Деградацията на българския народ

Нека първо Ви кажа следното: аз съм наистина, из самите дълбини на сърцето си и изцяло против Дарвинизма. Мразя самата идея на Дарвинизма. В неговата социална форма. Социалният Дарвинизъм за мене е нещо ужасно.

Когато някой започне да говори за Естествен Отбор, аз настръхвам! Естествено - не когато става въпрос за животинките, мъховете и папратите. Настръхвам, когато Естественият Отбор е отнесен към хората. За разните новопоявили се расисти и националисти Естествен Отбор в социалния смисъл е следното: да побеждава силният, винаги по-силният. А слабият задължително да загива.

Всъщност - крайно дясната политика, струва ми се, е едно ясно изражение именно на този Социален Дарвинизъм. Не я харесвам. Но ето... Гледам и виждам, че българският народ деградира. И като човек, завършил биология и медицина, пак - неволно и тъжно - се връщам към тая Еволюционна теория на Дарвин. Проклетият брадат Дарвин!

Bildunterschrift: Großansicht des Bildes mit der Bildunterschrift:  Болен народ

Птичките Божии

Какви факти виждам аз? Ето: 1. Българският народ боледува. Всеки трети човек е болен от някаква хронична болест. Предразположението към хронични заболявания е наследствено. 2. Българският народ източва към Западния свят най-добрата част от себе си. Не спорадично, а непрекъснато и вече някак закономерно. Към богатия Западен свят.

Тук абсолютно неволно у мен избуява една съвсем биохимична, лабораторна асоциация. От България се изгребва супернатата и остава... ах, ще го кажа - утайката. Или друга асоциация: България е щайга с ябълки и някой подбира хубавите и ярките, а подбитите и мухлясалите оставя. Неприятна асоциация, но нали Ви казах, тя съвсем неволно изниква в главата ми. 3. В България активно се размножава и оставя поколение единствено ромското малцинство.

По тоя въпрос просто не искам да чувам две мнения - ромите наистина (и това е чудесно!) имат много деца и имат желание да имат още много деца. А българите - не. А откъде идва това? Мисля - заради един огромен и лицемерно загърбван проблем: ромите не поставят пред себе си особено високи изисквания, докато българите поставят пред себе си неизпълними за момента, ужасно високи изисквания. Като родители.

Яловият български елит

Тоест: ромите раждат децата си и не се притесняват какво ще стане с тях и от тях. Както според мен е нормално за един християнин. Защото казано е: Живей като птичка Божия! Докато българите не само, че ужасно се притесняват какво ще стане с децата им и какво ще излезе от тях. Българите направо се отказват от правенето на деца! А трябва да помислим върху това, че ромите са една абсолютно декласирана и десоциализирана част от българския народ. Няма какво да се лъжем - ромите са част от обществото, която не е допусната, а и не иска да бъде допусната да стане част от обществото.

Най-тъжното е, че на колкото по-високо ниво са българите, толкова по-високи са изискванията им към себе си като родители. И толкова по-неизпълними им изглеждат тези изисквания. И българите просто абдикират от ролята си на родители.

Или иначе казано: колкото по-високо образован е един българин, колкото по-цивилизован и умен, толкова по-малко му се ще да има деца. И той няма! И нека не бъда нападан за едно такова крайно мнение, защото аз съдя от личен опит. Завърших средното си образование тъкмо на линията на Прехода: през 1988-ма, в елитната Национална природоматематическа гимназия. Най-елитната тогава. Днес моите елитни съученици, стотиците представители на бившата бъдеща интелигенция, са или емигранти или самотни и бездетни хора. А те бяха интелектуалният и - боязливо казвам тази дума - биологичният елит на българския народ. Този елит остана ялов.

Bildunterschrift: Großansicht des Bildes mit der Bildunterschrift:  Попарен народ

Мухъл, плесен и нечистотии

И ето. Наблюдавайки тия факти, аз изтръпвам. Струва ми се, че правя нещо крайно нередно. Защото съм пацифист, хипи, антирасист и християнин. Но не мога да не забележа, че българският народ наистина прилича на една малка щайга с ябълки, която непрекъснато бива разтръсквана, пробирана, нападана от оси и попарвана от слана. И това води до влошаване на качеството на ябълките, оставащи в щайгата.

Това е моята параноя днес. Но се опитвам да се излекувам. Започвам да мисля така: от една страна може да се окаже, че тия ябълки, които са били избрани и извадени от щайгата, са хубави на външен вид и изглеждат здрави. Но всъщност най-сладките и най-ароматните остават - въпреки, че са неугледни - в щайгата.

Другата ми спасителна мисъл е, че ябълките в щайгата могат да се раздвижат. И да направят нещо по своето окаяно положение. Примерно: да вземат други, здрави ябълки, от вън. И най-малкото - да вземат да поочистят от мухъла, от плесените и от нечистотиите самите себе си и собствената си щайга. За да не плесенясват повече в нея. Край.

   От: http://www.dw-world.de