БТА Започналият вчера първи етап от парламентарните избори в Египет е основна тема в западните вестници.
Вчера учудващо висок брой египтяни гласуваха, оставяйки зад себе над една седмица на насилие и политически размирици, за да покажат вярата си, че бюлетините, пуснати на първите избори след свалянето на президента Хосни Мубарак може да поставят страната им на пътя към демократичното управление, пише вестник "Вашингтон пост".
Високата активност, която според властите се очаква да достигне 80 процента за вчерашния ден, и безпроблемното гласуване в страна с дълга история на фалшифициране на гласове и изборно насилие бяха добре дошли за военните управници на Египет, които обещаха бърз преход към гражданско управление след като поеха контрола над страната през февруари, но впоследствие изпратиха смесени сигнали за ангажимента си към демократичен преход. А гласуването сочи, че въпреки десетдневните протести на египтяни, които настояват за незабавното напускане на генералите, голям брой от тях са склонни да участват в управляван от военните преход, колкото и несъвършен да е, отбелязва вестникът.
Рекорден брой египтяни гласуваха въпреки очакванията за насилие и хаос и страховете, че страната тепърва трябва да се освободи от стагнацията на три десетилетия диктатура, пише
вестник "Гардиън".
Военните управници на Египет и избирателната комисия не съобщиха за никакви сериозни нарушения или инциденти по време на историческия вот на първите свободни парламентарни избори в страната от повече от 80 години.
Според повечето прогнози се очаква Мюсюлманските братя да се превърнат след тези избори в един от най-силните играчи в Египет в периода след Мубарак. Възходът на групировката тревожи либералите и поддръжниците на военния режим, които се опасяват, че тя ще се опита да преобрази египетското общество по правилата на исляма, отбелязва вестникът.
Изборите най-сетне се произвеждат, след като на референдум през март бяха одобрени редица изменения в конституцията и бе приет график за прехода, съгласно който парламентарните избори трябваше да се състоят най-късно през септември. С просрочването на крайните дати в етапите на прехода мнозина египтяни изгубиха търпение и нараснаха страховете, че военните се опитват да се задържат на власт. Намаляващото доверие доведе до повторното окупиране на площад Тахрир в Кайро и до тревога, че изборите може и да не се състоят, припомня "Гардиън".
Малцина се съмняват, че забранената и репресирана през по-голямата част от 80-годишната си история организация Мюсюлмански братя ще спечели тези избори - както подобни ислямистки партии вече направиха в съседните Тунис и Мароко, пише вестник "Дейли телеграф".
Обратно, кандидатите с либерални светски позиции едва ли ще имат значимо присъствие в бъдещия парламент. Независимо от изборните резултати обаче Египет ще продължи да страда от бедност, безработица и пренаселеност, отбелязва вестникът.
(БТА)
Вземете последните новини.png)
