Иран заема "изчаквателна позиция" в политиката си спрямо Сирия

    В момент, когато антиизраелският му съюз със сирийския президент Башар ал Асад е заплашен от въстанието против режима в  Дамаск, Иран избра да заеме "изчаквателна позиция" в политиката  си, отчасти, защото се опасява да не отблъсне евентуален нов сирийски ръководител, казват анализатори.
   Падането от власт на Асад би нанесло тежък удар в стратегическо отношение на доминирания от шиитите Иран, където политика на конфронтация спрямо Израел остава един от най-важните външнополитически принципи.
   Иран размаха различни "регионални карти", в това число и тази на страховете, че той може да пусне в действие своите "наместници", въоръжените групировки Хамас и Хизбула, срещу израелските и американските интереси. Целта на тези ходове е да се попречи на чуждестранната намеса в Сирия, което сериозно би затруднило всеки опит Башар ал Асад да бъде свален от власт.
   Но според анализатори иранско-сирийската ос сега се изправя пред сериозна дилема: ще продължи ли Иран на всяка цена да подкрепя Асад - чието семейство управлява Сирия от 41 години - или ще жертва най-важния си съюзник в Близкия изток?
   "Иран е заел изчаквателна позиция . . . Трябва да имаме търпение, защото ситуацията в Сирия е доста неясна и деликатна. Надяваме се на възможно най-добра развръзка за всички", заяви ирански правителствен представител, пожелал да остане анонимен. "Въпреки че Асад помогна на Иран да играе водеща роля в битката му срещу "ционисткия режим'' . . .  сега би било неразумно Техеран да взема страна."
   На Ислямската република ще й бъде трудно да намери съюзници сред арабите, които да заместят Сирия, затова за Техеран е съвсем естествено да подкрепя ревностно Асад - чиято алауитска  секта е разклонение на шиитския ислям и е малцинство в Сирия - за да може той да потуши въстанието на сунитското мнозинство.
   "С отслабена власт Асад вече няма да е сериозен регионален съюзник за Иран . . . Но слабият съюзник е по-добър вариант от появата на сунит начело на властта в Сирия", каза иранският политолог Хамид Фарахваши.
   Но иранските лидери се опасяват, че прекалено категоричната подкрепа за Асад би могла да подкопае шансовете им за изграждане на ползотворни отношения с бъдещо ново управление в Сирия, изтъкват анализатори.
   "Иранците не искат "да заложат на губещия кон"  . . .  Това са много деликатни времена и всеки грешен ход би могъл да доведе до отрицателни последици", смята Фарахваши.
   В Техеран се носят слухове, че ирански представители са се срещали с членове на сирийската опозиция в опит да проучат възможностите за създаването на бъдещи съюзи. "Не искаме да мислят за нас, че предаваме съюзника си . . . но както за всяка друга страна, приоритетът на Иран е да брани своите интереси", заяви иранския правителствен източник.
   Сирийската криза увеличи натиска върху иранския религиозен елит, наред със затегнатите санкции от международната общност, наложени на Иран заради спорната ядрена програма на страната, високата инфлация, дългите опашки от безработни и нежелаещите да "развържат своите кесии" инвеститори.
   Издавайки страха си от възможна промяна на властта в Сирия, Техеран определи вълненията срещу Асад като"американско-ционистки" заговор. Неясно обаче остава дали Ислямската република има някакъв "резервен план" при евентуално сваляне от власт на Башар ал Асад.
   "Всичко ще се случва зад кулисите. Иран може да се сближи още повече с ливанската Хизбула или с други шиитски въоръжени групировки, за да запази влиянието си в региона", твърди азиатски дипломат в Техеран, също поискал да остане анонимен.
   Според САЩ иранската политика спрямо сирийската криза е включвала и финансова и военна помощ. Иран отрича да се е намесвал по какъв то и да е начин във вътрешните работи наСирия.
   Иран все още се надява Асад да надживее въстанието.

   "Асад може да изкара милиони свои поддръжници на улицата . . .  той се радва на подкрепата на народа си в големите градове, както видяхме на проправителствените митинги в Сирия", каза правителственият представител.
   Иранските лидери се надяват, че в крайна сметка опитите намеждународната общност да свалят от власт Асад ще секнат порадиопасенията да не се разпали по-голям конфликт на религиознаоснова между шиити и сунити, който може да дестабилизира голямачаст от региона.
   Саудитска Арабия, която споделя опасенията на американците,че Иран тайно разработва ядрени оръжия, отдавна обвиняваТехеран, че насъсква нейното шиитско малцинство. Според
анализатори Сирия може да се превърне в главната арена наиранско-саудитското съперничество за доминиращата роля в региона.
   "Сирия може да се окаже мястото, където САЩ и Саудитска Арабия ще си разчистят сметките с Техеран . . . По-нататъшно засилване на натиска върху Асад може да стане причина за насилие на религиозна основа и в Ливан, Ирак и на други места в региона, където Иран има влияние", каза политическият анализатор Мансур Марви.
   След като Турция осъди действията на някогашния си съюзник Асад заради репресиите му срещу протестиращите и хилядите загинали по време на безредиците, Иран стана по-предпазлив в подхода си към сирийската криза, осъждайки репресиите му и призовавайки правителството му и опозицията да постигнат "разбирателство".
   Турция и Иран се съревновават за влияние в новия Близък изток, като всяка от двете страни представлява различен модел на управление за арабските революционери - единият ислямски, адругият светски и демократичен.
   Иранските лидери гледат на Анкара като на основното звено в подкрепения от страните от Персийския залив американски план да се попречи на амбициите на Техеран за доминираща роля в Близкия изток, както и да се подкопае Ислямската революция.
   Някои дипломати и анализатори обаче не са съгласни с това виждане.
   "Иран не само има влияние, но и мъдро използва регионални конфликти като израелско-палестинския за своя собствена изгода", заяви азиатски дипломат в Техеран. "Американците просто прехвърлят върху Техеран вината за грешките си в Близкия изток."
   Твърдолинейните ирански ръководители побързаха да придадат положителен образ на въстанията от Арабската пролет срещу автократичните лидери, заявявайки, че те ще свалят от власт подкрепяните от САЩ правителства в региона.
   Макар че анализаторите в чужбина да смятат, че по своята същност Арабската пролет в голямата си част беше светска, иранският върховен водач аятолах Али Хаменей я определи като "пробуждането на исляма", заявявайки, че тя е била вдъхновена от Ислямската революция в Иран през 1979 г., която замени подкрепяния от САЩ шах с ислямска теокрация.
   Политиката спрямо Сирия разгневи противниците на президента Махмуд Ахмадинеджад, задълбочавайки започналото след президентските избори през 2009 г. политическо противопоставяне сред консервативния елит. Опозицията смята, че вотът е бил манипулиран, за да си осигури Ахмадинеджад връщането във властта.
   Някои политици, включително и народни избраници, казват, че Иран трябва да вземе страната на сирийската опозиция, а не на"отделна личност". "Иран можеше да посредничи и да овладее кризата в Сирия, ако правителството на Ахмадинеджад имаше по-добри позиции сред международната общност", твърди умереният бивш заместник-министър на външните работи Мохамад Садр, цитиран от някои прореформаторски ирански интернет страници.
   Иранската реформаторски настроена опозиция наблюдаваше с възхищение как въстанията на народите свалиха няколко арабски диктатори.
   Но въпреки разделенията сред управляващия консервативен елит в Техеран, опозиционните лидери засега изглеждат неспособни да възобновят големите улични протести, които преди две години бяха смазани от Революционната гвардия веднага след преизбирането на Ахмадинеджад.

(БТА)