Коловози

„Изобщо да не си мислят, че с протест ще ме уплашат, на другия ден си давам оставката, като искат протести… Да си изберат такива като Сергей Станишев, Иван Костов и Жан Виденов да фалират държавата. Протест значи – искаме да свалим някого.”

            Коментарът на министър-председателя е показателен. Той не се плаши от нищо. Само е раздразнен от протестите. Не търпи критика и приема само одобрение. Но протестите са неизбежни, освен ако не се върнем в мечтаното време, от което една стотна да построим – ще е небивал успех. В държава, претендираща да е демократична, обаче, протестите са неизбежни – независимо доколко са основателни. Българските железници са черна дупка, която трупа загуби. Очевидно е, че бездната трябва да се запуши – да се закриват линии, да се съкращават хора. Да се управлява ефективно и отговорно – без да изчезват вагони и гориво.

            Полицаите ни не искат да се пенсионират на 47, а точно на 45. Най-многочислените полицаи на глава от населението в Европа и съответно - с най-ниска ефективност на работа. На фона на необходимостта пенсионната възраст за всички останали да се увеличава – подобен протест звучи безсрамно. На 45 години пред обикновените бъдещи пенсионери не се изсипват 20 заплати накуп, а перспектива да работят още 15, 20 или повече години.

            Да, нужни са просто реформи навсякъде – безстрастни и неумолими, но дали ще бъдат проведени безкомпромисно навсякъде – без заобикаляне и привилегии за някого, без половинчатост, без симулиране или отлагане за неопределено бъдеще. Ще се осъществи ли поголовно болезнена справедливост. Това е въпросът.

            Крайно некоректно е Станишев, Костов и Виденов да се поставят на една везна – че са фалирали държавата. Решително я фалира третият, но той просто спази традицията на партийните си предшественици, озовали се на държавното кормило – кой за по-дълго, кой за по-кратко. Тодор Живков, от чиито „постижения” днес гоним една стотна, съумя да доведе до фалит страната цели три пъти. Но това не попречи да му се откриват паметници и да бъде спомнян като мъдър държавник. След неговото управленско блато Андрей Луканов обяви мораториум върху външния дълг на България и с това потвърди, че уверено кара влака в трайно губещ за държавата коловоз. За нея губещ, а за някои – печеливш. Неизменната пропорция за нечии печалби традиционно се основаваше и основава върху загуба за държавата и гражданите й. Къде изчезна пенсионният фонд след 9 септември 1944.

            Своят скромен дял в традицията вля и новоизбраният шеф на ПЕС, докато беше министър-председател на тройната коалиция. Той пък продължи инерцията на влака, каран от Симеон Сакскобургготски, който днешният министър- председател волно или неволно пропуска да спомене с укор. Неговата втора свещена крава – недосегаема и неукорима.

            Пасващият на всяко злодеяние като универсалното ренде Вьорнер – Иван Костов, изтръгна държавата от фалита и я поведе по друг коловоз, който обещаваше нещо смислено и полезно. Да, това изтръгване беше съпроводено от пропуски и грешки, но беше именно изтръгване в посока към по-добро и нормално бъдеще.

             Да, протестите не галят ничии управленски сетива. Важно е да не се поддадеш на рекета им – ако е неоправдан, да се съобразиш – ако исканията са основателни. Но да направиш всичко това въз основа на ясна стратегия за цялостни реформи. Да ти е ясна тази стратегия и да я следваш. Без камшичести поврати и без раздразнение, а с търпението да обясняваш защо правиш именно едно, а не друго. Без да заплашваш с оставка, ако не предизвикваш единствено възхищение.

            Ето малко повод за размисъл. Брюксел ще съди България заради газовия монопол. Европейската комисия оценява, че направеното досега не е достатъчно. По осъществяването на газови връзки със съседните ни държави и досега не е направено нищо. Газовият сектор в страната е монополизиран. Ясно е в чий интерес.

            „Мълчание в очите ти царува”

            Това е избирателно мълчание и то не може да бъде заместено от велеречивост в други сфери. Магистралите и инфраструктурата не могат да бъдат извинение за мълчаливия отказ за диверсификация и никакви приказки не могат да извинят забавянето, отлагането или трайното му неосъществяване, което се отразява върху джоба на българския данъкоплатец.

            Протест не означава единствено искане да се свали някой. Протест би могло да означава покана за разговор, среща на различни гледни точки и търсене на взаимно приемливо решение.

            Оттук нататък решението е по кой коловоз поема държавничеството - към глухия коловоз на симулации и изчакване или по пътя на истинските реформи.