Как „Газпром“ засегна Ашхабад и защо България не е Туркменистан (видео)

„Странно“ интервю на зам.-председателя на управителния съвет на "Газпром" по международното сътрудничество и шеф на "Газпром експорт" Александър Медведев (на първата снимка) за новинарския канал "Русия 24" едва не доведе до дипломатически скандал с Туркменистан.(виж видеото тук)

 

Интервюто, в което Медведев дава собствена оценка за газовите резерви на Туркменистан, вече предизвика бурната реакция на Ашхабад. "Подобни изказвания от представителя на "Газпром“ са изключително некоректни и неуважителни по отношение на партньорите в сътрудничеството в енергийната сфера", цитира FORBES Russia позицията на Министерството на външните работи на Туркменистан.

 

В свой анализ основателят на базирания в САЩ институт East-European Gas Analysis Михаил Корчемкин също смята, че не е редно „Газпром“ да омаловажава основните си конкуренти в газовата сфера, като Туркменистан. „Трудно е да се приеме не само оценката за резервите на туркменския газ, но също така и някои други факти и цифри, които, изглежда, се използват при планирането на износа на газ от Русия“, пише Корчемкин.

 

Туркменският газ

„Много странни“, според газовия експерт, звучат думите на Александър Медведев, че "реален одит (на газовите резерви на Туркменистан), както нямаше, така и няма". Според него Медведев не вярва, че уважаваната фирма Gaffney, Cline & Associates е направила коректен анализ, но пък подчертава, че разбира "целта, с която е направено изявлението". Според Михаил Корчемкин очевидно Александър Медведев смята за неправилни и появата в справочниците на италианската ENI и британската BP на данните за растежа на доказаните запаси на туркменски газ.

 

„Изглеждаше, че "Газпром" вече се е примирила с наличието на огромни количества газ в Туркменистан, и минава в критиките си към твърдения от рода на „да, газ има, но той е лош". Изведнъж, се връщаме 5-6 години назад, когато "Газпром" настояваше за одит на туркменските газови резерви“, анализира Корчемкин.

 

Накрая експертът дава собствена оценка на цялата ситуация и паниката на „Газпром“. „Аз мисля, че одитът на Gaffney, Cline & Associates показа, че Европа вече има източник на газ, съизмерим с този в Ямал, но с по-ниска производствена цена и с по-ниски транспортни разходи“, пише Корчемкин. Според него топмениджърът на "Газпром" обаче е предпочел да каже на руските зрители, че това не се е случвало. „Вероятно с цел руснаците да не се съмняват в необходимостта от гигантските планове на руския газов монополист за изграждане на нови газопроводи“, констатира Корчемкин.

 

Цените в Европа

Междувременно от интервюто на Александър Медведев излизат и интересни сравнителни ценови данни, които трябва да заинтригуват България. Той споменава събития от периода на кризата, когато цените по дългосрочните договори с "Газпром" бяха със 100 долара по-високи от тези на спотовия пазар, и казва, че "разликата между нашите цени и цените на спот пазара не само са стеснени, а в някои случаи са били в наша полза".

 

„В действителност, това не е вярно“, коментира Михаил Корчемкин и привежда съответната статистика. Според данните на анализатора от 1 ноември до деня на интервюто цените на основните европейски енергийни борси варират в следните диапазони (цена за 1000 куб.м.):

 

NBP (Великобритания) - $ 317-340;

 

NCG (Германия) - $ 325-373;

 

GASPOOL (Германия) - $ 326-361;

 

TTF (Холандия) - $ 322-349;

 

Zeebrugge (Белгия) - $ 314-347;

 

CEGH (Австрия) - $ 332-363;

 

PEG Nord (Франция) - $ 324-356;

 

PEG Sud (Франция) - $ 326-363.

 

„За сравнение, средната цена по дългосрочните договори на "Газпром" сега е около $ 450 и формулата на т.нар. „украински договор“, чиято „справедливост“ също фигурира в интервюто, достига 546 долара, т.е. с около 200 долара над спот цените“, констатира Михаил Корчемкин. Според него шефът на "Газпром експорт" можел да има предвид само италианския хъб PSV, чиито цени наистина са най-високи, тоест най-близки до тези на „Газпром“, но далеч не всички цени на спотовия пазар.

