Българодой

Налице са признаци, че пред американската компания „Шеврон” за добив на шистов газ ще светне трайно червен светофар. Министър-председателят вече говори за мораториум върху този добив. Не беше толкова отдавна, когато беше заявил, че ако го дразнят – ей тъй напук ще подпише с „Шеврон”. Но сякаш нещо се е случило. Налице е обрат или да си дойдем на езика -„поворот” в курса. Платното е обърнато и търси вятър от друга посока.

            Но не става въпрос да се прави напук, защото едва ли е уместно подобни решения да се вземат на принципа „ези-тура”.

            Народното събрание прие на първо четене Закон за съхранение на въглероден диоксид в земните недра. Според него отделяните от ТЕЦ пушеци ще се улавят, транспортират и нагнетяват някъде – на „подходящи места” из Северна България. Предполага се, че такива места са тези край Плевен, Велико Търново и Северна Добруджа.

            Честито на „печелившите”.

            Дотам въглеродният диоксид ще тече през Стара планина по тръбопроводи от ТЕЦ-ове от Южна България.

            Основанията на родното ни събрание е „изолиране на емисиите на въглероден диоксид от атмосферата”. Като ги изолираме от атмосферата – ще ги инжектираме мускулно или венозно в недрата на търпеливата ни и обръгнала на всичко земя. Така ще избегнем заплащането на квоти за въглеродни емисии.

            Но дали няма да платим по-солено за тарикатлъка си

            Няма ли вероятност историята да повтори приказката за „хитреца”, който бил изправен пред три възможности: да си плати, да изяде бой от 100 тояги или три торби сол. В приказката той първоначално избира трите торби сол, но на третата вижда, че не може да продължи. И предпочита тоягите. Но не издържа до 100 и накрая си плаща за „хитростта” и „любознателността”.

            Като се има предвид, че и пред зелената енергия се очертава червен светофар, какво остава освен инжектирането на земята с въглероден диоксид.

            Остава и атомната енергия,

            от която цивилизованият свят се отказва – страна по страна. Ние, обаче, настояваме да изядем и солта, и боя, а накрая да си платим за всичко. Мнозинството от нас – не всички.

            Вносител на Закона за съхранение на въглероден диоксид в земните недра е Министерството на икономиката, енергетиката и туризма. Нетактично ли е да настояваме за мнението му по осъществяване на всички възможни варианти. Да ни се кажат всички техни плюсове и минуси – ясно и отчетливо. Въпросният закон тихо пропълзя през първо четене и очаква приемането си на второ, след което най-вероятно ще последва президентски указ.

            Дали Германия и Австрия са толкова глупави и недалновидни, че са забранили подобни операции на своя територия.

            Министър Трайков и правителството дължат още един отговор – по твърденията на ядрения физик Георги Котев за горивото в АЕЦ „Козлодуй”. А може би по-точно ще е централата да се нарича „Козлодой”. Докато не се дадат смислени отговори на всички съмнения, ще остане впечатлението за системно и безотказно доене на всички българи.

            На фона на всички неясноти се откроява желанието на руския енергиен холдинг МРСК да купи 100 процента от „Е.ОН България”. За това желание съобщава руският „Комерсант”. „Диверсификация” или примка от все по-стройната паяжина, която заплашва да оплете България. Защото Сергей Пикин – шеф на Фонда за енергийно развитие, казва, че подобна сделка за българската мрежа „може да бъде само политическа поръчка от страна на държавата”. На коя държава.

            И така: шистов газ, съхранение на въглероден диоксид в земните недра на България, атомна енергия, зелена енергия или нещо друго. Енергии и технологии. И не на последно място – на каква цена.