитния интригант насреща му: „ ти подготви почвата, защото беше активната страна в очернянето на ДПС, пък ние в един момент ще се съгласим в името на националното единство”. На нещо такова ми намирисва откъм целофана, който Борисов сега постепенно разтваря, за да свикнем с миризмата.

Всеки на своя пост подготвя почвата. И в. „Стандарт” дават своя принос в изграждането на образа на Борисов като любимец на американците с въпрос, който е достоен за златната книга на подмазвачеството от времето на социализма под мотото: „Другарю директор, как ги постигате тези успехи?”. Ето с какво му предлагат да се съгласи:

„Стандарт”: Стана ясно, че скоро у нас ще дойде шефът на ФБР, който ви е голям приятел. Ще се видите ли с него?
– Да, естествено, че ще се видя с него, ние сме добри приятели. За радост му удължиха с две години мандата. Сега на посещение беше директорът на „Сикрет Сървис“, преди една година беше директорът на ЦРУ. Имаме сериозна подкрепа. Въпросът сега е да съумеем, както в сферата на сигурността, така и в сферата на финансово-икономическите ни показатели, с Дянков и Трайков да балансираме системата и да минем напред.”

Учете се, новобранци в подмазването, „Стандарт” е създал стандарти от доста време! Най-случайно едни репортерки, ей така, решават да попитат с предпоставена теза ( без да попитат самия американски шеф, дали иска да го обявяват за приятел на Борисов) и още по-случайно се оказва, че са познали. И каква осведоменост само – един от най-охраняваните хора на света ще пристига на посещение, но репортерките вече знаят и отгоре на всичко по някакво чудодейно съвпадение чрез допълненията на Борисов ни се разкрива цялостната картина на тайната подкрепа на американските служби за правителството на дон Борисов. Каква поредица от съвпадения, каква идилия! Човек, наивен като мен, би си помислил, че си струва да се попита дали е вярно, че ЦРУ ще си мести централата от София в Белград, след като такава информация беше разпространена от Дарик радио и други медии тук, и не беше опровергана. Ако е вярно, не означава ли точно обратното: нещо като вот на недоверие от страна на САЩ към управляваната от Борисов България?

Само че тук е София и такива въпроси не се задават на дон Борисов. В Белград стават други неща, поради което има основания да се мисли, че при завършването на новото американско посолство, което се строи там, може и да има сценарий за някаква рокада. В сянката на съветския шмайзер тук, която никак не пречи на Борисов, намирисва на още нещо, освен на разтворен целофан и Доган – на „Тройной” одеколон, характерен не само за тройната коалиция, явно. Докато в Белград показват друг характер. Малко е дългичко за четене, но да го припомня, за да се замислим дали има големи основания за това САЩ да изберат българското, ако имат алтернатива :