 

„Вероятно, като говори за "илюзията за евтин газ", която "се изпарява като дим в небето", Александър Медведев си е мислел за Италия“, коментира газовият експерт. В същото време, по другите борси в периода 2009 - 2011 г. в по-голямата част от времето спот цените са по-ниски от тези по дългосрочните договори на "Газпром".

 

„И в Италия евтиният газ никак не е "моментна илюзия", както е видно от отстъпките в цената на "Газпром" за компания Edison“, коментира Корчемкин. Според него средните цени на границата на Германия никога не са достигнали нивата на цените на руския газ, т.е. руското гориво е последователно по-скъпо от газа от други източници. „Разбира се, спот цените по всяко време може да надвишат тези на „Газпром“, но в никакъв случай не може да се говори за устойчива тенденция на нарастване“, констатира Корчемкин.

 

Турският договор

Загубата на т.нар. турски договор Александър Медведев оправда с наличието в турското законодателство на изискването за намаляване на пазарния дял на основния вносител на природен газ държавната компания „Botas". „Все едно турската страна не е обвързала удължаването на договора с преразглеждането на цените за руския газ, и като че ли след прекратяване на договорите на „Газпром“ "Botas" не е подписала договор със SOCAR за внос на допълнителни обеми газ от Азербайджан“, иронизира Корчемкин непохватността на руския монополист при сблъсък с конкурентите.

 

Шистовият газ

Медведев също така говори в негативен план и за шистовия газ. „Това, че шистовият газ ще промени газовата карта на света е преувеличение"“, казва Медведев в интервюто. Експертът обаче изтъква, че според него "шистовата революция" вече значително промени газовата карта на света. Той припомни, че само преди две години Александър Медведев е говорил за плановете на "Газпром" да завземе през 2013-2014 до 10% от пазара на природен газ в САЩ. Британският филиал на газовия монополист Gazprom Marketing and Trading дори успя да сключи предварителен договор за доставка на втечнен природен газ с норвежката Statoil, френската EDF и американската Sempra LNG. На североамериканския пазар бе насочена и проектът на Stockman. “Въпреки това, "Газпром" твърде закъсня - в Америка вече е започнала "шистовата революция", която е заличила от картата най-големия в света потенциален вносител на компресиран природен газ (CNG). “И сега САЩ се готвят да се превърнат в износител на газ“, заключава Корчемкин.

 

Къде е България?

Въпреки, че отношенията между България и Туркменистан не са толкова тесни колкото с Азербайджан, това не пречи на еврокомисаря по енергетиката Гюнтер Йотингер и министъра на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков да се надяват на доставки на синьо гориво от Туркменистан чрез „Набуко“. След като с 21 млрд. кубика се ангажира Баку, Ашхабад обеща да запълва със свое гориво останалия капацитет на „Набуко“ от 31 млрд. кубика газ годишно. България, като страна, първа осигурила финансиране от Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) за своя участък от „Набуко“ и която преди дни подписа споразумение за изграждане на газовия интерконектор с Турция, за да получава каспийски газ, няма как да стои настрани.

 

Пропагандата на „Газпром“ не за първи път засяга и България. Например, концернът опроверга наскоро информацията, че София планира да намали вноса на руски газ, както написа най-авторитетният руски делови вестник “Коммерсант“ след изявлението на ресорния български министър Трайчо Трайков за увеличаване на собствения добив в Черно море, за предстоящия добив на шистов газ от американската Chevron и за доставките на 1 млрд. кубика азербайджански газ през Турция. Минстърът говори все по-често и за отказ от дългосрочни договори с „Газпром“ за сметка на договори за доставка до 5-6 години. Политиците в София също биха могли да се възмутят от това, че Москва поставя под съмнение нейната политика за енергийна диверсификация и се подиграва на наличието на собствен конвенционален или шистов газ.

 

Само че вместо да се възмущава от това, че плаща сравнително скъп руски газ при много ниски транзитни такси, в България на дневен ред в момента е налагането на мораториум върху добива на шистов газ. До който се стига заради съмнително активни протести на движения, които нито веднъж досега не са се възмутили нито от „Кремиковци“, нито от ТЕЦ-овете на Ковачки.

 

още по темата - България ще плаща скъп газ, докато не се появи конкуренция на "Газпром"

 

От: http://www.livebiz.bg