Свободата днес и тук 01 Февруари 2023  
Начало
  
  Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага - Дон Кихот Свободата, брат, е нещо изключително - Джендема  
 

Нощта е бременна … ин витро

« назад   коментари   Изпечатай   Изпрати на приятел   
Веселина Седларска

Нашата страна е с неизчерпаеми залежи на материал за строителството на въздушни замъци. Ветеранът по имитация на истинска постройка сред тях се нарича ДПС. Днес Движението за права и свободи се крепи основно на колективната ни халюцинация за него. Истината е, че през есента на 2011 година ДПС все повече прилича на БКП от лятото на 1989 година.

На всички президенстки избори до тази есен ДПС на практика беше първа политическа сила – не математически, а по силата на факта, че президентът не можеше да бъде избран без гласовете на Движението. На тези избори ДПС не е трета сила дори математически. Трета беше Меглена Кунева – емблемата на остатъчната енергия (по Харалан Александров) за нещо различно. ДПС беше неясно къде, неуточнено колко, подозрително как, конспиративно защо – емблемата на остатъчния страх.

Движението за права и свободи беше съградено от един човек и страх. Много страх. По време на т. н. възродителен процес в село Филаретово бронетранспортьор прегази мъж. В един миг мъжът под машината издъхна, а на младия мъж в машината косата побеля. Бомба във влак, взрив на гарата в Пловдив, взривно устройство в хотел „Сливен”. За този страх става дума и той беше и от двете страни на една ненужно насилие да отнемеш името (идентичността) на човек. Колко реален беше този страх след 1989-та е много спорно. По скромното ми мнение нито кроткото турско малцинство, нито ленивото българско мнозинство, имаха желание да се сбият. Но на запад от нас се биеха. И Ахмед Доган си присвои заслугата за мирния преход. Ние обичаме да съставяме спомените си сложно и възвишено. Ако въобще имаше заслуга за мира, тя беше в това, че тези,в чиито ръце бяха оръжията и лостовете за проливане на кръв, нямаха никакви планове да се бият, а да забогатяват. Приватизацията, а не етническата идентификация владееше мечтите, намеренията, плановете, действията и съответно  сдружаването и враждуването. Заслугата на Ахмед Доган тогава беше, че той се въоръжи с електоралните гласове. Сдоби се с армия за единствената възможна битка в идващите години – пред урните. Тази армия се хранеше със страх, но провизиите през 2011 година са с изтекъл срок на годност и на изчерпване. Ахмед Доган обаче се оказа по-траен продукт.

Ако и вие мислите, че Ахмед Доган не е най-умният политик, значи ставаме двама в държавата. Най-умното постижение на Доган е, че е разбрал, че неговото присъствие не е на висотата на неговото отсъствие. Той силен с това, че отсъства. Стимулира ни да отгатваме, да тълкуваме,да прогнозираме какви планове прави в моменти, в които той в действителност просто се чуди какво да прави. И когато се появи, ние започваме да оразмеряваме усмивката му, да записваме бисерите, които капят от устата му и да ги разшифроваме като тайни кодове, в които е скрито бъдещето на властта. Ако изчистим цялата загадъчност  и митология около Доган, ако махнем многозначителността на интонацията и артистичната премереност на паузите му при говорене, изявленията му са често на нивото на симпатичното нищоговорене на един да речем Иван Славков. Само че, когато говореше Батето, ние се смеехме. Когато говори Доган, ние вземаме пергелите и почваме да пречертаваме политическото пространство.

Прословутото изказване в село Кочан за порциите, което взриви резултатите на последните парламентарни избори, е типичен пример в подкрепа на тази теза, колкото и да изглежда обратното. Доган направи своето обяснение, че той разпределя порциите в съвсем друг контекст, прозаично обикновен. Селяните започват да упрекват пред Доган  кандидата за депутат, за който той е дошъл да ги агитира да гласуват. Казват чу, че до този момент този депутат не е направил нищо за селото, даже и път няма, та се налага да се движат с магарета. Доган решава да оневини своя избраник, като пренасочва гнева към самия себе си. Ето точните му думи: „ Аз съм инструментът във властта, който разпределя финасирането на държавата. Как депутат ще реши проблема за проектите и тяхното инвестиране? Не е възможно! Властта е в моите ръце! Това искам да разберете. И когато ние искаме по-мощно присъствие в парламента, това означава че искаме по-широко позициониране в парламента и от там в централната власт, господа. За да имам аз такива инструменти като нея. Министри, зам.-министри, дирекции, вицепремиери и т.н. В мене е концентрирана властта, а не е във вашите депутати, искам да го знаете това!” Това е прословутото изказване и то не казва нищо повече от това, че Доган е по-важен от депутат. Кавалерско поемане на вина, суета, повдигане на пръсти пред своите, маркиране на лидерство, свойско бърборене за власттат

