ПУТИН НАЧЕЛО НА РУСИЯ И НА РУСКАТА ЦЪРКВА(Патриархатът е гнездо на автократи)

Превод на статията на Дейвид Сатър в списание «Форбс» от февруари, 2009.

Капитализмът, или по-точно казано «комунистическият капитализъм» в България, безпокои много хора с «неморалните» си прояви или изкривените си понятия за човешки права. Обвиненията за свобода, превърната в слободия, валят от ляво и от дясно и помагат на много хора в една морално изродена за половин век нация да търси опора в комунистическото си минало и да гледа на него като на панацея.След двадесет години, преживяни с голяма доза наивност, търсенето на разум продължава, далеч неподпомогнат от извратеността на комунистическата пребоядисана върхушка, която може само да печели от моралното лутане и безпътица на българското общество, лишено за толкова дълго време от морална приемственост. Моралът сам по себе си беше комунистическа безсмислицца в едно общество, пробутвано като идеално.Още по-малко ще чуете дискусии на тая тема от представители на обществото като псевдо-президента-ченге или който и да е комунистически капиталист, осъзнаващи много добре опасността да попаднат под огъня на безмилостна критика, срещу която те нямат никаква защита .Затова колкото повече време минава, толкова по-голяма е възможността те да останат ненаказани. И те знаят това много добре.Макар че статията е за путинска Русия, тя е идеална възможност за сравнение с България.

                                                                                                                           От преводача

Възкачването на Кирил Първи на патриаршеския трон на Руската Православна църква тази година (2009) няма да премахне подчинението й на режима на Путин. Напротив, църквата най-вероятно ще се окаже още по-голям поддръжник на диктатурата и на анти-западната идеология.

Кирил, който беше Митрополит на Смоленск, ще заеме местото на Алексей Втори, починал в 2008 след 18 години като глава на руската църква. Според съветските архиви, Кирил е агент на КГБ (какъвто е бил и Алексей). Това означава, че той е бил нещо повече от информатор, каквито е имало с милиони в Съветския съюз. Той е бил активен офицер от тази организация. Нито Кирил, нито Алексей са признали или са се извинили за връзките си с  нея.

Като отговорен за отдела за международни връзки към църквата Кирил си е спечелил репутация на относително просветлен лидер. Той се срещна с Папа Бенедикт и беше критикуван от църковните консерватори за неговите вселенски (общоцърковни) възгледи.

 По-важна от неговите контакти с католиците обаче е подкрепата, която Кирил оказва на новата руска идеология за отричането на човешките права. На десетата среща на Световния Народен Съвет на Русия, (международна организация оглавявана от патриарха), състояла се на 4 април 2006 в Москва, Кирил обвини защитниците на човешките права на Запад по «диктаторски»принуждаващи обществото да приеме правото  на  хазартни игри, евтаназия и хомосексуалност.

Според Съветът съществуват ценности, Които са «не по-малко важни от човешките права». Това са «вяра, морал, светилища и родина». Ако тези ценности противоречат на прилагането на човешки права, «обществото, правителството и закона трябва хармонично да ги приобщи». Как трябва това да стане не беше изяснено но, според Съвета, е невъзможно да се търпи положение, в което човешките права «заплашват съществуването на родината».

Александър Солженицин се притече на помощ на Кирил през май 2006 като каза, че «неограничени права са точно това, което нашите пещерни прадеди са имали. Тях никой не би ги спрял да си крадат един на друг плячката или да се пречукат с тояга». Той още добави че това, от което имаме нужда, е не човешки права, а «човешки задължения».

Повече от това Солженицин не можеше да сгреши: правата като такива съществуват поради съществуването на правителство,  така че пещерните хора не са имали права, да не говорим и за «неограничени» човешки права. В същия смисъл мястото на правата не може да смесвано със задължения. Правата съществуват като уравновесител на задълженията, наложени от обществото. Да сепремахнат правата за сметка на задълженията означава да се унищожи тяхната висока морална стойност, оставяйки индивида беззащитен пред  държавната власт.

Вече като патриарх Кирил излезе с някои идеи за това как да комбинира «хармонично» държавата и човешките права. Той заяви, че иска отношенията между държавата и църквата да са основани на византийската идея за «симфония», според която има разлика между имперската власт и духовната власт, като първата се занимава с човешките дела, а втората с духовни. Двете се разглеждат като взаимозависими, но никой не е подчинен на другия.

Теолозите отдавна са подчертавали, че в наше време няма примери на успешна симфония в отношенията между църква и държава. Един от тия примери е самата руска православна църква, която не проявява интерес да бъде морален фактор.

След падането на Съветския съюз, църквата официално се сдоби с привилегии, включително и правото да внася алклхол и цигари. В 1995 година директно подчинения на патриархата Николо-Угрешки манастир е реализирал 350 милиона долара от продажбата на алкохол, а отдела за външни отношения към патриархата под ръководството на Кирил е реализирал за годината 75 милиона долара от продажбата на цигари. Патриархатът обаче е декларирал само два милиона годишен бюджет за същата година. Според вестник «Московски новини» личното богатство на Кирил към 2006 възлиза на 4 (четири) милиарда.

За тия години църквата е запазвала мълчание по важни морални проблеми, като например съсипващата руска корупция или безогледното избиване на чеченски бунтовници. Малко можем да очакваме, че патриарх Кирил ще промени нещо по тия въпроси.

Яков Кротов, либерален православен свещеник, наскоро сравни Кирил с така наречения «придворен евреин», подобно на Петър Шафиров, съветник по външната политика на Петър Велики. Ролята на придворния евреин, според Кротов, е била да сложи цивилизована маска на иначе репресивна система.

След 1994 Кирил е водил седмично предаване за православната вяра на един от главните телевизионни канали. Освен с личния си чар, той е известен и като интелигентен и «западно-ориентиран». Така, казва Кротов, той оправдава напълно ролята си на придворен евреин. Издигането на човек като Кирил показва, че главата на руската патриархия не е патриарха, а Кремъл.

Превел от английски: Николай Флоров