Британски вестници коментират амбициите и задачите на Путин преди парламентарни избори в Русия

Като премиер през последните четири години Владимир Путин всъщност изобщо не се е оттеглял от властта, а предстоящото му превъплъщаване във всемогъщ действащ президент на Русия - Вожд на страната (ако използваме китайската “терминология”) - е остро предизвикателство, за което САЩ, Великобритания и другите западни сили изглеждат неподготвени, пише британският в.  “Гардиън”.

Като президент -  потенциално до 2024 г. - той има една основна цел: създаването на трета, постцаристка, постсъветска Руска империя. Путин отлично описа рухването на Съветския съюз - “империята на злото” според метафората на Роналд Рейгън - “като най-голямата геополитическа катастрофа на века”. Целта му, веднага след като отшумят добре организираните парламентарни избори тази неделя и президентските избори през март догодина, е да оправи нещата. След като отново стане президент, а прислужникът му Дмитрий Медведев бъде отстранен, Путин отново ще упражнява самовластен контрол над външната политика на Русия.  Единственият политически номер на Путин, който никога не е бил особено заинтересован от вътрешната политика, е хипернационализмът, който изправя гордо строената в боен ред Русия срещу враждебна, ръководена от САЩ световна конспирация.  Номерът обаче минава. Въпреки засилващите се критики по време на предизборната кампания за Държавната дума, и поддръжници, и опоненти признават постигнатото от него за възстановяване на позициите на Русия на световната сцена след хаотичното управление на Борис Елцин в последното десетилетие на миналия век, отбелязва вестникът. Докато Путин - бивш агент на КГБ, фанатичен привърженик на добрата физическа форма и хипернационалист - се готви да си върне президентския пост, амбициите му за трета империя стават все по-очевидни.  Президентските избори през март не са истинската надпревара.

Същинската битка започва след тях, подчертава “Гардиън”.

Нещо смайващо се случва в Русия. Освиркването на премиера Владимир Путин на състезание по бойни изкуства в края на миналия месец напомня за някои от моментите, когато политическите ветрове сменят посоката си, въпреки че някои твърдят, че дюдюканията били предназначени за американски състезател, който губел боя, отбелязва в. “Файненшъл таймс”. Няма обаче алтернативни обяснения за освиркванията при споменаването на управляващата партия “Единна Русия” на хокеен мач в Урал или на рокконцерт в Сибир. Онова, което подсказваха социологическите проучвания в последните месеци, сега се превръща в политическа реалност. Преди парламентарните избори в неделя и планираното завръщане на Путин на президентския пост догодина, популярността на управляващите се изпарява, а в дирижираната демокрация на Русия се образуват пукнатини. Путин - доминиращата фигура в Русия, откакто през 1999 г. за първи път стана премиер - обича да споменава политическото дълголетие на Франклин Рузвелт и Уинстън Чърчил, но сега той открива, че 12 години са твърде дълго време в съвременната политика и това важи дори за авторитарните системи.

Има и други специфични фактори. Вялият растеж от 2008 г.  насам носи на руснаците усещането, че жизненият им стандарт вече не се повишава. Над половината от руснаците, според допитванията, смятат, че корупцията се е задълбочила в сравнение с 90-те години. Завръщането на Путин може също, като никога досега, да се окаже зле изчислено. “Тандемът” му с Дмитрий Медведев като президент беше изкусно ориентиран към две аудитории избиратели едновременно - Медведев към либералната интелигенция, Путин - към консервативните маси. На планираната смяна на местата догодина обаче се гледа не като на укрепване, а като на край на тандема. Според много руснаци решението на Путин пак да стане президент е  по-скоро в негов, отколкото в техен интерес. За развой в стил “Арабска пролет” не може да се говори - западните лидери все още могат да завиждат на рейтингите на Путин и “Единна Русия”, но сондажите подсказват, че управляващата партия наистина ще се бори да спечели над половината гласове в неделя срещу опитомената опозиция. Това ще е голям срив след сегашното мнозинство от две трети и сигнал за ерозия в легитимността на режима на Путин. То фокусира вниманието върху опасен вакуум в Русия. Сегашната система преднамерено възпрепятстваше появата на надеждни алтернативни лидери и партии, особено с либерално-демократичен характер.  Главен приоритет на Путин, след като си върне президентския пост, трябва да са политическите реформи, създаващи условия за истинска политическа конкуренция. Ако той не ги извърши, руснаците ще направят това вместо него, заключава “Файненшъл таймс”.