СРЕЩУ ЕНИЧАРСТВОТО НА ГЕРБАДЖИЙСКАТА ДЪРЖАВА

Ето го детето. Можеш ли да го видиш там? Онова, което стои в центъра на кръга. Очите му са се вледенили от неописуем ужас. Множество показалци като шипове са се заболи в него и сочат с неприязън непростимия му грях. То няма баща. Можеш да го обидиш всякак, като го наречеш, примерно... "копеленце"; да го сриташ отзад с наслада; да му избиеш зъбите до последния резец. Кой може да ти забрани? Или да те спре? Вярно, ще заприлича, сигурно, на онова мъчително староевангелско убийство с камъни, което тогава не се състоя. Обаче сега за теб, жертво, няма надежда за спасение!

И десетки ръце и крака, в пристъп на сляпа и хаотична ярост, сякаш отведнъж се стоварват върху беззащитното детенце, започвайки да обезобразяват тялото му и да разкървавяват раните на душата му. Неговите собствени съученици го пребиват, защото наистина... наистина няма кой да ги спре. Нима си мислеше, нещастното, че ще го пожалят?! Че, може би, Училището, все-пак, ще го защити?! Или, поне, Полицията, Социалните служби, Съдилищата... Понеже нали всички уж така казват, че Държавата закриляла децата.

Задавено в сълзите си и изгубило се в собственото си отчаяние, детето лесно бива хипнотизирано от мисълта за самоубийство. Щом няма кой да бди над теб, да те пази, значи твоят живот не е никак ценен, нали? Майката е съкровище, обаче без таткото то може да бъде разграбено и до последното бисерче разпиляно. И как сърцето детско само усеща това! То има право да желае най-скъпоценното за себе си - семейството, и кой би се осмелил да му го откаже?!

Защото да му откажат това, за детето значи най-жестоката участ и това е сигурно.

Но какво щастие, че точно това е разбрал и човекът, който иска да му стане баща! Обаче никой от побойниците не ще го признае за такъв, докато той не се ожени за майката на тяхната жертва. Да, той ще трябва да плати пълната цена, да поеме напълно своята отговорност, за да бъде и напълно разпознат като истински баща - от свои и от чужди.

Ето, така завършва трогателния разказ на Мопасан "Бащата на Симон", който аз се опитах да пресъздам със свои думи.

Живеем във времена, в които натискът на глобалистичната върхушка и на нейния роден политико-икономически слугинаж върху нашите съвременници да предефинират понятието "семейство" е огромен. Не е ли някак странно, че дори малките герои от разказа на големия френски писател разбират какво представлява семейството - взаимната любов на един мъж и една жена, която се освещава в Църквата и декларира своята вярност до гроб пред гражданските власти и обществото, като впоследствие полага всички усилия докрай да изпълни брачната си клетва, докато разни полусиви законодателни лобита си дават вид, сякаш тепърва трябва да измислят новата му формула и да й придадат обтекаеми демократични форми?

О, да-да, бях забравил: за да сме в крак с времето, твърдят господа политиците и експертите! За да има “повече свобода и повече толерантност в обществото ни”. Сега, по принцип, те са свързани и с носенето на някои досадни отговорности, които обаче биха могли да бъдат избегнати както в личния, така и в семейния и професионалния живот с две-три навременни пехливански законотворчески хватки. Защо тези възнесли се над тълпата самоуправци постоянно да се съобразяват и съобразяват с някакъв си натресен им от обществото дълг, че би трябвало да са добри примери за подражание? Я по-внимателно вие там, неугаснали съвести! Я заспивай дълбоко, електорално стадо, и не притеснявай излишно големци от такъв ранг! Нищо, че са си отпуснали коланите, а някои даже съвсем са се разпасали. Да не сте посмяли да кажете "хък" и "мък", защото така само пречите всички заедно да се радваме на своите разпътни оргии!

И ние - овчедушното българско общество, скупчено като пладнуващи овце по тереториални показатели, но всъщност разпиляно, изоставено от своите пастири, треперещо и насън от ежедневните вълчи набези, понякога жално блеещо, друг път - почти нямо, се съгласяваме с всичко, само и само да запазим остригваните си многократно кожички. Спим си и сънуваме как си играем миражно-нереалната игра на демокрация и свобода, която уж ни подариха отгоре. В същото време като лунатици с широко отворени очи, ала незрящи, се блъскаме в стените, зазидали нашите духове, и падаме отново и отново в още по-тежки грехове и още по-трагични лични и национални провали.

Какъв е смисълът да се пробуждаме, че да ги осъзнаваме, и да впрягаме цялата си енергия като личности и като народ за тяхното преодоляване? Не е ли по-добре да ни дадат поредната доза от отпускащи сънотворни, да освободят стихиите в нас от робството на будното съзнание и на жалкото ни битие, и така да се понесем на гребена на мимолетните забавления и на пиршествата на плътта, макар да казват, че "този рай водел в ада"? Тогава може да си позволим и да обичаме дори - но само дотам, до "ъгъла на светофара", а когато ни писне сърдечно да се изтощаваме, просто обръщаме гръб и "бай-бай, бейби" - нека всеки един от нас да си гледа лайфа. Защото, нали... "It's my life!!!"

Ето такова дремещо стадно общество им трябва на продажните пастири, за да могат да си движат добре своите частни дела. Общество деградирало, пристрастено към техните силни дразнители, разединено - и по тази причина, съвсем лесно насочвано в пътищата на заколението. 

Не им трябват истински семейства, защото те съхраняват и предават истинските християнски ценности и дарове от поколение на поколение. 

