Конституционният съд отмени забраната за назначаване на агенти на ДС за дипломати (обновена)

Конституционният съд (КС) отмени текстовете от Закона за дипломатическата служба, с които се въвеждаше забрана за бившите сътрудници на Държавна сигурност (ДС) да стават посланици и консули или да заемат други публични длъжности в дипломатическата служба, става ясно от сайта на съда. Президентът Георги Първанов наложи вето на закона, а БСП и ДПС сезираха Конституционния съд ден след обнародването на промените.

Решението не е неочаквано, защото в практиката си, досега КС досега винаги е отменяло опити за ограничаване на лица с агентурно минало да заемат публични позиции. Освен това то не спира новоизбраният президент Росен Плевнелиев да подпише указите за връщане на посланиците агенти.

Съдия докладчик по делото е Пламен Киров, бивш съветник на президента Георги Първанов, а решението е подписано с особените мнения на Владислав Славов, Благовест Пунев и Румен Ненков.

"Политическата воля остава непроменена: България няма да бъде представлявана от хора с принадлежност към бившата ДС". Това е съобщение на министъра на външните работи Николай Младенов от акаунта му в Туитър, малко след обявяване на решението. В официално съобщение по темата Младенов заяви: "има сили, за които запазването на тъмните зависимости от миналото е по-важно от модернизирането на българската дипломация и шансовете за развитие на едно ново поколение дипломати"

 
В края на миналата година комисията по досиетата обяви, че близо половината дипломати зад граница са били сътрудници на бившите тайни служби. Последваха закани те да бъдат върнати в страната, въпреки че по закон част от тях трябва да бъдат отзовани от президента. Георги Първанов обяви, че има забележки само към един от оповестените дипломати, и отказа да подпише укази за освобождаването им.

В началото на лятото 13 посланици от общо 35-имата, огласени като агенти на разузнаването на комунистическия режим, се прибраха чрез безсрочни командировки в София. КС е отменил и текста, според който министърът определя външната политика на страната. Мотивът е, че тя се определя от цялото правителство и  президента и тези правомощия на държавния глава и кабинета са записани в конституцията.

"Още за първия ден като президент съм предвидил да разпиша всичките укази, свързани с връщането на посланиците ни обратно в България", заяви Плевнелиев, цитиран от dariknews.bg.
"В 21 век искам модерна дипломация, която да създаде доверие на нашите партньори и да нямаме притесненията, че сме обвързани с тоталитарната държава и с отдавна приватизирани мрежи на зависимости", каза още Плевнелиев.

В началото на ноември, говорителят на външно министерство Весела Чернева обяви, че позицията на ведомството е, че предложението на правителството към президента да отзове дипломатите не е свързано с промените в закона, a е инициирано още преди това.

Примитивен позитивизъм

"Оспорените разпоредби не са дискриминационни, тъй като не предвиждат ограничения на права въз основа на някой от изчерпателно посочените признаци в посочения конституционен текст. Неправилно се твърди, че се въвежда дискриминация на плоскостта на един от тези признаци – обществено положение, тъй като този признак не може да се свърже с принадлежността към бившата ДС ..." пише в особеното мнение. Според него принадлежността към тайните служби "поставя въпроса за двойствения обществен статус на лицето, сътрудничило на тайните репресивни структури, тъй като в миналото това лице освен официалното положение, което не представлява пречка за заемане на длъжност..., е притежавало и друго, секретно положение, което не само не е "обществено", но по силата на закон е получило негативна морално-политическа оценка".

Според съдиите Славов, Пунев и Ненков рестрикцията, приложена спрямо бившите агенти "не е дискриминационна, тъй като принципът на равенство пред закона означава еднакво третиране на еднаквите случаи и различно на различните, т.е. изисква да се отчитат различията между хората – от една страна техните заслуги, както и обратно – техните действия с негативни последици".

Съдиите смятат, че е проява на "примитивен позитивизъм" поддържаното в решението разбиране, че служителите и сътрудниците на репресивните служби са упражнявали правно регламентирана дейност, "макар и в условията на тоталитарен режим, което обосновава приложената към тях рестрикция като дискриминационна и противоречаща на принципа на правовата държава". В особеното мнение е записано, че "такова разбиране за правото като неутрално по отношение на общовалидните човешки ценности обезценява неговата морална стойност и извежда легитимността му само от това, че е установено от държавата, независимо от това че тя е тоталитарна по същността си и е нихилистична към човешките права".

През 1968 г. КС на Германия обявява за противоконституционна Наредба 11 към Закона за гражданите на Райха, в който се урежда как се отнема германското гражданство на еврейте. Конституционният съд не признава правното действие на националсоциалистическите "правни" разпоредби, тъй като толкова очевидно противоречат на фундаменталния принцип на справедливостта, че съдията приложил ги или признал техните юридически последствия не би раздал правосъдие.