Уязвимостта на руската демокрация

   Сегашната изборна кампания е обявена за парламентарна. Обаче не забравяме, че иде президентска. Всъщност последната вече е започнала. И главен си остава въпросът за нашия нов стар президент.
   Както знаем, ограничението, забраняващо трети президентски мандат след два успешно осъществени, е дошло в Русия от САЩ. Произходът на този принцип го прави донякъде уязвим при днешната
 "суверенна" демокрация у нас. Трябва да признаем, че като принцип ограничител той винаги е създавал доста главоболия на авторитарните управници. Принуждавал ги е да хитруват - било за
да се откажат от него, било за да открият заобиколен начин.
   За да се отърват от забраната за две поредни участия в президентската надпревара, вождовете на Беларус и Азербайджан примерно трябваше да организират референдуми - съвсем наскоро впрочем, през 2008 и 2009 г. Управниците на Казахстан, Таджикистан и Узбекистан, сметнали за нужно по някакви причини да запазят ограничението, се наложи да приемат нови конституции.  И същевременно да си удължат мандатите - да речем, от пет на седем години.
   В Русия пък бе осъществена технология, явно твърде напредничава в сравнение с изброените. С комбинацията, чрез която властта се връща на президент номер две, Руската федерация наглед се откроява положително сред бившите братски републики. Наглед обаче . . . Каква е всъщност основната прилика между родния опит и опита на братските средноазиатски режими? Та нали човекът си има право да се бори за трети мандат, щом пропусне един? Защо изобщо буди съмнения този опит?
   Отговорът е доста прост. Защото в основата му лежи един вид преструвка - осъзнаван от всички фалш. Да го кажем и малко по-точно: личният интерес на определена особа се маскира с различни политически декорации. Фалшът в политиката, за разлика от музиката, трудно се определя по слух. Той често е комбинация от истини и лъжи, правди и неправди - сложна или не дотам, тя обаче винаги цели да прикрие някаква основна истина.
   Преструвката впрочем не е само морална, но и правна категория. Има едно такова понятие -  "привидна сделка", сиреч сделка, сключена с цел да се прикрие друга сделка.
   Трудно ли е да открием такава в нашия случай?
   Смисълът на горния принцип - "до два поредни мандата", е да изключи възможността всички властови ресурси да останат твърде дълго време в едни и същи ръце. Историята показва, че лидерите
са склонни да злоупотребяват с подобни ситуации. И ето че го показа отново.
   Подчинил се формално на конституционната норма, президент номер две стори всичко възможно, за да я обезсмисли на практика.
 Тоест запази контрола върху повечето властови ресурси - на първо място силовите и информационните. Едва ли ще го отрекат дори и ревностните му привърженици. Също като всички граждани на Русия те имаха възможността през  четирите последни години непрекъснато да наблюда-ват Лидера, показван всеки ден (!) по няколко пъти от всички основни телевизии. Също както преди,
Лидерът остана извън контрол и извън обсега на публичната критика.
   Каква е основната опасност, идеща от политическия фалш?
   За начало да споменем поне това, че държавните институции и цялата политическа система в страната се натъкмяват според желанието и интересите на един човек (или тясна група). Да, наистина, член 81 от конституцията - за двата мандата, не бе променен. Лидерът не настоя за това - макар и да можеше. Президентският мандат обаче бе удължен на шест години. И тук вече конституцията бе понагласена без никакви колебания, колкото и да се твърдеше преди, че е непоклатима. Някой да се съмнява в чий интерес са поправките? Фалшът в тези манипулации - макар те да ни различават от Узбекистан, е очевиден според мен не само за критиците, но и за мнозина адепти.
   У нас бе лишена от съдържание цялата система за разделение между властите. За целта бе избрано същото средство, както и в средноазиатските републики - "главната партия в страната". Тя трябваше да поеме - и го пое - контрола върху 60 до 99 на сто от местата във всички законодателни органи. След което изгубиха смисъл всякакви спънки и противовеси, цялото взаимно възпиране между двете камари, всички съгласувания на назначения . . .
   Аз съм преподавател по конституционно право. Когато разглеждаме разделението на властите или примерно избирателната система, чувам обикновено ехидни въпроси. Например следния: "Защо у нас законът забранява да критикуваш другите кандидати, щом говориш по телевизията?". Та нали това всъщност е в разрез със смисъла на предизборната кампания?! Може и така да е. Но главната партия в страната, връхлитана с нападки главно в интернет, иска чрез тази норма да изключи или поне да сведе до минимум критиката, отправяна срещу нея от екрана - сиреч критиката, достъпна за масовата телевизионна аудитория. Нормата има и друга цел - да удари едно рамо на лидера по време на
предизборната агитация. А след кампанията вече не се очакват проблеми с критика в телевизионния ефир.
   Не искам да кажа, че се връщаме в 70-те. Няма да е точно. Ясно е, че сме навлезли вече в друг етап от развитието. Руските партии, нарекли се опозиционни, все още понякога имат възможност  да действат самостоятелно, макар и в твърде тесен спектър. Има още и някаква свобода на словото в печатните издания у нас. Сериозни съмнения обаче буди динамиката в развитието на държавата ни през последните 5 до 7 години.
   Какво напомня днес руският властов модел? Най-вече Индонезия  от 70-те години или Бразилия и Парагвай от 60-те. Страни, в които "главната партия", представлявала целия държавен апарат
или защитавана от него, държеше под контрол парламента, а на власт бе малка група офицери начело с националния лидер. В общи линии, нищо оригинално. В резултат на подобни управления
(приключили по различен начин) горепосочените групи и лидери безспорно успяха да си подобрят положението, което не можем да кажем със сигурност за посочените страни.
   Тук виждаме още един аспект на фалша в политиката: обикновено той подпомага не развитието, а застоя - и най-вече застояването на страната в нейната изостаналост.
   Нека посочим, че преди 15-20 години всички изброени страни се отказаха от фалшивите, неистинските демокрации и ги замениха с реални. А ние в Русия май ще се наложи да изчакаме. Има да
чакаме поне още 12 години.

-------
* Авторът е доктор на юридическите науки, професор в катедрата по конституционно и общинско право в руския Национален изследователски университет "Висше училище по икономика" - бел. на изданието.
/БТА/