2021: Добре дошли в Съединените европейски щати

Годината е 2021, добри дошли в Съединени европейски щати (СЕЩ). Десет години след кризата от 2010-2011 г. германци и скандинавци се пекат на верандите на ваканционните си къщи по Средиземноморието, гърците обработват градините и цветята им, а Дейвид Камерън кара четвъртия си мандат като премиер, възнаграден от сънародниците си, че е дръзнал да извади страната от разпадащия се Европейски съюз.

Така описва бъдещето на Европа Наял Фъргюсън, професор по история в Харвардския университет. На личния му блог може да се прочете част от статията, която от седмица насам е една от най-обсъжданите публикации на в. "Уолстрийт джърнъл".

Като припомня, че кризата от 2010-2011 г. е свалила поне 10 правителства в еврозоната (включително френското), Фъргюсън описва една картина на останките от еврозоната, в която някои неща са същите, но много се е променило:

"Еврото все още се използва, но все по-рядко може да се види. Някои хора дори се чудят защо изобщо е трябвало да се създава единна европейска валута, след като почти всичко се плаща по електронен път.

Брюксел е изоставен като политически център на Европа, а във възход е Виена.

"Има нещо в хабсбругското наследство", обяснява енергичният нов канцлер на Австрия Марша Радецки. "Така е много по-забавно да се води международна политика", казва тя.

И на германците им допада новото устройство. "По някаква причина никога не сме се чувствали добри дошли в Белгия", обяснява германският канцлер Райнхолд Зигфрид фон Гота-Дамерунг (думата Dämmerung означава на немски "здрачаване" - бел. ред.)

Животът в периферните държави на Съединените европейски щати (както вече се нарича еврозоната) не е лек. Безработицата в Гърция, Италия, Португалия и Испания скочи до 20%. Но създаването на новата система за фискален федерализъм през 2012 г. им гарантира стабилен поток средства от северноевропейското ядро.

Подобно на гражданите на бившата ГДР сега хората от Южна Европа свикнаха с тази сделка. При положение че всеки пети от тях е над 65 години и още 20% са без работа, те се възползват от достатъчно време, за да се наслаждават на живота. Пък и има възможност да се изкарат доста евра в тази сива икономика на гувернантки и градинари за германците, които масово си накупиха къщи в слънчевия европейски Юг.

СЕЩ дори се разшири - Литва и Латвия последваха примера на съседна Естония и приеха единната валута. Полша под ръководството на енергичния бивш външен министър Радек Сикорски направи същото. Като примерни възпитаници тези държави от Източна Европа привличат германски инвестиции с плоския си данък и сравнително ниските си заплати.

Но други държави напуснаха

Дейвид Камерън започва четвъртия си мандат като премиер благодарение на късмета да отстъпи под натиска на евроскептиците в собствената му партия и да рискува с референдум за членството в ЕС. Коалиционните му партньори от Либералдемократическата партия извършиха политическо самоубийство, като се присъединиха към лагера на лейбъристите и кампанията "Да на Европа!".

Подстрекавани от безпощадните лондонски таблоиди, избирателите решиха с 59% от гласовете страната да напусне ЕС, след което дадоха на консерваторите и абсолютно мнозинство в Камарата на общините. Освободена от ограниченията и регулациите на Брюксел, Англия вече е любима дестинация на китайските преки инвестиции в Европа. Богатите китайци са влюбени в луксозните си апартаменти в лондонския квартал Челси, да не говорим за ловните им имения в Шотландия.

В известен смисъл федерална Европа ще стопли сърцата на отците-основатели на европейската интеграция. В ядрото й е френско-германското партньорство, започнато от Жан Моне и Робер Шуман през 50-те години. Но СЕЩ от 2021 г. са нещо много по-различно от разпадналия се през 2011 г. Европейски съюз."

В статията си Наял Фъргюсън с тъжна ирония допълва, че разпадането на ЕС е започнало от двете люлки на западната цивилизация - Атина и Рим. Това, което той нарича "проклятието на еврото", не само е станало машина за убиване на правителства, но и е стимулирало появата на цяло ново поколение популисти и разруха в основни структури на европейската политика.

Авторът заявява, че никога не е вярвал в изчезването на еврото, но дълбоко се съмнява, че ЕС ще оцелее. Той припомня колко страховити последици за една страна би имало напускането на еврозоната: обявяване на всички банки в тази държава и половината от фирмите в реалната икономика за неплатежоспособни, приходи в силно обезценена национална валута и дългове в евро, отваряне на още по-голям хроничен бюджетен дефицит при катастрофален срив на приходите и невъзможност за кредитиране от чужбина, т.е. единственият шанс е да завъртят печатниците за пари.

"Няма законен механизъм за страни като Гърция да напуснат монетарния съюз, но според член 50 от Лисабонския дотовор една страна може да напусне ЕС.

