Хватить?

Предизвестеният изход на президентските избори в Русия породи и по-различни реакции от очаквано допустимите. В кръга на последните попада окачването на плакати на „Единна Русия” в една гимназия в Красноярск. Инициативата била на училищното ръководство. Но тук се явил деветокласникът Матвей Цивинюк, който ги надраскал с маркер и дори изписал по челата на съответните ликове „крадци”. Разразява се скандал, който дръзкият ученик е успял да документира. Той съвестно е заснел пътя си до директорския кабинет, където е привикан за обяснение и порицание. Отваря вратата и влиза. Директорката сяда зад бюрото си, а той – на стол срещу нея. От записа може да се проследят редуващите се промени в тона й – от умерени - че така не трябва да се прави, до гневното му повишаване - че са възможни санкции. Тя заплашва бунтаря с глоба за хулиганство, а по едно време го пита дали си пожелава съдбата на Владимир Илич Ленин – да бъде изключен от гимназията, а по-късно – заточен. (http://www.youtube.com/watch?v=ufn7cyK-3aQ&feature=related)

            Значи ли това, че тя си позволява да изрази неодобрение към създателя на съюза, който толкова липсва на някои среди и до днес. Дано по-скоро да означава, че е възможно някога хора като Матвей да са отговорни за развитието на Русия. Младежът е възмутен, че в училището са залепени плакати само на една партия. Затова полага усилия да обясни на директорката, че член 9 от федералния закон на политическите партии забранява партийна дейност в учебните заведения. Отговорът е, че за него ще бъде намерен „подходящ” член, за да му се потърси сметка за нечуваната дързост.

            По този повод „Московский комсомолец” пише, че дори „тинейджърите вече са уморени от „Единна Русия”. Вестникът разсъждава върху тази „позорна игра”, в която някои изпълняват нареждания в разрез със закона и агитират за управляващата партия. Което пък провокира тези, които имат „съвест и достойнство”, да късат плакатите или да ги драскат. Изданието посочва и авторът на играта – партия „Единна Русия”. Партията, която според него, не може да предложи нищо по-различно освен „обичайния административен ресурс”.

            Дали рано или късно преекспонирането и натрапливостта на саморекламата, се връщат като бумеранг. Да поживеем и да видим. Но факт е, че за първи път в кариерата си Владимир Путин е бил освиркан. Това се е случило на спортно събитие. Държавните телевизии заглушили реакцията на публиката. Колкото и изненадващо или нежелано да е, но винаги има първи път. А оттам-нататък – кой знае.

http://www.youtube.com/watch?v=ZxQslFifQBw&feature=related