Стачни етюди

Из дневника ми през седмицата

24 ноември

Днес се ослушвам на терасата ми в Западен парк, но не чувам обичайното потракване и ехото от преминаващия през парка влак за Перник. Явно работата е сериозна. Даже четох някъде, че шефът на КНСБ предупреждава, че стачката може да излезе извън контрол. И то си е така. Разликата между пожарникарското и синдикалното училище е, че в първото се учат да гасят пожари, а във второто- да ги палят. По тази причина не съм конструктивно настроен като лидера на ДСБ Иван Костов, а имам две радикални предложения и съответно два радикални изхода от заплетената ситуация.
Първото е да влезе Германската банка за развитие в компанията, да направи оценка на активите, да разпродаде каквото трябва, да съкрати персонал и срещу съответното заплащане да изготви план за преструктуриране. И, разбира се, да си прибере парите от мотрисите. Германците са добре запознати с българските железопътни дела още от средата на миналия век.

И дори днес пътуваме по трасета, строени от тях, например теснолинейката Септември – Добринище.
В случай, че банката не и се занимава с нашенските батаци, то тогава правителството да стартира процедура за работническо-мениджърска приватизация, синдикатите да си поемат компанията и Тренчев и Димитров съответно да назначават червените шапки. По този начин, ако не друго, ще бъде осъществен поетапен и безболезен фалит на БДЖ, и то в условията на социален мир.

25 ноември

И понеже така и така съм на стачна вълна, да ви разкажа за една моя незабравима среща с незабравимия Нейчо Неев. За онези, които са го забравили, да припомня -- вицепремиер на България по времето на Любен Беров, човекът,произнесъл една от знаменитите фрази на прехода: „Ега ти държавата, щом аз съм и вицепремиер.“
Та, пак беше стачно време, профсъюзът, който ръководех, се бореше за представителност и съвместният натиск на Беровото правителството и двата синдиката срещу структурите ни беше жесток. Тъкмо заради това назряваше стачка в пристанищата, в портовия флот, сред риболовците, а покрай структурата ни в БДЖ се надявахме на раздвижване и там.
-- И какво сега, ще стачкувате, а – посрещна ме той в качеството си на транспортен министър, но в интерес на истина ще кажа, че в думите нямаше злоба или уплах. Нейчо си беше кротък, дори бих казал ведър човек, искренно учуден от обстоятелството, че е министър.
Малко по-късно пристъпих синдикалните правила и се съгласих да минем в стаичката към кабинета, позната ми от времето на предишния министър Александър Александров.
Отпихме от уискито и тогава проведохме следния знаменателен диалог, който ще се постарая да произведа, доколкото мога.
Нейчо: Няма да ми се сърдиш, но не харесвам синдикатите. Аз съм като Тачър, да знаеш.
Аз: Не е работата до това какво харесваш или не. Хората ми имат проблеми.
Нейчо: И къде се готвиш стачкуваш, чувам там нещо портовия флот? Да знаеш, а си започнал, а съм го ликвидирал предприятието.
Аз: Не само там, знаеш, че ще спрат и пристанищата и проблемът ще е голям.
Нейчо: Пристанища ли? Ти какво си мислиш, че няма аз преди тебе да ги затворя. Майната им, приватизирам ги и работата приключва.
Аз: Няма да е само там, Нейчо. И в железниците, може да имаш проблеми.
Нейчо: Край с БДЖ, да знаеш, че и него го няма. Да те видя къде ще стачкуваш тогава.
Аз: А наздраве, Нейчо, току- що закрихме държавата, така че дай да си допием уискито и да не берем грижа за нищо.

26 ноември

И още малко за стачките. Пак е 26 ноември, само че преди 21 години и седим, овесили носове в тогавашната централа на КТ „Подкрепа“ на „Позитано“, съвсем близо до сградата на столетницата. Информацията от страната не е обнадеждаваща. Стачкуват училища, тук- таме някоя болница и някое и друго предприятие. На следващия ден обаче, нещата се променят. Във времето на голямата суматоха бе достатъчно някой да връхлети задъхан и да каже: „Пичове, така няма да стане работата, а по другия начин.“. Не му е мястото тук да навлизам в подробности. Само ще отбележа, че още същата вечер махаме байрячетата от картата на страната и очертаваме с кръгчета няколко стратегически места – Нефтохим, Марица-Изток, пристанищата и все в този дух. Обратът настъпва буквално в рамките на ден и половина, като единият екип тръгва с микробус по северния тракт, а другият- по-южния. На някакъв разклон близо до Раднево малка група, начело с Босия,се отделя и ни маха с ръце, един вид -до скоро в свободна София. Останалите продължаваме към Нефтохим. След митинга пред администрацията, комбинатът започва да спира инсталациите. Продълаваме опустошителния си набег през бургарското пристанище. Минаваме бавно по крайморския булевард и се убеждаваме, че стрелките на големите пристанищни кранове са застинали като гвардейците пред президентството. След това поемаме на север, за да се съединим с другия екип и да се порадваме на големия митинг във Варна.
По обратния път към София, в едно крайпътно заведение, виждаме по новините оставката на Андрей Луканов. В своя си стил и с характерен жест Коцето Тренчев показва нещо на премиера, което той, разбира се,не може да види. Минути по-късно ни попарва изявлението на говорителя на „Подкрепа“ Кръстьо Кръстев, който обявява без време края на стачката. В този момент Кънчо, бидейки единственият представител на четата, останал в София, дали по своя воля или не, променя моментално хода на събитията. За пореден път в най-новота ни история опозицията обръща наопаки омразния ленинов принцип и след крачката напред, прави две назад. Както много други начинения по оново време и в този случай, второто условие за спирането на стачката – правителство, доминирано от СДС, остава в архив.
Но всяко зло за добро. Няколко дни преди това, на митинг в Плевен, показвам стоящия до мене Петър Берон, тогава председател на СДС, и съобщавам на висок глас, че имаме премиер на бъдещото правителство.
Почти оглушавам от рева на множеството и скандиранията "СДС-СДС". Но не толкова, че да не чуя няколко дни по-късно едно умалително име „Бончо“, многократно повторено от Тренчев, докато ни тръска микробусът.
Псевдонимът на тогавашния председател на СДС, както се оказа по-късно.
--------------
Снимки: най-горе -- Булфото, Нейчо Неев -- Е-vestnik

От: http://www.plamski.net