Светът е пред фалит, а България се вълнува от разводите на Волен и Веселин Маринов

Капка Сидерова е уволнена като главен редактор на в. “Атака”

Ако отвори човек западните вестници от последните дни, ще види всеки ден заглавия за пропадането на еврото, за новата криза на световната икономика, за неразбирателството между Германия и Англия, Европа и САЩ и т. н. Неща, от които зависи хлябът на всички, на българите включително.

Ако отвори българските вестници, ще види драматични заглавия за развода на Веселин Маринов и за семейния разрив на Волен Сидеров. Тъй като Веселин Маринов е певецът на властта и лично на вицепремиера Цветанов, приближените на правителството жълти вестници клепат жена му - че му изневерила и, видиш ли, тоя е жертва.

Само опозиционни като „Галерия” държат обратната теза за изневярата.
Другият случай е по-сложен. Месеци наред жълти вестници подкрепяха лидера Сидеров в раздялата му с Капка. И за нея се опитваха да напишат, че тя му изневерила, а не обратното, както пишеше „Галерия”. Целта беше да крепят крепителя на правителството в парламента.

И така постепенно дойде голямата драма в семейно-фашистката партия „Атака”. Лидерът Волен вече открито се оказа разделен с жена си, която от вчера е уволнена като главна редакторка на партийния орган „Атака”. Но тя продължава да е новоизбран общински съветник от „Атака” в Столичната община. Оттам не могат да я уволнят. Как ще излезе Волен от това положение, не е ясно.

Евродепутатът от „Атака”, син на Капка, доведен на Волен, беше изключен от партията, защото поиска оставката на лидера. И продължава да е евродепутат. И занапред каквото и да каже, медиите с охота ще го публикуват.

Семейната драма на партията стана първа новина. Дори премиерът Борисов я коментира - защото беше обвинен от Волен, че заедно с Капка и сина й е заговорник за разцепването на партията.

„Атака” - и вестникът, и партията - са взели името от вестника на националсоциалистите „Атака” (Der Angriff), с главен редактор основател Йозеф Гьобелс. Лидерът Волен е написал програма от 20 точки, които повтарят до голяма степен програмата от 20 точки на Хитлер. Волен имитира в жестовете и облеклото Мусолини и Хитлер. Идеологията му е близо до фашизма.

Структурата на партията му е като на фашистките, с една характерна българска семейственост. Дори тъстът му е координатор на партията, на челни позиции бяха жената, доведения син и т. н. И въпреки всичко това тази партия се приема от медии, в нея вярват и честни хора, освен лумпените.

Накрая я прие като съюзник и партията на власт - ГЕРБ. На практика в продължение на почти две години имаше коалиция между „Атака” и ГЕРБ. Сегашните декларации на Волен, че оттегля подкрепата си, не плашат въобще. И друг път е атакувал ГЕРБ и Борисов, но е гласувал за него.

Междувременно ГЕРБ си оплете кошницата, като придърпа достатъчен брой независими депутати от „Атака” и от РЗС, за да си осигури мнозинство и без Волен. Сега, около изборите, се видя, че придърпа и остатъците от РЗС. Янето вече подкрепя Борисов. Ред е на Волен да си поиграе на опозиция. Той оспорва изборите, говори открито за фалшификации, подписа искане за касиране, заедно с партии, с които е враг.

Но драмата в „Атака” вече е без особено значение за властта. Разцеплението там тръгна, накрая пак ще победи лидерът Сидеров, на следващите избори пак ще е в парламента с по-малка, но по-вярна група. Ролята му е да кряска, за да изберат хората Борисов, който пред него изглежда разумен.

Въпросът е - накъде отива България? Ще се намерят ли медии да покажат и обяснят по-дълбоките  проблеми на българина и да го предупредят какво следва?

От: http://e-vestnik.bg