Променящи се свободи - от нелегални вестници до "интернет революции"

Девет дни след падането на либийския диктатор вървях по улиците на Триполи. Един мъж на средна възраст се доближи до мен и каза: "Приятелю, имаме нужда от вашата помощ, готови сме за вашата помощ."

Трогнаха ме очите му, пълни с надежда и ентусиазъм. Завладяха ме спомени за моята собствена страна, Полша преди 22 години, когато ние също се борехме за свободата си.

Тази среща отново подсили твърдото ми убеждение, че

всички ние сме еднакви

независимо дали сме от Либия, Полша или някой друг край на света. Навсякъде по света хората искат да живеят при демокрация, да могат да поемат съдбата на страната си в собствените си ръце и да гарантират стабилно бъдеще за децата си.

Ние в Европейския съюз приемаме свободата като естествено право, като даденост. Другаде, често пъти недалеч от нас, свободата се отнема.

По време на посещението си в Либия мислех непрекъснато за страданието на Ахмед ас Сенуси, човекът, най-дълго лишен от свобода поради убежденията си в Либия, прекарал в затвори над 30 години и платил тежка цена за опитите си да свали режима на Кадафи.

Чувствах се смирен и морално задължен при мисълта за това, което този смел мъж беше изтърпял за убежденията си. Също така се чувствах горд, че Европейският парламент призна саможертвата му и му присъди наградата "Сахаров" за свобода на мисълта за 2011 г. Той споделя тазгодишната награда от името на Арабската пролет заедно с още 4 лауреата, символ на смелостта, борбата и саможертвата на тези, които се стремят към достойнство и свобода и към отговорно и отзивчиво управление.

Тази

награда в чест на изтъкнатия съветски политически дисидент Андрей "Сахаров"

се присъжда ежегодно от Европейския парламент от 1988 г. насам на лица или организации със значителен принос към борбата за права на човека и демокрация. Това е най-доброто съдействие и подкрепа, които можем да окажем на техните героични борби.

Европейският парламент е убеден, че основните права включват не само правото на живот и физическа неприкосновеност, а и свободата на изразяване и свободата на печата, като последните две са основна мярка за определяне дали едно общество е демократично и отворено.

Преди 30 години в Полша, скрити в студени и тъмни мазета, тайно издавахме нелегални вестници. Разпространявахме ги с риск за живота си сред съграждани, които мечтаеха за живот с повече достойнство. Също така успяхме да създадем информационни мрежи с други дисиденти в комунистическа Чехословакия, Литва, Латвия и Унгария.

Когато се обръщаме назад, нашите нелегални дейности могат да изглеждат като сцени от шпионски роман. За много хора обаче това минало не е измислена история, а е настоящето.

Сред тези безстрашни хора са тазгодишните носители на наградата "Сахаров" г-жа Махфуз от Египет и г-жа Зейтунех от Сирия, спомогнали за организирането на стачки за основните права чрез публикуването на протести в блогове, Youtube, Facebook и Twitter.

Тези публикации помогнаха да мотивират египтяните да потърсят своите права на площад "Тахир". В Сирия в блога на г-жа Зейтунех се съобщава за зверствата, извършвани в страната, и той е важен източник на информация за международните медии.

Това е поука, която следва да не се забравя.

От самото начало жените са рамо до рамо с мъжете в тези революции. След дългогодишна дискриминация те са еднакво безстрашни и горди и чрез тях искрите на революциите в страните им се превръщат в пламъци на свободата.

Както в миналото в бивша комунистическа Европа, така и в неотдавнашната Арабска пролет всички ние се стремим към едни и същи свободи. Единствената разлика е в начина.

Арабската пролет показа ясно, че в борбата за свобода днес има същностна промяна. Нелегалните печатници са заменени от интернет и социалните медии.

Живеем в особено значимо време на нови "интернет революции", при които хората създават връзки и мрежи онлайн и се обединяват, като споделят общите си цели и опит посредством новите технологии.

Не трябва да оставим тези събития да отминат, без да извлечем от тях правилните поуки.

Европейският парламент организира днес в Брюксел конференция на високо равнище, посветена на наградата "Сахаров" и правата на човека, за да предостави видима платформа на високо равнище, където да се откроят правата на човека и ролята на Европейския съюз за тяхното насърчаване и защита.

Конференцията е подходящ момент да се обсъди

мощната роля на новите технологии в борбата за правата на човека

Освен това тя предоставя отлична възможност да се разгледат свързаните с правата на човека въпроси в страните, които се намират в преход, особено в светлината на такива неотдавнашни събития като Арабската пролет.

Конференцията събира заедно носители на наградата "Сахаров", международно признати общественици, активисти и защитници на правата на човека, неправителствени организации и членове на Европейския парламент.

Въпросите, свързани с правата на човека, винаги заемат приоритетно място в дневния ред на парламента. Като единствената пряко избрана – демократично избрана – европейска институция Европейският парламент се стреми да гарантира, че правата и свободите се насърчават и защитават както в Европейския съюз, така и извън него.

Ние искаме хората, ангажирани в борбата за правата на човека по света, да гледат на Брюксел не само като на столица на Европейския съюз, но и като център на правата на човека.

Ето защо искаме да излезем извън границите на конференцията и да укрепим своята собствена мрежа: мрежата на наградата "Сахаров". Знам от опита на моята страна колко трудно може да бъде да се изградят отново от нулата демократични процедури и институции. Също така знам колко е важно да се изграждат мрежи от хора, на чийто опит и подкрепа може да се разчита. Знам, че

солидарността винаги възтържествува

Връщам се отново към мъжа в Триполи и мога да му кажа: ние, Европейският съюз, сме на ваша страна и на страната на всички хора по света, които се стремят към свобода. Правата на човека и защитата им са наша най-висша грижа и задължение. Вие също имате задължение: да се грижите за свободна Либия с помощта на вашите собствени национални мрежи, създадени от гражданското общество, неправителствените организации, интелектуалците, организациите на жените и плуралистичните медии.
 
Искам да те уверя, приятелю, че ние, Европейският парламент, никога няма да направим отстъпки, когато са застрашени правата на човека на един народ. Заедно с вас сме. Винаги.

*Йежи Бузек е председател на Европейския парламент и бивш премиер на Полша.