Нашата полиция ни пази

Отварям вестника, чета: „Нова стратегия за безопасност на пътя забранява на шофьорите да ядат, пият, пушат, гледат дивиди или пишат есемеси”.

А мога ли да дишам? Да си бъркам в ушите (както в хита на Васко Кръпката: „ето ги ченгенцата, бъркат си в ушенцата”)? Мога ли да пея песни, или изключение ще се прави само за идиотския рефрен „нашата полиция ни пази”?

Забелязал съм, че всяка година по това време политиците слънчасват и започват да творят нелепости и да говорят глупости. Когато обаче слънчасат униформените – става лошо. Защото те имат изричното право да упражняват насилие, поради което разполагат с пищови, палки и други болезнени помощни средства. Откъде знам, че са болезнени? Питайте ми изхвръкналия прешлен, преместен от удар с щит преди вече 21 години, но продължаващ да ми пуска болки преди всяка промяна на времето...

„Днешната полиция не е като вчерашната”, ще кажете. И няма да сте прави. Защото, какво означава общопризнатият факт, че МВР е нереформиран сектор – освен това, че си е същото животно, каквото беше преди две десетилетия? Тогава, работата на народната милиция беше да респектира гражданите, та да не им хрумне да задават неудобни въпроси. Животът беше наситен със забрани, така че да си винаги виновен за нещо. Каквото и да си направил, или дори нищо да не си направил, да си виновен.

Предлаганата ни „стратегия” е от същия репертоар. Очевидно целта е, щом си зад волана – да си виновен за нещо. И, нека не се заблуждаваме – да има много повече поводи катаджиите да си искат 20-те лева, когато изскочат от храстите (където уж им е забранено да се крият). Да има парично натрупване, че им спряха спонсорството, клетите. Представете си: спират те и се почва – 20 лева за пушене, 20 лева за пиене на вода, 20 лева за дъвчене на кифла. И ето ти една напълно прилична надница.

Ще рече: не е проблемът – и никога не е бил – в липсата на правила или, още повече, на стратегии. И бездруго сме оплетени в забрани, а стратегии имаме повече от всяка друга европейска страна. Проблемът е, че ченгетата – каквито също имаме повече от всяка друга европейска страна – не налагат дори най-елементарните правила. И така дават кураж на всички да не ги спазват.

Втора година подред, например, се опитвам да убедя униформените от Царево да реагират на джиповете, паркирани под надписа „Защитена местност Устие на река Велека. Забранено за автомобили”. Реакция досега не съм видял. Мързи ги. И затова, лека полека покрай мутренските джипове колите си вкарват и наглед съвсем прилични хора. Защото са видели, че – може. Минава.

За какво ни е най-голямата полицейска армия в Европа, щом я мързи? Не е ли по-ефективно униформеният мравуняк да бъде научен просто да си върши работата – вместо да му се дава все повече власт в ръцете; и то такава власт, която прекалено лесно се превръща в пари?

Освен, че са прекалено много, полицаите имат и друг, политически проблем. Те нямат и най-малка идея, че са участници в обществен договор, наравно с гражданите. Не съществува, например, достъпен нормативен документ, според който КАТ да има задължения към водачите на МПС. Като например да им помага в сложни ситуации. Според нормативните документи, катаджиите са наши надзиратели и звероукротители – не и партньори, обаче. Затова при всяко усложнение ни оставят напълно сами.

В разгара на лятото, например, се беше обърнал тир на магистрала Тракия. Всички радиостанции предаваха една и съща дезинформация, спусната от МВР: че покрай тира се минава по лявата лента. Стигнахме дотам и се оказа, че това е долна лъжа. Катаджиите изхвърлиха целия автомобилен поток извън магистралата – и го оставиха да се оправя сам. Бродихме с часове из някакви удивително грозни пловдивски села и никъде не видяхме ни униформен, ни – знак. Накрая пообиколихме и Пловдив, докато си намерим пътя обратно покрай хотел Санкт Петербург.

Защо най-многочислената полицейска армия в Европа не намери хора да помага на водачите, изгонени от магистралата? Защо МВР подаваше лъжлива информация към медиите? Просто е: защото МВР не смята, че участва в обществения договор.

При това поведение на катаджиите, никакви нови забрани няма да дадат положителен резултат. Да не говорим за абсурдната обосновка на забраната за пушене в колата – така било направено за служителите на ООН. Ама, чакайте бе, другари, аз не съм служител на ООН. Като стана – няма да пуша. Дотогава – ще.

КАТ и бездруго не е част от обществения договор и следователно не съм му прехвърлял свои права и свободи. КАТ ми ги е присвоил. Когато униформените влезат в обществения договор – и намалят безобразното си количество, и престане да ги мързи, и махнат шкембетата, и започнат да изглеждат стегнато и прилично, и проговорят с добре поставен глас – тогава ще говорим отново. Дотогава ще си пафкам, ще си пия студения чай и ще карам по начин, който аз – не КАТ – смятам за разумен. Защото, след като КАТ не ми е партньор по обществения договор, няма как да ми бъде и началник.

А докато средният униформен не разбира предходното изречение – смислен разговор изобщо не може да има.

Пълна глупост са обвиненията към властта, че била направила полицейска държава. Държавата си е милиционерска. За да стане полицейска, ще трябва униформените да качат едно цяло цивилизационно ниво. Затова, ако някой ден станем полицейска държава, лично ще черпя най-близкото МВР с тава петифурки. Както правеше едно време Митю Пищова; но това е вече съвсем друга история.