Призракът на „кризата”

Както отбелязва навремето Кант един от най-трудните за отговор въпроси е: „Какво става в момента?”.  Понеже съм от индивидите, които считат, че всичко ни се случва за първи път и аналогиите с историята винаги са рискови, а с „пророчествата”  от библейските притчи – съвсем, то ние не знаем какво точно се случва сега...

Очевидно, че „кризата” е всъщност настъпване на промяна, разпадане на статукво и консервативни нагласи, които трудно приемат новото, преобладаващи и владеещи умовете на по–значителната част от населението. Още повече след като средата гъмжи от спекуланти и манипулатори, сдушени в партии.

Новото /непознатото/ плаши по пронцип, въпреки очакването за „промяна”. „Каква я мислехме – каква стана”, с този извод живее и скърца със зъби днес българската интелигенция. В този дух всеки предварителен план, замисъл и стратегия винаги са подложени на риск. Още повече, когато трябва някой друг да го обяснява после. Дали ДС е имала план за заграбване на икономическата власт? Вероятно. Защо се срутиха борсите? Ами поради алчност. Вероятно. Какво предстои оттук нататък? Не знаем.

И ето сега, в тия мътни времена изпълзяват пророците. Какво призовават пророците обаче? Връщане назад, към изконните „християнски ценнности” и прочее дивотии. Като че ли християнска Европа от 15-20 век е някакъв златен оазис на мира, благоденствието и просперитета. Като че ли същите тези „традиционалисти” и клерикали не са в яростна и ретроградна опозиция на иновациите в науката, изкуството и образованието. Като че ли е нямало инквизиция, религиозни войни и мрачен обскурантзъм.

Ама не! „Християнските ценности”, каквото и за значи това, /а то нищо не означава реално/, щели да ни спасят. Видя се, космолитизмът се наложи като светоусещане в цял свят,  и само с приемането на „другия” и „толератност” към чуждата култура, може да се прогресира. Спорове от рода кое по-добро като религия - са безплодни, защото трябва да се научим да живеем без отвъдни авторитети. Ако някой му харесва да пали свещи и да пере чело оземи – моля. Свободен е да прави, какво ти иска. /Впрочем Достоевски предупреждаваше, че точно тази свобода е страшна и нея най-трудно човек ще понесе.../.

Но да се налага суеверието като панацея на случващото се, е това вече е прекалено. Монотеистичните религии търпят крах в новите времена, защото те могат само едно – да узаконяват тирании. Достоевски пак разсъждавеше за теократичната държава, в която едно малцинство от „сведущи” държи властта – от това по-страховита диктатура не може да има. Още повече, когато този циничен „елит” разполага със съвременните мощни технологии.

Дали сегашната криза е „замислена” в някой финансов център – също не можем да знаем. Но във всеки случай – кризата е доста странна. Страховете я хипертрофират, медиите я мултифицират. Всъщност кризата ни кара и да прогледнем – никога не е имало Златен век, на Земята винаги се живяло трудно, с пот на челото. Нациите винаги са се държали егоистично и са подклаждали омразата между хората.

Какво става в Българийка днес? Не знаем. Но с кой акъл това население си поверява съдбините на едни бивш пазвантин – ей това вече никой не може го проумее. Има и нещо твърдо в цялата ситуация – ще става още по-лошо с тези „управляващи”. /То в България в момента има само един реформатор, способен да ни изведе от кризата, но нему не са дава власт... А кажете сега за кого първо се сетихте. Мислим еднакво в случая май.../.  

Не може да не се отбележи и крайното затъпяване на българския социален живот. Лошото настроение, като масова психоза, владее навсякъде. Е ли е това е нечий таен план – не се знае? Но безспорно почвата е подходяща явно. Вижте какви дебати текат по медиите, разгърнете образователните програми – за да усетите в каква пустош сме се натресли в момента ние българите.

„А умът не види добро ли, зло ли насреща иде...”