Германският върховен (Федерален) административен съд се произнесе днес по дело, което от години занимава всички инстанции на административното правораздаване.
Преди 4 години тогава 14 годишният Юнус Мичеле заедно със свои 7 съученици коленичат в коридора на своята Берлинска гимназия и започват да хвърлят метани към Мека по време на междучасие.
Следвайки основния принцип на светското образование на Германия за разделяне на църква (религиозни обряди) и държава учителка забранява на младите ревнители на пророка Мохамед да упражняват ритуални молитви в училищната сграда.
Младият мюсюлманин проявява завидна отраканост и познаване на законите и завежда незабавно съдебни дела срещу държавата (в конкретния случай срещу правителството на Федералната провинция Берлин). На първа инстанция жалбата му е отхвърлена. Втората инстанция коригира решението на първата и му дава право да се моли, където намери за добре.
Днес Съдът отклони жалбата на юношата и му отказа правото да провежда обедни молитви в посока на Мека в училищната сграда или на училищния двор. Дали обаче актуалното решение на Върховния съд ще внесе успокоения в разгорещения обществен дебат е повече от съмнително.
В аргументацията си върховните съдии припряно обясняват, че решението им нямало характер на прецедент. То било взело предвид само конкретната ситуация в дадената гимназия в квартал Веддинг на Берлин. Там се учат заедно представители на 5 световни религии. Затова демонстративните метани на Юнус и другарите му били предизвикали напрежение и недоволство сред техни съученици.
В дух на презастраховаща ги политическа коректност съдиите подчертават, че решението им не бивало да се тълкува като генерална забрана на ученици от мюсюлманската вяра да провеждат ритуалните си молитви в държавно училище. Важното било само тези молитви да не застрашават училищното спокойствие, тъй като опазването на мира в училищните сгради било първостепенна задача на образователната система.
Председателят на съдебния състав Нойман дори пряко заяви, че всяко училище само трябвало да прецени сега дали в интерес на опазване на училищния мир “наистина се налага ограничаване свободата на религията”в заведението…
Решението трудно може да бъде разглеждано иначе освен като мижитурско измъкване от ситуацията. Като прехвърляне тежестта на решенията на и без това претоварените плещи на училищните педагози. Като пряко окуражаване на такива младежи, които се учат в заведения с вече почти изцяло преобладаващ мюсюлмански ученически състав. Сега те могат да изискат от училищните управи да им се заделят нарочни молитвени помещения, както мнозина отдавна настояват.
Германски медии и дори партията “Свободата” на Рене Щадтеквиц са в приповдигнато настроение и коментират решението на Върховния съд като добро решение, гарантиращо принципите на светската държава и на утвърдената образователна система в Германия.
Като лаик си позволявам различно и доста по-скептично мнение.
Вземете последните новини.png)
