Нежната партийна революция

Не се наемам да твърдя, че Луканов и другарите от Политбюро са създали българската опозиция. Да печели време и да действа подмолно така че да забави появата на обединена антикомунистическа позиция най-вероятно е било естественото поведение на режима. Но случилото се в края на ноември и форматът, в който бе учреден СДС на 7 декември бе направо жокер за комунистическата партия. Вместо монополитно и стегнато антикомунистическо обединение, срещу нея се изправи хлабава и неясна коалиция от сдружения и прясно създадени политически партии.
 

Запознаства около учредяването

Както споменах и в предишния постинг, броени дни преди решението на 7 декември следобед, ние хората, които трябваше да се подпишем, все още любопитствахме за имената си. Останало ми е в главата как седя и пуша по време на едно от  почивките в мазето на Института по социология. По някое време Петко Сименов идва и води със себе си дребен възрастен човек с мустачки и жив, любопитен поглед. Разбирам от него, че отдавна иска да се запознае с мене. Здрависваме се и чувам името – д-р Петър Дертлиев. С известно неудобство разбирам, че бил политзатворник, народен представител

през 1946-та и пр. и пр. Все пак, имам някакво оправдание – до този момент още не съм видял социалдемократ, който е издигнал глас срещу режима. По-точно познавам само един – Янко Янков. Но за разлика от Дертлиев през 1989 година той не е бил в Канада при дъщеря си, а в Софийския централен затвор.
По-късно продължих запознанствата си , най-вече със старите земеделци Мишо Михайлов, Крум и Иван Нерокопски, доста гласовити, както се разбра половин година по-късно при реденето на листите на кандидатите за ВНС. Натрупах и още познанства със стари социалдемократи -- Михаил Петков, Руен Крумов. Не съм злобар, но когато по-късно случах нравоученията на земеделци и социалдемократи от амвона на Националния координационен съвет, на почивките не ме свърташе и питах: Добре, като толкова добре познавате комунистите, като имате такъв опит, къде бяхте, докато много по-младите от вас се опитваха да излязат на глава с режима? Отговорът винаги беше един и същ: Ако ние бяхме излезли, ако ние се бяхме афиширали, веднага щяха да ни приберат.
С други думи, преди 10 ноември единственото публично действие срещу режима, което пази хронологията, това е искането за реалибитация на Никола Петков от група земеделци от Стара Загора, между които бяха Тодор Кавалджиев и Сиво Чапаров. И това беше.
Нито един от лидерите на земеделците, социалдемократите и Клуба на репресираните не бе участвал в съпротивата срещу режима. Казано простичко – стояли са си в къщи и са чакали да падне Тодор Живков. И разбира се, шампанското на 13 юли 1991 по случай новата Конституция.
 

Хроника на едно експресно попълнение

Но как се случи така, че буквално за десетина дни бъдещата коалиция удвои редиците си ? Ето я и хронологията:
17 ноември – Учредено е Независимото студентско дружество с председател Емил Кошлуков, участват около 500 студенти *
25 ноември – 35 земеделци учреден временен инициативен комитет за възстановяване на БЗНС „Никола Петков“ с временно ръководство – Никодим Попов, Милан Дренчев, Сиво Чапаров, Иван Гинчев и Йосиф Петров
26 ноември – в Южния парк Любо Собаджиев учредява Гражданска инициатива
26 ноември – БРСДП(обединена) се възстановява от д-р Москов, д-р Петър Дертлиев, Груди Панчев, Виолина Лулчева, Атанас Констатинтинов, Руен Крумов и Михайл Петков.
Комитет на репресираните след 1945 година – през ноември, но не е ясно кога, нито пък броя инициатори.

Цитирах хрониката, защото тя е достатъчно красноречиво свидетелство това как броени дни дни преди учредяването в учредяващия се СДС буквално се наливат няколко инициативни групи. А през идните месеци бързо ще стане ясно, че членство в СДС няма, поради което който не студент, репресиран или профсъюзен деятел, ще трябва да избира партия от коалицията.
Колкото и да съм бил неопитен и наивен, все пак бях озадачен от разрастващата се и все по-странна компания. Знам, че в историята често великото и смешното се преплитат и че някои от случаите като инициативата на Любо Собаджиев си е сюжет за Алеков разказ **, за това не ми е работа да съдя никого. Но все пак. Изправени сме пред един чудноват факт, над който някой ден историците ще си блъскат главите: за по-малко от месец, от 25 ноември до 19 *** декември, в България по карикатурен начин се възстанови на практика целия партиен ландшафт на Третото българско царство: БЗНС „Никола Петков“, БДСП, Радикалдемократическата партия и Демократическата партия. (Да не забравим и БКП).
Вярно опияние някакво, пиянството на един народ, както казва дядо Вазов. Но опиянени бяха и другите източноевропейски народи. Как пък на нито един налюскан чех не му хрумна да вади от нафталина Демократическата или Народняшката партия, забранени от режима на Клемент Готвалд?
 

Разликата между вчера и днес

А междувременно на 23 декември „Подкрепа“ излезе с декларацията с искане за оставки на Политбюро, оставки на Политбюро и ЦК, съставяне на коалиционно правителство и свободни избори. Настана суматоха и „Работническо дело“ изригна срещу профсъюза.
На другия ден в Стачния комитет на ул. „Бузлуджа“ бе стълпотворение. И вече проблемът не беше само Желю, Клуба и Екогласност. От тези дни си спомням как иначе благовидния Димитър Баталов ни връчи собственоръчно декларация срещу нашите действия от името на репресираните и земеделците. А да не говорим, че през годините все ме преследва онова ехидно дертлиево (дертлиловско, излезе една приказка по-късно) – „Къде сте тръгнали бе, момчета! Накъдето сте тръгнали, аз идвам от там.“
Знам, много добре, че партийното строителство от онези години бе съдба на много хора в България. Бих казал стотици хиляди, тъй като само БДСП и „Никола Петков“ бяха с по 30-40 000 членове. Но си мисля, че не е необходимо да се косим или да търсим кусур в един или друг лидер. По-нормалното е да се запитаме: а кой дявол ни накара вместо да събаряме режима, да си правим партии?
И знаете ли каква е разликата между вчера и днес? Тогава носехме в себе си една такава, все още неделима вяра в демокрацията, но си имахме партия. Днес вече знаем, че демокрацията не е достататъчна и имаме убеждения, но пък нямаме партия.

-----------
* Студентите са изключение и учредяването им бе спонтанно. Плюс това свършиха добра работа на 14 декември
** Когато на предварителните сбирки за учредяването Любо разбра, че СДС ще бъде коалиция и няма да има индивидуално, просто си взе шапката, отиде в Южния парк и на другия се върна с ДГИ и 200-300 подписа под учредителната декларация.
*** Датата, на която бе възстановена Демократическата партия