Хонорис кауза без пауза

Абе помните ли, когато ви разказвах вица за студента, кучето и милиционера, правейки едни метафори, че спортистите разсъждават само в категории като анцузи и тенис ракети, а тези с повечко  размах подаряват цели стадиони.

Тая работа със спортните съсловия хич не излезе смешна.

Спортистът е героят на нашето време, следван на къса дистанция от милиционера и ловеца (често в блажено триединство).

Заради борците, едно време по Ку-Ку (или по Каналето), вървяха едни смешки за шахматистите.

Вече не си ги измисляме такива смешки, вече животът ги измисля, ние само наблюдаваме.

Христо „Златоуст“ Стоичков е почетен посланик, „доктор хонорис кауза“ и лице на кампанията за отваряне на трудовия пазар в Европа за българи:

За да респектира допълнително евродепутатите, до него (Тотю Младенов) ще застане футболната легенда Христо Стоичков. Освен красноречие той ще демонстрира и технически качества нагледно - чрез клип с головете си, подготвен специално за форума. (източник)

Ние,

, останахме безмълвни, след това респектираните евродепутати замълчаха и забравиха да ни гласуват, а сега очаквам 

 да бъде респектиран и той, и да му даде и „Стара планина“.

Дори се учудвам как осмицата все още няма такъв орден.

Не за футбола, а за обединението на нацията, разбира се.

Ей тва е, което има смисъл.

PS. Бонус за този, който ми пейстне отдолу онова стихотворение „доктор хонорис кауза ... пауза“