И Лондон направи точно това

Британците извадиха късмет отчасти заради личната вражда между Тони Блеър и Гордън Браун, които не включиха Обединеното кралство в еврозоната през 1997г., но пък този "пропуск" след това спести на страната още бъркотия посред икономическата криза. (...) През 2013 г. в исторически поврат, за който юнионистите в Белфаст могат само да си мечтаят, Ирландия напусна Съединените европейски щати и се присъедини към просперитета на Отново Обединеното кралство под лозунга "По-добре британци, отколкото Брюксел".

Друго впечатляващо събитие, което никой не предвиждаше през 2011 г., се случи в Скандинавия. Шведите и датчаните, които така и не въведоха еврото, отказаха да приемат германското предложение за спасяване на Южна Европа. Когато техните богати на петрол, газ и енергия съседи в Норвегия им предложиха 5-членна Северна лига (включително Исландия), те веднага я харесаха. (...)

Никой не се изненада от изборното поражение на коалицията на Ангела Меркел през 2013 г. след банковата криза година преди това. Данъкоплатците скочиха срещу решението на Меркел да спаси Дойче банк, макар че по искане на нейното правителство банката отпусна средства на злополучния Фонд за европейска финансова стабилност. На германците просто им писна да спасяват банкерите. Движението "Окупирай Франкфурт" победи.

Опозиционните социалдемократи продължиха, общо взето, същата политика и прокараха създаването на службата, която на практика действа като Европейско министерство на финансите, базирано във Виена.

Разбира се, решителна се оказа подкрепата за действията на шефа на ЕЦБ Марио Драги, който през декември 2011 г. заяви в интервю: "Еврото може да бъде спасено само като бъде отпечатано." (...)

Именно социалдемократите приеха положително оттеглянето на вечно недоволните британци и странните скандинавци и убедиха останалите 21 държави да се присъединят към Германия в новите Съединени европейски щати с подписването на Потсдамския договор от 2014 г. С приемането на шестте бивши югославски републики броят на щатите стана 28 - един повече от докризисния ЕС. След разделянето на Белгия на Фландрия и Валония бройката стана 29. Така през 2021 г. еврото не само не изчезна, но и се използва от повече държави от кризисната 2011г. (...)

Докато се водеха преговори с Украйна за членство, германски представители ентусиазирано говореха за бъдещия Договор от Ялта, разделящ Източна Европа отново на руска и европейска сфера на влияние.

Източник, близък до канцлер Гота-Дамерунг, се пошегува: "Нямаме нищо против руснаците да имат тръби, стига ние да си задържим плажовете на Черно море."

Фъргюсън обръща поглед и към южните брегове на Средиземно море, където според него след 10 години вече ще е ясно, че е бил неоснователен оптимизмът, че Северна Африка и Близкият изток навлизат в епоха на демократизация.

Той описва спирала от събития през 2012 г., започнала с израелската атака срещу ирански ядрени обекти, "хвърлила запалена клечка в арабския барутен погреб". Следват ирански ответни удари чрез съюзниците на Техеран в Газа и Ливан и оттегляне на САЩ от опита поне донякъде да контролира събитията. Вашингтон се надява да държи отворен за петролните танкери Ормузкия проток, без да даде нито един изстрел, но след като иранската Революционна гвардия пленява целия екипаж на американски боен кораб, шансовете за преизбиране на Барак Обама се изпаряват.

"Турция грабна инициативата и зае страната на Иран, като между другото изостави принципите на Ататюрк да са разделени ислямът и държавата. След изборната победа в Египет "Мюсюлманско братство" овладя властта и анулира мирния договор с Израел. Кралят на Йордания нямаше много избор и стори същото. Саудитците се разгневиха, но не можеха да подкрепят Израел, въпреки че искаха да се избегне появата на ядрен Иран.

Израел е изцяло изолиран. Понеже САЩ и президентът Мит Ромни са заети да преструктурират сметките на федералното правителство, СЕЩ поема инициативата да предотвратят сценария, от който германците най-много се опасяват - еврейската държава да прибегне до употреба на ядрено оръжие. В красивата нова сграда на външното министерство на СЕЩ на виенската "Рингщрасе" президентът на Европа Карл фон Хабсбург обясни за "Ал Джазира": "Първо, ние сме притеснени от ефекта от още един пик на петрола за нашето любимо евро. Но преди всичко се опасяваме от радиоактивни частици по любимите си курорти."

Поглеждайки към изминалите 10 години, господин фон Хабсбург - все още наричан от приближените си ерцхерцог Карл Австрийски - може с основание да бъде горд. Не само че еврото оцеля, но и някак си 100 години след свалянето на дядо му Хабсбургската империя възкръсна в Съединените европейски щати.

Малцина се чудят защо британците и скандинавците предпочитат да я наричат Свещената германска империя."