И така, не ви ли се струва, приятели, че за покварените ни и в червата политици е по-добре хората да живеят с нагласата, че бракът като някакво странно алхимично образование има едва ли не сигурен и гарантиран от природата му период на разпад, който става все по-малък и по-малък (като погледне човек към родния чалгаджийски звездопад, например, където, за съжаление, се взират дори три-годишните момиченца, не може да остане с друго впечатление; или към футболния такъв, където с упоение са се замечтали още невръстните малчугани)?

Ще си позволя малко данни и примери, за да илюстрирам с тях, че почти сме доведени до ръба на пропастта. Според някои статистики за изминалите години, около 40% от браковете в България са завършили с развод. Близо половината от децата за същия период са се родили извънбрачно, а пък около половината от тях самите не са били припознати от техните бащи. Нали виждаме всеки Божи ден как проклятието на безбащинството е проклятие за незаконнородените, както и за добрите ни на хартия закони в това наше стъписано зрителско общество! Нима сме пропуснали да забележим и стотиците детски домове в страната ни, както и хилядите деца, изпратени в тях на заточение, виновни, че са се родили? Е, нека спомена, че само един процент от тях са пълни сираци. Един-единствен процент, на фона на ця-я-яло едно море от нежелани и прокудени деца, на фона на обезличената маса от помръкнали, макар и все-още нежни физиономийки, и на изстиналите, глухо кънтящи и тъмни като пещери гърдички.

Сираци, направени такива, със съвсем съзнателното решение на собствените си "родители".

Не ми казвайте тогава, че "свободолюбивата" безбрачна философия няма да продължава да ражда и още по-горчиви плодове!
 
Да, ние гледаме, гледаме... и не може да не виждаме какви нечестиви сили и оръжия се използват от силните на деня - а още-повече, на нощта, за да градят те своите империи на гърба на покварявания от тях народ. Оръжия, които са умъртвили дори здравословните инстинкти за самосъхранение на нацията ни и са положили техните тленни останки да почиват в окачената по-горе като некролог статистика.

Порнографията, проституцията и хомосексуализма (законите за тях вече са подготвени където трябва, да не се учудваме, че са програмирани за разцвет; макар че последствието от тях е епидемологично безплодие); промотиране на феминизма, придружено с уронване престижа на мъжа - глава на семейството, зад маската на гарантиране правата на жените; противоестественото уеднаквяване, сливане, а дори и "правото" за пълна подмяна на половете; промискуитета; стремежа към узаконяване практиката на конкубината; легализираните аборти...

Сигурно не съм изчерпателен, ала едно е ясно: всичко това коварно и целенасочено унищожава живата тъкан на семейството и на нацията. Превръща ги в суров генетичен материал за тяхното предопределено жертвоприношение на олтарите на новите хуманистични божества. Нима не сме изпитали на гърба си какво означава Системата да ни формира като личности?! Моето уважение към държавните институции, но те никога не са получавали от Бога такава власт. Обаче са я узурпирали до голяма степен и май амбицията им е да го направят напълно.

Аз лично смятам, че има нещо демонично в това. В тоя план за разкъсване на поваленото семейно тяло и за разграбване на неговите късове, още докато кървят.

Моят стаж в социалната сфера ме е убедил, че наистина има нещо еничарско в държавното отглеждане на децата. Разликата с робската ислямска система се състои само в това, че държавата не ни ги отнема насила (макар вече да предявява хищническите си претенции към тях - тук визирам новия проект за “Закон за детето” - http://sva.bg/81139300 ), а ние самите с някакъв родоотстъпнически опиум в себе си й ги преотстъпваме от все сърце.

Защо се чудим тогава, че после тези отхвърлени от малки деца-еничари се обръщат срещу своята мащеха, която ги е отгледала с такава хладна пресметливост, а връзката с т. нар. "родители" е прекъсната от горчивината и на нейно място е зейнала пропастта на омразата?!

Мисля, че именно фалшът и безотговорността, настанили се във формално приеманите от мнозина свои семейства, е основна причина сега да се оспорва безалтернативността на класическата семейна институция. Явно "сексуалната революция" и проповедите на либералните мъдруващи устатковци са ни промили добре мозъците. Но нали всепозволеностите имат предизвестен фатален край?

И това са го разбрали 88-те култури, които според някои антрополози са населявали нашата планета досега. Ала едва тогава, когато вече е било фатално късно за тяхното оцеляване. Защото учените са изследвали и доказали, че всяка една от тях е процъфтявала, когато е съхранявала сакралността на семейната градивна единица. И обратно - загнивала е, отслабвала е и направо е изчезвала, когато е толерирала едни "по-свободни" форми на съвместно съжителство и на сексуален контакт между хората.

Изключение не е имало за нито една цивилизация.

Няма да има и за нашата.

Забравим ли, че Бог създаде само една Ева за своя един Адам...

Семейството няма "форми".

Няма и алтернатива.

Как за толкова хиляди години не ни увряха главите, за да схванем тази проста истина?!

Затова уважаемите дами и господа от Евро-кариерата да не ни натрапват, ако обичат, тези псевдодемократични ценности, предизвикали Божието негодувание и всемирния потоп още в прастари времена! Колкото и да искат ревизионистите да променят смисъла на най-съкровената думичка на тоя свят, тя ще си остане като небесен маяк, осветяващ входа към една светиня.

Защото Семейството е доказан морален и духовен абсолют.

То е ценност, неизменна и непреходна във времето.

Бисер е, който Бог е свалил от короната си, за да ни го подари.

Ще можем ли с чисти съвести да позволим той да бъде захвърлен на свинете?!

Само жалки човешки подобия - роби на Разврата, сластно биха копнели за това.