Еврозоната буквално гори, а европейските лидери продължават да сe препират за нова реформа на европейските договори. В петък Дейвид Камерън беше в Берлин, за да изкаже негативното си мнение относно исканията на германската канцлерка Ангела Меркел в тази насока. Но преди да кацне в Берлин, консервативният британски премиер отскочи до Брюксел за работна закуска с председателя на Европейската комисия Жозе Барозу и за среща с президента на Европейския съвет Херман ван Ромпой.
Докато кризата се влошава, Ван Ромпой води разнопосочни консултации преди срещата на върха на ЕС на 9 декември и не крие мнението си, че реформа на европейските договори, освен че ще се нуждае от дълго време, на този етап няма да е уместна, защото може да породи напрежение, в частност между Брюксел и Великобритания. В Берлин Камерън и Меркел се опитаха да се държат привидно добре и приветстваха сътрудничеството между страните им.
В действителност Великобритания се намира във все по-нетърпима позиция спрямо ЕС. От една страна, Камерън призовава европейците да правят всичко, което е по силите им, за да избегнат разпадането на еврозоната, краха на еврото и негативното влияние, което подобно нещо би имало върху крехката британска икономика. Подобен призив предполага еврозоната да бъде по-интегрирана. От друга страна, Камерън се плаши от Европа, която се движи на две скорости и която може да остави Великобритания изолирана и изправена пред един консолидиран валутен съюз, ако последният успее един ден да се измъкне от кризата.
Подобна опасност се възприема още по-сериозно от Великобритания, като се има предвид, че Германия и Франция искат да затегнат регулаторния режим на финансовия сектор. Британците обаче се притесняват, че подобно нещо ще стане за сметка на лондонското Сити. Камерън повтори в Берлин, че е против данъка върху финансовите транзакции, който е така присърце на Меркел и Саркози. Освен това в случай на реформи на европейските договори британският премиер, както предупреди самият той лично, ще се окаже под натиска на евроскептиците в неговата собствена партия, които още от сега настояват някои от правомощията, прехвърлени на Брюксел, да бъдат върнати обратно на Лондон.
За Меркел ограничена реформа на европейските договори ще засили принципите на едно още по-интегрирано икономическо управление на Европа, което ще даде по-силни прерогативи на ЕК, чийто председател ще бъде избиран.
Канцлерката твърди, че е готова да направи нови жертви в сферата на бюджетния суверенитет. Европейският съд би могъл между другото да бъде сезиран да започне действия срещу държавите, които са неспособни да спазват общите европейски правила. За Берлин преговорите в тази насока трябва да приключат в края на 2012 г.
Великобритания подобно на много други страни членки на ЕС е уверена, че в краткосрочен план реформата на договорите няма да е изход от кризата. Изправена пред необходимостта за спешни действия Европейската централна банка трябва да даде ясно да се разбере, че е готова да действа с размах, за да обезкуражи спекулативните атаки. На подобно нещо поне се надяват повечето европейски лидери, сред които и британците.
"Всички институции в еврозоната трябва да подкрепят общата валута", заяви Камерън в Берлин. Но Германия и ЕЦБ засега оказват съпротива на тази идея. Марио Драги припомни в петък от Франкфурт, че най-големият принос на банката, председателствана от него, си остава борбата с инфлацията. Но в тази борба банката иска да запази независимостта си.
Според приемника на Жан-Клод Трише, който се учудва, че фондът за спасяване на еврозоната все още не е достатъчно подсилен въпреки ангажиментите, поети на 26 октомври от държавните и правителствените ръководители, националните икономически политики са отговорни за възстановяването и поддръжката на финансовата стабилност. Това мнение се споделя от германската канцлерка.
"Ако политиците мислят, че ЕЦБ може да разреши кризата в еврозоната, те се лъжат", заяви Меркел още преди да се срещне с Дейвид Камерън. Тя междувпрочем е против емитиране на еврооблигации, докато ЕК ще представи на 23 ноември експертно проучване по въпроса.
Дейвид Камерън не е единственият, който е притеснен от упорството на Меркел. Френският президент Никола Саркози също е обезпокоен, но прикрива по-добре безпокойството си и изчаква да види какво ще стане. За Саркози реформата на европейските договори не може да бъде приоритет срещу влошаващата се прекалено бързо дългова криза, засягаща вече и най-стабилните страни в еврозоната като Австрия, Финландия и Холандия.
За да бъде заобиколена Великобритания, Франция подкрепя идеята за създаването на специален договор между 17-те страни от еврозоната. В името на по-добрата сплотеност и съгласуваност на усилията Франция обмисля да сложи край на правилото на единодушно приемане на решенията в областта на фискалната политика. Но подобно нещо не е по вкуса на всички, най-вече на Ирландия.
Саркози трябва да обсъди темата с Меркел на 24 ноември в Страсбург. За първи път тяхната традиционна среща на четири очи ще се разшири и събеседник в нея ще бъде и Марио Монти, приемникът на Силвио Берлускони.
(БТА)