Мароко избира нов парламент

Би Би Си, Лондон

На 25 ноември мароканците избират нова долна камара на парламента. Това е първият национален вот след одобряването на конституционните реформи, които трябва да положат основите на истинска конституционна монархия.

Крал Мохамед Шести представи промените като сериозни отстъпки към продемократичните протести в стил Арабска пролет, но активисти са на мнение, че промените почти няма да променят сегашната структура на властта и призовават за бойкот на изборите.

Умерените ислямисти се надяват да се справят добре на изборите, също като събратята си на първите демократични избори на Тунис преди месец.

Колко важни са изборите?

В резултат от конституционните промени, одобрени от 98 процента от гласувалите на референдума на първи юли, новият парламент ще има повече власт и на теория ще играе водеща роля в законодателния процес, доминиран досега от краля.

Увеличават се и пълномощията на министър-председателя, който вече ще се посочва от най-голямата партия в парламента. Той ще получи и право да назначава членовете на правителството и да разпуска парламента.

Реформите бяха подкрепени от всички основни политически партии, които призоваха поддръжниците си да гласуват за тях на референдума.

Какво казват критиците?

Движението "20 февруари", което оглави продемократичните протести в Мароко тази година, призова за бойкот на изборите, като ги нарече "театрална постановка".

То твърди, че конституционните промени, одобрени през юли, са повърхностни и увековечават т.нар. "фасадна демокрацията", която и досега е прикривала продължаващото от десетилетие управление на краля.

Критици на реформите изтъкват в частност факта, че кралят ще запази големите си правомощия в изпълнителната власт, най-вече контрола върху външната политика и политиката в областта на отбраната и сигурността.

Активисти казват още, че реформите няма да сложат край на задкулисното господство на "махзен" (елита - б.ред.) - мощния апарат от политици ветерани, силни бизнесмени, силите за сигурност и дворцови служители, контролирани от краля чрез система на покровителство.

За какво гласуват мароканците?

Гласуването е за долната камара на парламента - Камарата на представителите, която се избира за срок от пет години.

Изборите не засягат Горната камара, Камарата на съветниците, която се избира непряко от местни съвети, съсловни организации и профсъюзи за срок от девет години.

Как работи системата?

От 395-те члена на Камарата на представителите 305 се избират в 92 многомандатни избирателни района от партийни листи. Избирателите могат да избират само между различните партийни листи, без да променят реда на кандидатите.

От оставащите 90 места 60 са запазени за националната листа на жените, останалите 30 места отскоро са определени за кандидати под 35 годишна възраст - решение, което масово се тълкува като отстъпка пред продемократичните активисти, повечето от които са млади хора.

Около 13.6 милиона мароканци са се регистрирали за гласуване.

Какви са избирателните нагласи?

За разлика от вълненията, съпътствали изборите през октомври, първите след падането на диктатурата, сега има опасения от ниска избирателна активност, която би могла да подкопае легитимността на кралските реформи.

На последните избори през 2007 г. само 37 процента от избирателите си направиха труда да гласуват на фона на широко разпространеното разочарование от утвърдените марокански политици.

Кои са основните политически формации?

"Истиклял" ("Независимост")

Основана през 40-те години като основна опозиция на френската власт в Мароко, дясноцентристката "Истиклял" е една от най-старите партии в страната. През последните няколко десетилетия участва в няколко коалиционни правителства, смекчавайки традиционно критичната си позиция към монархията.

Лидерът й, министър-председателят Абас ел Фаси, оглави коалиционно правителство от пет партии, след като на последните избори партията стана най-голямата в парламента с 52 места.

Партия за справедливост и развитие

Това е най-голямата умерено ислямистка сила в Мароко. На последните избори спечели 46 места и стана втората по представителство в парламента.

Създадена по образеца на турската управляваща партия с ислямистки произход и със същото име, от нея очаква, че този път ще пожъне още по-голям успех след победата на сходното Демократично конституционно обединение на изборите в Тунис. Лидерът на Партията за справедливост и развитие Абделилах Бенкиран каза, че неговата партия е "готова за отговорността на управлението".

Социалистически съюз на народните сили

Традиционно разглеждан като основната лявоцентристка сила в Мароко, Социалистическият съюз на народните сили в момента участва в правителството. Създаден през 70-те, съюзът заедно с останалата част от мароканската левица, се смята за залязваща политическа сила.

Партията спечели 38 места на последните избори, по-малко от 50-те места, които получи пет години по-рано. Лидер на съюза е политикът ветеран Абделуахед Ради. В подготовката за изборите на 25 ноември партията тясно си сътрудничи с две по-малки лявоцентристки партии - включително с една от формациите от управляващата коалиция - Партията на прогреса и социализма (17 места), опитвайки се да съживи успехите на левицата.

Демократичен съюз

Демократичният съюз, широк промонархически предизборен блок от осем партии, беше създаден на 5 октомври - действие, широко разглеждано като опит за противопоставяне на очаквания възход на Партията за справедливост и развитие.

В Демократичния съюз влизат две от управляващите в момента пет партии - дясноцентристкото Либерално народно движение, което спечели 41 места на последните парламентарни избори, и монархическото Национално обединение на независимите, което спечели 39 места.

Част от съюза е още и Партията за автентичност и модерност, основана през 2008 г., година след последните избори, от един от най-близките хора на краля Фуад Али ел Хим. Впоследствие тя спечели 19 процента на местните избори, пораждайки предположения, че може да се превърне в значителна нова сила в мароканската политика.

Медийни наблюдатели смятат, че блокът е опит да се формира "партия на краля", която да стане най-голямата парламентарна сила. Това би позволило на монарха да избере един от нейните членове за министър-председател. Самият блок казва, че целта му е да предотврати "балканизация" на и без това фрагментираната мароканска политическа сцена.

Ще се наблюдават ли изборите?

Около 4000 наблюдатели от марокански и чужди организации са получили право да наблюдават изборите.

(БТА)