КАТ РУСИЯ НЯМА ВТОРА...

Ако питате Вуте, ще ви каже: «Е па нема!»

За да е толкова убеден, Вуте си е задавал някои прости въпроси и си е търсел прости отговори. За вас, читателю, едно елементарно изследване би могло да покаже например къде ходят по нужда руснаците. Друго любопитно разследване би било да се види колко руснаци имат душове в къщите си, а отделно да се види колко руснаци взимат душове? Във връзка с тия изследвания би била и малка статистика за това колко  например сапун използва съвременния руски мужик?

Ако след тия въпроси читателят още не е изпитал нужда да се подсмихне кривичко, то е защото  той е комунист от сорта на Гоце Първанов, за който душовете не са по-важни от енергийната политика.  Душовете, читателю, са част не само от огромните енергийни запаси на Русия, но и от нейната зъбна култура. Точно така – зъбната й култура! Моите познания за зъбната култура на руснаците са доста ограничени и се свеждат само до огромния брой железни зъби на руските туристи, които  лъскаво проблясват като на злодея-гигант с железните челюсти от филмите на Джеймс Бонд. Навремето, например, беше толкова странно, че най-развитата комунистическа страна в света внасяше зъбни пасти от България. Това може да се обясни и днес само по два начина: първо, че руснаците си мият толкова често зъбите, че зъбната паста е винаги недостатъчна; и второ, че руснаците не си мият зъбите и затова дори само внос на паста от България е бил достатъчен за цяла Русия. Има и трета вероятност – че нашата паста за руснаците е едивна.

Ето виждате защо трябва да се задават въпроси, да се правят изследвания и да се води статистика. Така стигаме и до важния въпрос за тоалетната хартия. Като казвам тоалетна хартия нямам предвид нарезаните на прилични парчета вестници «Правда» и «Известия» за тоалетни нужди, както и техния съвременен вариант «Комерсант». Аз мисля, че тоалетната хартия в Русия е неотделима част от пастата за зъби,тоест ако руснаците използват тоалетна хартия, значи ли това че нямат нужда от паста за зъби? Не, разбира се,пастата за зъби и тоалетната хартия винаги са вървели ръка за ръка, макар че хората са били принудени да използват печатните ежедневници на Съветския съюз.  Не може едното без другото, макар че на пръв поглед изглеждат телесно противоположни.

Защо ви разправям тия работи? Ами защото те веднага предизвикват въпроса колко града има в Русия, като изключим Москва и Петербург, където руснаците да се наслаждават на изобилие от тоалетна хартия и където международните банки строят своите небостъргачи, за да станат руските пощенски картички малко по-сносни? Не става дума  за ония руски «градове» с неизменния паметник на Ленин пред неизменната колонада на неизменния Партком сред морето от мужишка дървения от времето на 1917-та. Става дума за град като град, в който можеш да видиш богато изписани и благовонни дами с кученца  да пазаруват насам-натам по отрупаните със стоки чаршии, кафененца под сенките на брезите, пълни с  елегантни мужици, обсъждащи последните цифри на борсата.

Като казах «благовонни» и се сетих за още един въпрос: използват ли руснаците благовония? Стара, черковно-славянска дума – благовоние, вони благо. Много благовония е изляла древността и в Тракия, и в Гърция и в целия Близък Изток, но тук не става дума за траки, гърци и египтяни с техните доспехи, благовонни масла и стъргала. Не,тук става дума за руснаците. Една елементарна  статистика веднага би ни изяснила благо ли вонят  руснаците, или не? Ако питате гларусите на плажа, ще ви кажат, че рускините вонят, но не благо. Други ще ви кажат, че руснаците просто вонят на водка. Ако четете мемоаристите на Сталин ще ви кажат, че  зъбите му са били жълти и устата му миришела на мартенско кисело зеле. А другарят Сталин беше пример за цялото човечество. Той и досега е пример за Румен Петков и за Никола Филчев. А, и за Владимир Путин, разбира се, макар че се прави на ударен и му се иска да вкара България в неговия вариант на Британската общност.

Затова докато не бъдат изяснени въпросите за тоалетната хартия, руската зъбна култура, благовонието на руснаците и душовете не може и да става дума за Евроазийски съюз. Като за повече сговорчивост на преговорите ние можем да се откажем от настояването да разберем къде ходят по нужда руснаците. Не че не знаем, но би било прекалено да искаме толкова много.

Сега вече разбирате защо  Вуте знае, че кат Русия «нема втора» и аз съм убеден, че даже и Нане е съгласен с него.