Сценариите за крах на еврото заплашват да станат самоизпълняващи се пророчества

Мобилизирането на армия създава такава инерция, че в края на краищата се стига до точка, от която връщане няма. По подобен начин се развива и кризата в еврозоната: не след дълго спускането към разпад на единната валута може и да не може да се обърне. Анализатори коментират пред "Ройтерс" вариантите пред валутния съюз.

Въпреки съвземането на пазарите в понеделник заради слуха, че най-накрая се оформя голям план за спасение на еврото, анализаторите все повече задълбават в обратния вариант, а именно – разпад на валутата. Директорът на уважавания брюкселски мозъчен тръст Bruegel Жан Писани-Фери отбеляза, че участниците на пазара и реалният бизнес все повече определят цените все едно сценарият вече е настъпил.

Германските банки и износители ще загубят много от евентуален колапс на еврото, казва Писани-Фери. За да отхвърли този риск, според него Германия трябва да предложи на партньорите си от еврозоната обща гаранция за част от държавния дълг на блока в замяна на строги граници на дълга и право на вето от страна на еврозоната върху проектобюджетите на страните членки. "Само смелостта ще се отплати в момента", пише той.

Изход на Германия?

Шефът на отдела за валутни анализи в Bank of New York Mellon в Лондон Саймън Дерик се съгласява, че е дошъл финалният етап на драмата, обхванала Европа в последните две години. Той обаче вижда различен край: Берлин доброволно напуска зоната на еврото, за да защити собствения си държавен дълг. Неуспехът на страната да намери купувачи за търга на 6 млрд. евро облигации миналата седмица изпрати съобщение на политиците, че кризата на доверието в еврото е стигнала до Германия.

Ако германската марка бъде възкресена, тя ще поскъпне, създавайки огромни пречки пред германските износители. Дерик обаче обясни, че производителите в миналото са се справяли със силна валута. Що се отнася до удара, който германските банки ще понесат, когато стойността на активите им в евро се срине, Берлин може да реши за по-ефективно да спаси вътрешните си кредитори, а не остатъка от еврозоната, коментира той.

В началото на 2010 прогнозите на Дерик бяха, че изход на Германия от еврото е силно невероятен сценарий. "Като доближаваме края на 2011, откриваме, че същата криза излиза извън контрол. Затова излизането звучи като все по-добро решение(поне за Германия и съседките и)."

Ангсар Белке, преподавател по макроикономика в университета в Дуисбург-Есен в Германия коментира, че сценарии, които бяха смятани за невероятни само преди няколко месеца, вече не са толкова далечни, особено ако икономиките на страните в периферията на зоната продължат да са в застой. "И като че ли това не е достатъчно, ами и залозите срещу еврото вече са всекидневие, което още повече увеличава вероятността от разпадане" , казва Белке в доклада си, озаглавен "Денят на страшния съд за еврозоната".

Стоящи в руините

Икономическата стойност на разпада на икономическия и валутен съюз може да е висока и изключително разрушителна, особено ако слаба страна напусне 17-членния блок, докато политическите разходи са твърде големи, за да имат финансово изражение, казва Белке.

"Все пак може да дойде момент, в който дори и мъничък допълнителен удар ще е достатъчен, за да срути целия съюз", пише той.

Дейвид Марш, автор на книги за еврото и Бундесбанк, казва, че Европа изглежда отива към повтаряне на ситуацията от 1992 година, когато френският президент Франсоа Митеран разчиташе на германския канцлер Хелмут Кол да убеди германската централна банка да изостави опасенията си и да защити френския франк. "Ако Бундесбанк бе осъществила искането си да остане на страничната линия докато пазарите се освобождаваха от франковете си, казал Митеран на Кол, тя щеше да остане последна в руините", коментира Марш.

В подготовката за следващата среща на ЕС на 9 декември подобни разговори могат да протекат и между наследниците им Никола Саркози и Ангела Меркел, казва Марш. Според него вдигането на пазарите в понеделник лежи на оптимизма, че пакетът от мерки за икономическо наблюдение, промени в европейските споразумения, стъпки към фискален съюз и помощ от МВФ за Италия ще насърчи ЕЦБ да отпусне краищата.

Това най-вероятно ще стане чрез така нареченото количествено улеснение(печатане на пари), подобно на покупките на активи, направени от Фед и Bank of England. "В този случай ЕЦБ ще купи правителствени облигации от валутния съюз пропорционално на БВП на страните – тоест, покупките от Германия и Франция ще надвишат тези от Италия. Това може да донесе някакво успокоение в отговор на седмиците хаос за валутния съюз – но никой не знае дали ще е достатъчно, за да изпрати Европа към решение", казва Марш.