Скучни жестоки (евро)романтици

   Има една дума, която постоянно чувам напоследък:"технократ". Понякога тя се използва, за да се изрази презрение - създателите на еврото, твърди се, бяха технократи, които неуспяха да отчетат човешкия и културния фактор. Понякога тясъдържа и похвала: новите премиери на Гърция и Италия саопределяни като технократи, които ще се извисят над политиката и ще направят каквото е необходимо.

       Това е отвратително. Аз познавам технократи, а понякога самиятаз се проявявам като технократ. И тези хора - хората, коитонасилиха Европа да приеме единна валута, хората, коитопринуждават и Европа, и САЩ да правят икономии - не сатехнократи. Те са дълбоко непрактични романтици.

       Няма и съмнение, че те са особено скучна порода романтици,говорещи във високопарна проза, а не в поезия. И нещата, закоито настояват в името на романтичните си възгледи, често сажестоки, предполагат огромни жертви от обикновените работници исемейства. Остава обаче фактът, че тези възгледи се подхранватот мечти за начина, по който трябва да се случват нещата, а неот трезва оценка на нещата в действителност.

       И за да спасим световната икономика, трябва да свалим тезиопасни романтици от техните пиедестали. Да започнем съссъздаването на еврото. Ако си мислите, че това е проект,задвижен от внимателно пресмятане на разходите и ползите,грешите.

       Истината е, че походът на Европа към обща валута от самотоначало бе съмнителен проект според който и да е обективеникононически анализ. Икономиките на континента бяха коренноразлични, за да функционират гладко с универсална паричнаполитика, твърде вероятно бе да преживеят "асиметрични шокове",при които някои държави да имат спад, а други - подем. И заразлика от Съединените щати европейските страни не бяха част отедна единствена страна с единен бюджет и трудов пазар, споени от общ език.

       Така че защо въпросните "технократи" настояваха толкова упорито за еврото, пренебрегвайки предупрежденията от икономисти?Отчасти то бе мечтата на европейското обединяване, която елитътна континента намери за толкова привлекателна, че членките муотказаха да приемат практичните възражения. И отчасти то бескок на икономическото доверие, надеждата - подхранвана отжеланието да се вярва въпреки широкото доказателство заобратното - че всичко ще бъде постигнато, стига страните даприлагат викторианските добродетели ценова стабилност и фискална предпазливост.

       Тъжно, но нещата не се случиха, както бе обещано. Вместо обачеда се приспособят към реалността, тези предполагаеми технократиподходиха още по-рисково, настоявайки, например, че Гърция бимогла да избегне фалит чрез жестоки икономии, когато някой,който в действителност е направил изчисленията, беше по-наясно снещата.

       Да вземем по-конкретно Европейската централна банка (ЕЦБ),която е сочена за крайната технократска институция и е особенопрочута с това, че успява да прояви оригинално мислене, когатонещата се провалят. Миналата година, например, банката потвърдивярата си във феята на доверието - т.е. твърдението, чебюджетните съкращения в една отслабена икономика действително щенасърчат растежа чрез засилване на доверието сред бизнеса ипотребителите. Странно, но това никъде не се случи.

       И сега с криза в Европа - криза, която не може да бъдеовладяна, ако ЕЦБ не се намеси, за да спре порочния кръг нафинансов крах - нейните лидери продължават да се придържат къмтеорията, че ценовата стабилност е панацея. Миналата седмицановият президент на ЕЦБ Марио Драги заяви, че "фиксирането наочакванията за инфлацията" е "основният принос, който можем даокажем в подкрепа на устойчивия растеж, създаването на заетост и финансовата стабилност".

       Това е съвършено фантастично твърдение в момент, когатоочакваната европейска инфлация, ако изобщо има такава, е твърдениска, и това, което разтърсва пазарите, е страхът от финансовкрах в непосредствено бъдеще илипо-нататък. И това прилича повече на религиозно възвание,отколкото на технократска оценка.

       Нека бъде ясно - това не е антиевропейска проповед, тъй като иние си имаме наши псевдотехнократи, изкривяващи политическитедебати. По-конкретно всички уж непартийни групи "експерти" -Комисията за разумен федерален бюджет, коалицията Конкорд и т.н. - доста успешно контролираха дебата за икономическата политика,измествайки фокуса му от заетостта към дефицитите.

   Истинските технократи щяха да попитат защо това има значение във време, когато равнището на безработицата е 9%, а лихвата поамериканския дълг е само 2%. Като ЕЦБ обаче нашите финансови"разбирачи" си имат собствена теория за това какво е важно и тесе придържат към нея, независимо какво сочат данните.

   И така, дали съм против технократите? Ни най-малко. Харесвам технократите - технократите са ми приятели. А и се нуждаем оттехническа вещина, за да се справим с икономическите си неволи.

   Нашите твърдения обаче се изопачават лошо от идеолози исамозалъгващи се, скучни жестоки романтици, претендиращи, че са технократи. И е време да разбием претенциите им.

……………………….

*Пол Кругман води редовна коментарна рубрика на в. "Ню Йорктаймс". Той преподава икономика и международни отношения вПринстънския университет и е носител на Нобелова награда заикономика за 2008 година.

(БТА)