За черните дупки във вселената и синята дупка в политическото пространство

Петър Щурм Константинов, в. "Дневник"

Дупката има интересни свойства. Можеш да я запълниш, можеш да се наместиш в нея, а можеш и да я оставиш зейнала, да стои и да позеленее от мухъл. Черните дупки във вселената всмукват всичко наоколо, а синята дупка в дясното политическо пространство не можа да всмуче оставката дори и на един партиен лидер.

Тази дупка зейна на последните избори за президентстка и местна власт, на които пълна липса на виталност и слаби резултати показаха рекорден брой парламентарно представени или по друг начин все още значими партии.

Вдясно СДС направи всичко възможно за да откаже привържениците си да гласуват за него и практически успя, а ДСБ остана далече от целта си за балотаж в София и така не блесна с нови лица и енергии. Доколкото крайното дясно изобщо е дясно, "Атака" показа слаб резултат, който намекна, че може да не влезе в следващия парламент и това веднага доведе до пълен хаос и разцепление в редиците й, а Атанас Семов от РЗС за малко да се окаже на по-задна позиция от полусериозния кандидат Светльо Витков. В "център от дясно" НДСВ потвърди, че умира и е почти сигурно отсъствието му от следващи парламенти, особено предвид че малкото лица на партията с положителен образ предпочетоха да играят соло или да спазват добра дистанция от кампанията й.

Явно синята дупка е

само една от няколкото

намиращи се в широкия спектър от неопределения център до крайното дясно, което е толкова крайно, че не е съвсем дясно. Какво може да ги запълни и кой ще се наеме с тази задача е въпрос, който търси отговор.

Първи предложение даде Владимир Каролев - кандидат за кмет на София от НДСВ, който още преди официалните резултати от първия тур да са излезли намекна за възможно и необходимо обединение на НДСВ и Синята коалиция. Тук проблемите са два – първо

обединенията рядко са потентни

в запълването на дупки, а стигат само дотолкова доколкото обединяващите се субекти да не загинат.  Второ - не е ясно дали изобщо отделните партии ще могат да се понасят на фона на историята помежду им. Въпреки това от НДСВ трябва да измислят нещо много бързо, защото в противен случай са сигурен и скорошен пътник.

Без да са в коалиция надали и една от сините партии ще влезе в следващия парламент, а с коалиция може и двете да не влязат

В партиите на "Синята коалиция" първо се заеха с вътрешни въпроси. В СДС имаше вот на доверие с привкус на фарс, който само затвърди вътрешното разединение и клатещия се стол на Мартин Димитров. В ДСБ Иван Костов спечели убедително вот на доверие и частично подмени и подмлади националното ръководство, което ако не нещо повече, поне е крачка в правилна посока. Проблемът е в това, че новото национално ръководство е значително по-скептично към формулата на "Синята коалиция". Всъщност

да се запази или не "Синята коалиция"

е дилема в класическия смисъл на думата – без нея надали и една от сините партии ще влезе в следващия парламент, а с нея може и двете да не влязат.

В добра позиция след респектиращото си представяне в президентската надпревара е Меглена Кунева, която все още не е представила публично план за бъдещите си действия, но нееднократно заяви, че смята да остане в политиката и то в България. Далечна възможност е тя да поведе дясноцентристко обединение, което освен че отговаря на варианта на Каролев, не беше изключено и от важни лица вдясно като например Петър Москов, който в интервю от тази седмица дори добави, че каквото и да се прави, трябва да е бързо, защото времето напредва.

Този вариант обаче крие много големи рискове.

СДС и ДСБ трудно ще се разберат с Кунева

а дори и това да стане, още по-сложно ще бъде да обяснят на електората си, че трябва да гласува за същата тази дама, която всички вдясно набеждаваха за ляв кандидат и лице на тройната коалиция. В действителност сините са в още по-сложна ситуация, защото ако Кунева реши да участва без тях, тя вероятно допълнително ще вземе от техните застрашително падащи под четирипроцентовия праг избиратели.

В по-крайния спектър се случват други неща. РЗС изглежда трудно ще мобилизира достатъчна подкрепа за следващите парламентарни избори, което надали е изненадващо предвид странния генезис на партията.

"Атака" е по-интересният случай, защото слабият резултат за лидера й доведе не само до политическо разцепление, но и до демонстрация на семейната драма. Успокоителното за "Атака" и най-вече за Волен Сидеров е, че можеха да се случат много по-лоши неща. Двете най-силни европейски националистически партии, например, приключиха съществуването си след като първо лидерите им бяха замесени в гей скандали, а впоследствие и загубиха живота си – Пим Фортуйн в Холандия беше застрелян няколко дни преди изборите, които щеше да спечели, а Йорг Хайдер в Австрия катастрофира с автомобила си след като спечели. На фона на това излизащото в медиите за живота на Волен Сидеров изглежда като видео клип на американска рап песен – луксозни ресторанти и барове, скъпи пури и алкохол, млади жени и "случайни" срещи с посланика на някоя велика сила.

Въпреки това електорална дупка се открива и около "Атака".

Националистическите дупки обаче са по-трудни за запълване

поради спецификата на крайния електорат. Той е готов да даде гласа си само за изключителни, обсебващи и макиавелистки (да се чете манипулативни) оратори, които умеят да играят с всички сантименти на разочарованите от прехода – били те леви или десни в същността си. Такава личност не се вижда на хоризонта нито в патриотичната алтернатива от ВМРО, нито в отцепниците или вътрешната опозиция на "Атака". Поради това е напълно възможно голяма част от дупката в източните (или западните) покрайнини на политическото пространство да остане за известно време незапълнена.

Ако сините не успеят бързо да изкарат нови лица с нови идеи, рискуват Меглена Кунева да заеме мястото им

По-важно е какво ще стане с другата, по-запълнимата дупка, създадена от нескопосаните вътрешнопартийни и вътрешнокоалиционни действия в "Синята коалиция" и притежаваща потенциал да бъде разширена малко или повече от нестабилен рейтинг на ГЕРБ. За да се запълни тя е необходимо сините да демонстрират силен потенциал от

нови, необременени от миналото лица със свежи идеи

много умения и положителен медиен образ.

Ако сините не успеят бързо да изкарат такива лица, то нищо чудно тази, която те наричат патетично "бивша комунистка", да заеме мястото им. Ако ли пък и това не стане, има по-млади и витални организации като например "Зелените", които имат потенциал да изникнат силно, отведнъж и за постоянно. ГЕРБ от своя страна вече няма накъде да мърда и трябва да демонстрира воля и умение да довърши започнатите реформи, ако не иска  да се превърне в дупка.

*Авторът е политолог