Защо Путин ни иска в евразийския си харем?

Списание „Икономист“ прогнозира, че закъснялата ( спрямо Европа), но неизбежна икономическа криза в Русия може да доведе до същото, до което стигна СССР: колапс и разпад. Взимам обаче повод от тази статия във връзка с друг цитат нея, който обръща внимание на твърдение на Дмитрий Песков, говорителя на Путин, заявил неотдавна: „Ерата на Брежнев беше огромен плюс“.

Че беше огромно плюскане за привилегирована каста царедворци около Брежнев и протежето му Живков, няма спор. И в това тази ера прилича наистина на путинизма, който се перчи със стабилност, паразитиращ върху добрата международна конюнктура за цените на петрола-същите, за които подалият наскоро финансов министър на Русия Кудрин прогнозира голям срив.

За Брежнев си припомних тези дни поради международния скандал с провокативните рекламни пана на „Бенетон“, изобразяващи целувки между световни и религиозни лидери. Колажите привличат погледите с абсурдността си, но и напомнят на помнещите, че този абсурд беше част от нашето всекидневие е ерата на Живков и Брежнев. Огромни билбордове ( тогава се казваха „пана“ или още по-добре: „агитационни табла“) агитираха навсякъде из родната НРБ за дружбата със СССР, скрепена със страстна целувка уста в уста и обяснена с лозунга „Дружба от векове, за векове“, за да не си помисли някой, че става дума за нещо друго, доста неприлично за показване.

За тази демонстративна целувка се сетих това лято пред Берлинската стана, остатъци от която са изрисувани от художници и служат за шарена атракция за туристи пред най-мрачния символ на студената война. Техният срутен белег на разделението е оцветен, включително с огромен и натуралистично прерисуван вариант на аналогичната целувка между Брежнев и Хонекер. У нас българско-съветският символ на несправедливостта, лъжата и разделението си стърчи все така над главите ни и в тях се набива като пропаганден пирон фалшивата теза, че било проявя на на вандализъм да се посяга на паметници ( ей, така, на всеки един от тях, без разлика за какво става дума). Оцветяването на българската Берлинска стена оцеля само няколко дни преди да ни върнат сивотата й, а за „картинка“ , като целувката между Брежнев и Живков, която да ни напомня истината за близкото минало, не само и дума не става тук, но тъкмо напротив: искат да се примирим, че въпросната истина се съдържа в лъжата за „освобождението“ ни от СССР, изписана под ботушите на агресивния съветски войник.

Като гост на сутрешното съботно предаване на БНТ вчера, в което показаха вкопчените в целувка Бережнев и Живков, имах възможност да дам своя принос по темата със снимка на онова цветно петно от Берлинската стена с натуралистичното изобразяване на мляскащите се лидери на СССР и ГДР. Понеже съм се надигнал на пръсти и „казвам“ нещо на ухото на Брежнев, пояснявам ( за онези, които не са чули): питам го кой от двамата лидери се целува по-добре. Подозирам, че ще да е бил наш Тодар, който обичаше да се хвали как е омаял Брежнев и поради тази причина той ни отпуснал съветски петрол, препродаван после на по-скъпи световни цени. Така Живков издрапа до ерата на Горбачов, с когото любовта му не потръгна и съответно подаръците свършиха. Това е проблемът с платената любов- свършват парите, умира и любовта.

Обаче…Обаче и в това отношение сме уникални! И без пари сме готови да обслужваме Путин. Как да не ни обича и да не ни кани в евразийския си харем – хем сме дащни, хем послушни( точно като при подхвърлянето за България като троянски кон на Русия, София сега си мълчи за поканата в гащите на евразийската руска фантазия), а и шефовете ни се целуват страстно с руската мечка!

От блога на Иво Инджев: http://ivo.bg/