Изборите свършиха. И започнаха отново

Започна най-дългата предизборна кампания на последните повече от 20 години. Политическият календар до изборите през лятото на 2013 година предвещава не повече от около 9 месеца управление. Периодът до лятото и след това между летните отпуски и следващата Коледа  прилича на някакъв максимум от внимание към това какво става в страната. Драмата с повишаването на пенсионната възраст произтича не от желание за реформи, а от императивите на сглобяване на що-годе работещ бюджет. Това ще бъде моделът до лятото на 2013-та – управленски ходове само при крайна нужда и неизбежност. Ефектът от всичко това е пълното замиране на управлението. Когато българските политици мислят за избори, всякакво внимание към неговите теми теми изчезва. Ниският им управленски капацитет допълнително ги тласка към истерията, която им идва най-естествено – предизборната. В това отношение в страната ще си имаме една истински „голяма коалиция”.

Бързането на ГЕРБ ще идва от нуждата да запазят формулата на собствения си успех. Тази „магическа формула” на Б. Борисов не е просто популизма или  способността му да говори като „човек от народа”, директно, жаргонно, „разбираемо”. Той не е просто в състояние да обявява неща, които са „музика за ушите” на хората. Трайността не се крие и в безкрайната му „харизма”, която се предполага, че „хладилникът” трябва да пребори. Това ще стане трудно, защото българите са избрали да гледат на сегашната криза като на природно явление, донесено от незнайни ветрове. За повечето правителството не е съавтор на кризата, а негова жертва. Относителната устойчивост на отношението към Борисов идва от това, че върна предместността в политиката.

В дълбочината си разбирането на повечето хора за политиката след 1989 година е като за игра с отрицателен резултат, губещият е само един и това винаги са те. От нея се точи, влачи, преобразува, краде, преформатира и т.н. В нея не се създава нищо, освен имитации, бутафории, сценки. И не просто не се създава, а се руши (индустрия, спестявания, институции, пътища). Стойност, активи, предмети, влияние се приватизират за сметка на „народа”. Политиката и управлението не създават обекти, ползи и предмети, това е делегирано на пазара. Борисов се хвана за това усещане за света на българската политика и магистралното обсебване е само индикатор за това. Серийното рязане на ленти може и да е комично, но работи като политически инструмент, защото дава плътност и предметност на публичната власт. Пътищата не са единствения фокус тук, ще нараства лентирането на машини, уреди в болници, водни станции, пребоядисани сгради. След голямата спортна зала предстои поход към физкултурните салони на училищата.

Независимо от тази засега успешна формула и високия резултат на управляващата партия в нейните позиции се виждат сериозни пропуквания. През последните седмици очевидно, за да доприземи новоизбрания президент Бойко Борисов обяснява, че всяка една президентска кандидатура на ГЕРБ щеше да бъде успешна. Реалността е доста по-различна. Кандидатурата на вътрешния министър бе невъзможна и със сигурност щеше да загуби вота. Кметовете на София и Бургас също едва ли щяха да успеят да прехвърлят подкрепата си на национално ниво. Кандидатурата на самия премиер пък щеше да изтегли с 18 месеца директния вот към него с висок елемент на несигурност. Разликата от около 160 000 гласа (ако я приемем за реална) е достатъчно малка, за да покаже ясно, че ГЕРБ далеч не шества безметежно из чувствата на избирателите. Партията постигна дълбоко навлизане в местната власт, което все повече е стратегически ресурс, но пределите на поносимост към нея вече се виждат.

Предизборният калабалък започна и сред сриналата се, престаряла десница. ДСБ започна изпреварващо да работи по два сценария. Единият е превъртането на вече осъществявана операция: инсталиране на удобен лидер в СДС. Вторият включва обилна реторика за някакво „ново начало”, нов „енергизиращ” синтез между изнемощялите два атома. По-важното от тези две врътки е обаче бързото заглушаване на и без това малкото гласове за реални алтернативи за десен рестарт по подобие на случилото се в страни като Полша и Словакия. СДС вече май няма дори сили за какъвто и да било сценарий. Операция „4%” е вече видимо в действие, очевидно се готви следващата партида прекрояване и „нови лица” от „здравите десни среди”. С просто око обаче е ясно, че важното условие за  хербаризация на статуквото не е успеха на сегашните начинания, а неуспеха на каквато и да била алтернатива извън втръсналите физиономии.

Парламентарните избори започнаха и при левицата. Големият сюжет там е връщането на Георги Първанов в „столетницата”, която сега ще бъде призвана да се погрижи и за собствените му политически старини. Неговият поход обратно изглежда неизбежен, защото през тази пътека минава най-лесно реализацията на ясно оформения политически триъгълник между Първанов, Борисов и Доган. Треската при социалистите е съдбата на Станишев, но тя очевидно е в доста напреднал стадий след като различни лобита на президента вече пълнят списъците с бъдещи депутати, който да бъдат новия негов гръбнак в Парламента. Изборният часовник там ще тиктака все по-ускорено.

Предстои да видим съдбата на един експеримент: какво се случва с държава без управление и в перманентна предизборна кампания по време на глобално сътресение….. ‘Ladies and Gentlemen, please fasten your seat belts!’ ·