Защо Ангела Меркел трябва да каже "да" за еврооблигациите

   През цялата криза в еврозоната политиката на Ангела Меркел бе да прави минимално необходимото за избягване на бедствие. Човек би си помислил, че досега ще е разбрала, че това е скъпоструващ и катастрофален подход. Ако беше позволила в самото начало да се създаде европейски спасителен фонд от 1 трилион евро, кризата можеше да бъде овладяна много по-рано. Докато даде  съгласие за "базуката" малко повече от година по-късно, Италия (с дълга й от 1,9 трилион евро) и Испания вече бяха въвлечени в кризата и базуката заприлича на тапешник.
   Сега тя изключва варианта Европейската централна банка да действа като кредитор в краен случай и се противопоставя на издаването на еврооблигации. Според мен една надеждна политика за връщане на спокойствие на пазарите трябва да включва един от тези два варианта, ако не и двата. Меркел може и да изтъква, че eдинствено натискът от финансовите пазари води до отдавнаотлаганите реформи в Гърция, Португалия, Италия и Испания, но рискува нещата да излязат от контрол. Като отказва да застанеплътно зад другите членове на еврозоната, тя подтиква пазаритеда се тревожат от разпадане на европроекта. Какво друго обяснение може да има за рязкото покачване миналата седмица навсички лихви по негермански облигации, включително френските?Когато даже Германия не може да продаде всички облигации, коитоиздава, останалият свят на практика заявява, че повече не може да има доверие на когото и да било в еврозоната. В края накраищата, ако еврото рухне, Германия ще пострада тежко отвероятно масово поскъпване на новата й валута и огромни загуби в банките й.
   Мисля, че останалата част от еврозоната разбра посланието.Имаме нови правителства, ангажирани с бюджетни икономии иреформи в Италия, Испания, Гърция и Португалия. Сега е времеГермания и канцлерката Меркел да поемат отговорността си и дапонижат равнищата на лихвите по държавни облигации за цялатаеврозона, а не само за Германия. При почти нулев растеж вюжноевропейските страни, те просто не могат да си позволят даиздават дългови книжа с близо 7 процента лихва. В дългосроченплан това със сигурност би ги довело до банкрут.
   Идеята с еврооблигациите за мен е най-привлекателна, защоторазрешава гаранция от еврозоната само за дългове до 60 процентаот БВП.  Всякакви дългови книжа над този таван трябва да сеиздават без гаранция. Така че за страна като Италия, чийто дълге 120 процента от БВП, се покрива само половината дълг.
Следователно все още има силна мотивация да се понижи дългът,тъй като издаването на италианските облигации без гаранция биструвало много по-скъпо.
   Ако Германия се съгласи на това (може би в замяна наукрепване на Пакта за стабилност), това ще е сигнал заангажираността й към еврото и почти сигурно ще успокои пазарите.
 Може да се наложи Европейската централна банка да стабилизирапазарите в краткосрочен план, но няма да й се налага да печатабезкрайни количества пари, както в момента се опасяватгерманците. Ако канцлерката Меркел не поеме предизвикателството, Германия е потенциално изправена пред същата икономическакатастрофа като останалата част от еврозоната. Ако тя не разбере това, тогава, както южноевропейските си колеги, може и тя да стане жертва на тази криза. В крайна сметка, опозиционнитегермански социалдемократи вече подкрепят еврооблигациите.

   (БТА)