Племето на чантадурите

България просто гъмжи от чиновници – става ясно от данните на националната статистика, публикувани в Блога за икономика. Само в администрацията на изпълнителната власт броят им към септември 2011 г. е 97 210 души.

Като това – забележете, са само част от племето на чантадурите, както ги назоваваше един стар виц от времето на социализма. Тук не се включват тези от МВР, чийто щат в размер на 61 170 служители също тежи на врата на данъкоплатеца; половината от тях са полицаи, а останалата половина “обслужват” административно титаничната ни битка с престъпността. Тук не се включва Министерството на отбраната, нито пък администрацията на всички институции в съдебната власт.

Включват се обаче “административни структури, създадени с нормативен акт, които имат функции във връзка с осъществяването на изпълнителната власт”. Броят на тези труженици, белязани със скромната мисия да подпомогат властта, възлиза на скромните 25 630 души.

Ала не само броят на всички тези администратори предизвиква интерес. Далеч по-интересно е с какво по-точно се занимават те. В администрацията на Министерския съвет и министерствата техният брой е 6 817. Само че освен министерствата към апарата на изпълнителната власт се включват работещите в разните агенции. Те съставляват една наистина впечатляваща административна маса: 17 532 човека.

Агенцията е нещо като министерство в анонимност. Вероятно затова служителите във всяка такава се стремят да набъбнат до щата на министерствата. Или може би греша – не само за това. Стремежът към набъбване е основна характеристика на чиновническата душа. А спецификата на чиновническото изкуство предполага способността да не правиш нищо по начин, който те кара да изглеждаш прекалено зает, дори изнемогващ под тегобата на безбройни задължения.

Знаете ли колко са агенциите в най-бедната страна от ЕС? Не се притеснявайте – и аз не знаех. Делят се на “държавни агенции”, където са само седем – и наименованията им звучат относително благоприлично, и “изпълнителни агенции”, които са 29. Сред тях - Изпълнителна агенция "Военни клубове и военно-почивно дело"; Изпълнителна агенция "Проучване и поддържане на река Дунав"; Изпълнителна агенция "Одит на средствата от Европейския съюз" (какво ли прави тя, наистина – след като българските бакии са напипвани най-вече от ОЛАФ);  Национален институт за помирение и арбитраж. И прочее, и тъй нататък.

Всички тези насъщни и родолюбиви институции се издържат от българските избиратели. Заплатите на служителите в тях не падат от небето, те идват от нашите джобове. Създадени са, за да обслужват нашия интерес и да подобряват качеството на нашето общо живеене.

Правят ли това обаче? Съжалявам, ама като че ли нямам такова чувство. Напротив – имам чувството, че усложняват и затрудняват диалога между гражданите и властта. Качеството на живота ни се влошава – и причината за това не е само кризата.

Впрочем досега е известен само един метод за борба с нея: съкращаване на разходите – което предполага и съкращаване на държавната администрация. Да сте забелязали някъде да тече такъв процес? Аз не. По-скоро се говори за него, освобождават се само някакви пенсионери, преструктурират се някакви отдели, едни администратори се съкращават тук и се назначават там.

Племето на чантадурите е едно държеливо племе.