Пантомима в Белград, фантомима в София

Иво Инджев ⋅ септември 17, 2011
Казусът със скандала, предизвикан на 16 септември напълно съзнателно от руския посланик в Белград Александър Конузин на международна конференция в сръбската столица привлече вниманието ми с една подробност: Русия се кара на сърбите, че не били достатъчно сърби, докато у нас петата колона на Русия прави точно обратното:бори се да се докаже като по-руска от руснаците.
„Руският посланик в Сърбия Александър Конузин предизвика дипломатически скандал на международен форум в Белград, посветен на регионалната сигурност. Конузин се обърна към участниците във форума и ги попита „има ли сърби между вас и защо не поставяте въпроси, свързани с действията на мисиите на ЕС и НАТО в Косово, които в този момент застават на страната на Прищина“. След това руския посланик в Белград заяви, че Москва единствено подкрепя Сърбия по отношение на Косово, след което демонстративно напусна конференцията.
Стандарт Нюз”
Клип с нападките на Конузин, който гримасничи, кълчи се и прави истинска клоунада в нещо като обвинителна реч срещу неблагодарните, според него ( което значи –според Кремъл) сърби, обикаля интернет като някакъв куриоз, защото поведението му е крайно неприсъщо за един дипломат. Държи се грубо, агресивно, влиза в пререкание с водещия на конференцията, прекъсва го, размахва пръст, „изпитва” аудиторията дали не е съгласна с него и накрая иска всеобщо разрешение да продължи в същия дух, но получава гръмогласен шамар: ехото от залата откликва единодушно и шумно с „не”. Именно така и тогава Конузин напуска залата.
Скандалът му съвсем не е солова акция не само заради парадигмата, че един посланик не говори каквото си иска, а действа по заповед, особено по приоритетни външнополитически въпроси за неговата държава, известна с болезненото си честолюбие на претендент за велика сила. Както и друг път е ставало дума, в руската дипломация има казармена желязна йерархия, която е немислимо да бъде разводнявана с импровизации. Доказва го и фактът, че по същото време на обсъждане по същата тема в Съвета за сигурност на ООН в Ню Йорк руският представител Виталий Чуркин също разиграва цирк.
Още при първата си публична изява на посланик в Белград Конузин прави заявката за такава линия на менторско поведение спрямо неблагодарните сърби. На 10 април 2009 г. на кръгла маса по темата за „ Външната политика на съвременна Русия” с участието на местни и чужди анализатори и дипломати, Конузин търси сметка как така в Сърбия имало несъгласни с Русия с въпроса ( който няма да превеждам, хубаво и разбираемо си звучи в оригинал):
„Почему в Сербии, наряду с дружественными, есть партии, которые не дружественные к России? Есть социальные слои, которые не дружественно относятся к России? Почему это происходит?“
Особено е разтревожен Конузин от вероятността Сърбия да замени кирилицата с латиницата, сякаш кирилицата му е бащиния:
„Если сербы откажутся от кириллицы (а такая опасная тенденция существует) и перейдет полностью на латиницу, мы потеряем сербскую молодежь, а значит будущее между нашими странами, заявил докладчик.”
Но Конузин има и други конкретни упреци във връзка с които използва трибуната да изрази протест- позволявали си по сръбските телевизии да показват „антируски филми” ( лична аз не съм виждал по антиамерикански филми от американските, но това е друга тема, да не изместваме акцента, нали!):
„ ТВ в Сербии показывает антироссийские и антисербские фильмы и в связи с этим посол РФ должен выразить протест”.
Всъщност именно на тази конференция натякването срещу сърбите, че били по-малко сърби от руснаците, е „спуснат” от важен московски емисар. Това е основният докладчик на форума , заместник-директорът на Департамента по печата ( ще рече- пропагандата) на руското МвНР Игор Евдокиев.
„Критикуя позицию нынешнего сербского руководства докладчик, видимо, выразил общее мнение присутствующих, а именно РУССКИЕ НЕ МОГУТ БЫТЬ БОЛЬШЕ СЕРБОВ, ЧЕМ САМИ СЕРБЫ.”
А сега да се замислим за миг, че това се е случило през 2009 г., точно след триумфално отчетената от министъра на културата в София Стефан Данаилов „Година на Русия в България”. В Москва пърхат от радост ( няма и следа от недоволството, както спрямо неблагодарните сърби), а в София – от щастие, че им е била дадена възможност отново да се покажат като най-верният сателит на Кремъл.
Да сте забелязали по българските телевизии „антируски филми”? Или пък да има „слоеве от населението” в България, които да предизвикват правоверния гняв на руския посланик- само ние,някакви си „маргинали” , по наглия израз на посланик Исаков, сме искали да им махаме паметника ( един единствен от общо 130 съветски паметника в страната на нито едната съветска жертва) в София, но това нямало да стане – дълъг списък от имена на раболепни служители на култа към Кремъл стои в негова подкрепа под декларация в този дух, която претендира да се противопоставя на нас, „маргиналите” от името на всички български архитекти, художници и т.н.
Така че клоунадата у нас също се вихри, но участниците в нея са „българчета”. На руския посланик не се налага да прави циркове. Той просто си мълчи като един фантом, направо го няма нужда да прави никаква пантомима ( пуснете без звук Конузин в Белград и ще видите какво значи да заклеймяваш и без думи, само с физиономия) пред камерите защото нищо не налага да се обажда при толкова гласовите глашатаи от български произход.”