Путин води предизборна кампания с уверения за нов икономически растеж

   На фона на кризата в еврозоната руският премиер Владимир Путин със задоволство представя зависимата от износа на суровини  руска икономика като стабилна. Все пак се води предизборна
кампания - страната върви по пътя на икономическия растеж. Експертите обаче се съмняват, че  бъдещият нов член на Световната търговска организация (СТО) следва верния път.

   В бурни периоди на криза руският премиер Владимир Путин с удоволствие се представя пред избирателите като кормчия, бдящ над стабилността на кораба. Сред хората в Русия, която разполага
 с огромни запаси от полезни изкопаеми, също се засилва страхът от финансов крах в еврозоната и от рецесия, а рублата от месеци реагира с големи колебания на дълговата криза в еврозоната. В
навечерието на парламентарните избори на 4 декември обаче Путин обещава стабилност и икономически растеж от около 4 % за 2011 година и 2012 година.
   Златно-валутните резерви от над 500 милиарда долара (375 милиарда евро) са един от факторите, в които Путин вижда потвърждение на икономическата си политика. Нарастващи приходи, намаляваща инфлация и по-малко безработни - след кризата от 2008/2009 година тези успехи говорят сами за себе си, отбелязва Путин при предизборните си прояви. Всъщност никой не може да провери числата, с които 59-годишният бивш президент жонглира с лекота.
   Експерти предупреждават обаче, че оставането на Путин на власт ще попречи да бъдат направени важни икономически реформи, дори и след като през декември страната се присъедини към СТО.
   "Необходимата модернизация е в огромно противоречие със системата на властта на Путин", предупреждава московският икономист Владислав Иноземцев. Система, която живее от корупция,
 бюрокрация, правна несигурност и шуробаджанащина.
   При това положение Русия не се поддава на реформи, пише Иноземцев, който е директор на московския Център за изследване на постиндустриалното общество, в икономическия вестник
"Ведомости".
   В страната обаче за години напред не се вижда възможност за промяна във властта. Управляващата партия "Единна Русия" на Путин очаква и при предстоящите избори да спечели стабилна изборна победа.
   Според програмата на партията през идните 20 години трябва да бъдат създадени 25 милиона работни места при население от общо 140 милиона души. Как? Това не го пише.
   Ясно е единствено, че при президентските избори през март 2012 година Путин ще се опита да се върне в Кремъл. Той обещава "нова вълна на индустриализация" и планира да примами чуждестранни инвеститори. Припомня се, че през първите десет месеца на тази година в страната са инвестирани 36 милиарда долара.
   Анализатори обаче предупреждават, че Русия все още разчита твърде много на приходите си от продажбата на петрол и газ. В близко бъдеще пък не се вижда възможност за диверсифицирането на
 икономиката, което сегашният шеф на Кремъл Дмитрий Медведев непрекъснато обявява.
   Путин отдавна е критикуван, че чрез широко разрасналия се държавен апарат и буксуващата приватизация задушава в зародиш всеки възможен напредък. Правителството пропиля милиарди рубли
за прогнилите автомобилостроителни концерни и други държавни предприятия, все още белязани от съветските практики, критикува "Ведомости".
   Само тази година Кремъл е похарчил 29,2 милиарда долара за служителите в силовите структури на федералното правителство. Сумата се равнява на разходите на САЩ, които обаче имат далеч
по-голяма икономика, отбелязва Иноземцев.
   Броят на работещите в руските държавни структури се е повишил от 485 000 души през 1999 година до 868 000 души през 2009 година, а ръководителите на държавните ведомства са сочени за най-важните опори на властта на Путин.
   При посещение в Русия управляващият директор на Международния валутен фонд (МВФ) Кристин Лагард неотдавна предупреди руските лидери за опасностите, произтичащи от скъпите  им предизборни обещания.
   "Увеличаването на държавните разходи, най-вече преди тези избори, е риск за руската икономика", каза Лагард.
   Наистина, при предизборна публична изява Медведев отново заговори за планираната приватизация на държавните концерни, която би трябвало да донесе на хазната 40 милиарда долара. Все още обаче няма конкретна приватизационна програма.
   Предупрежденията на Запада пък не се чуват твърде.
   "Това, което сега се случва с приятелите ни в Европа и с партньорите ни в САЩ, е резултат и от недостатъчното консолидиране в обществото, в което управляващите политически сили вече не могат да се обединят по който и да било въпрос", каза неотдавна руският премиер.
   Путин иска до 2020 година да издигне страната си сред петте водещи икономики в света. За тази цел обаче брутният вътрешен продукт на човек от населението трябва да се повиши до над 35 000 долара.
   Според оценката на МВФ през 2010 година показателят е бил на  равнище 16 200 долара.

(БТА)