Ние обаче не искаме да е толкова обикновено. Ние искаме да е конспиративно, да сме хванали на тясно хитрия Доган. Умен тук беше не Доган, на когото бе приписано, че е искал сложно и обиколно да подкрепи ГЕРБ, а ГЕРБ, които умно използваха едно извадено от контекста изявление. Ако Доган не съществуваше, нашите политици щяха да го измислят. Той е нужен. Ако Доган се е сетил, че може да си сформира армия на базата на страха от българите, защо други да не се сетят да си сбират армии на базата на страха от Доган? И не само Волен Сидеров се е сетил, макар да е най-яркият оплодител на бремената ин витро политическа нощ.

Преди първия тур на президенстките избори имаше няколко теории защо Ахмед Доган не обявява подкрепа за никой от кандидатите. Теории, една от друга по-сложни. Истината е възможно най-проста: електоратът на ДПС не може да се оправя в кабинката, когато й е спуснат повече от един номер, за който трябва да гласува. Човекът от малкото село или обърква бюлетините, или  в най-честия случай зачертава двата номера на една и съща бюлетина и я прави невалидна. ДПС искаше да получи подкрепата на своя електорат за местната власт, където беше застрашено от отцепника Касим Дал, затова работеше с един номер. За по-грамотните и то в отделни райони имаше неофициална информация да подкрепят Ивайло Калфин. Защо в отделни райони? За да види БСП каква е разликата в тези и в други райони, за обеца на ухото. Някои наричат това умност, според мен – хитрост.

Подрепата на ДПС на втория тур за Ивайло Калфин беше оплетена в толкова еротична и поетична многозначителност – бременна нощ, целувки, за да се скрие далеч по-прозаичния факт, че всъщност ДПС вече не владее целия свой електорат, вече не предрешава избора на президент. По аналогия бързорекото застраховане на Доган в нощта на първия тур на изборите беше възприето като изказването му в Кочан и свърши работа повече на Росен Плевнелиев, отколкото на Ивайло Калфин. Отново: Ако Доган не съществуваше, щеше да бъде измислен.

Няколко дни след това Бойко Борисов нарече Ахмед Доган умният български политик. В българската политика следствията и причините са с разменени места. Следствията си търсят причините. На сутринта след изборите Лютфи Местан сбърка вратника на премиера с хола на президента и това зачена нови теории, една от друга по-противоположни. А тази случка всъщност беше емблематична – за това как българската политика се тълкува и прави от употребата на случайностите. Като изказването в Кочан. Българският живот не се планира. У нас животът се наблюдава и от случките в него можещите си тъкат чергата. Това е българската конспирация. За точно тази конспирация Доган е надежден градивен материал и затова той е поощряван да съществува с ласкателството, че е най-умният български политик.

Само че ДПС днес все повече прилича на БКП в последен стадий. Най-важната задача, която получиха депутатите на ГЕРБ за изборите беше по места да се разбие монолитността на ДПС. И сега се броят резултатите от тази задачка, докато Доган се приспива с песничката, че е най-умен.  Идва време наистина да разберем дали Доган е умен. Дали ще прекрои Движението, за да завземе освободеното от  НДСВ либерално пространство. Дали ще отстъпи, докато все още около него има митология, или ще го видим такъв, какъвто наистина е – отегчен, неизяснил се със самия себе си, циничен, ленив и самотен читател на книги. Защото и под развалините на въздушен замък може да се загине.

От: http://www.reduta.bg


 
Отказът на президента Плевнелиев да се кандидатира за втори мнадат е:
  резултати


Бюлетин

Въведете вашия имейл адрес за да получавате по-важните неща от Svobodata.com.




Svobodata.com не носи отговорност за съдържанието и авторските права на препечатани статии - като винаги посочва име на автор и линк на първоначалната публикация.



Подкрепете Откритото писмо на Едвин Сугарев до главния прокурор Сотир Цацаров, с което се иска започването на наказателно производство срещу лицето Сергей Дмитриевич Станишев, бивш министър-председател на България, заради причинени от негови действия или бездействия щети в размер на милиарди лева. Можете да изразите подкрепата си чрез петиция на адрес: http://www.peticiq.com/otkrito_pismo_sugarev



 



Story of Stuff



Подкрепете този сайт





Red House Sofia




Valid XHTML 1.0 Transitional