Самоубийството на Путин и неговата "партия на властта"

Резултатите няма да бъдат признати за легитимни от хората - независимо от цифрите на ЦИК

Хората от Кремъл искаха резултатът да бъде предвидим? Така и стана. Основният резултат е, че изборите (въпреки липсата на избор) в Русия този път се състояха. Но обявените резултати от тях - са нелегитимни.

Ако ЦИК обяви резултати на “партията на мошеници и крадци” около 40-45%, първата реакция на обществото ще бъде победното “Ааау!”. Ако те са над 55 %, над цялата страна ще премине примерно онзи звук, който чу Владимир Путин в “Олимпийския” - ниско и мощно ръмжене, изпълнено с омраза. Но цифрата от 45 % ще бъде оценена като победа само в първия момент. Защото, ако в официалните резултати се запишат 45 %, обществеността ще заключи, че в действителност те са били 25 %. Т.е. предвидимата равносметка от изборите е, че резултатите няма да бъдат признати за легитимни от хората - независимо от това каква цифра ще посочи ЦИК.

За това са виновни самите власти. Такъв безочлив натиск, такова нагло изтласкване на неугодните - кандидати и наблюдатели, такова нескрито незаконно поведение на длъжностните лица, такава явна демонстрация на пристрастност от страна на ЦИК още не бяхме виждали. Ето защо, всеки резултат ще се разглежда като измама. Като се уплаши от падането на рейтингите и се опита да натисне всички педали на своя “вертикал”, “партията на властта”, изглежда,  извърши самоубийство.

В действителност, събудилите се в понеделник сутринта губернатори и кметове, които с такъв труд са избутали плана за процентите и знаещи какво им е струвало това, осъзнават, че вече живеят в нова ера. Че партията на мошениците и крадците е топуз, който може само да ги удави. Както е удавила сама себе си. Сега тя е черна дупка, която може да погълне всякакви ресурси.

И точно същият въпрос, същата очевидност се изправя в понеделник сутринта пред Путин В. В., който възнамерява да си върне президентското кресло. Преди това “Единна Русия” играеше ролята на чугунен пиедестал под бронзовия му бюст. Сега този пиедестал се превърна в преобърната цинкова кофа и всеки предмет, поставен върху него, изглежда като боклук.

Но ако се вгледаме малко по-внимателно, ще разберем, че при загубата на “Единна Русия” не става дума за партията, а за него - за Владимир Путин. Преди това ресурсите му бяха достатъчни, за да влачи към политическия Олимп цялата тази алчна тълпа в качеството й на пиедестал за неговия бюст. Сега - не са достатъчни. Поражението на “Единна Русия” е видимото следствие от стопяването на неговите кредити.

Вторият резултат от изборите е, че те разкриха рязкото отслабване на позициите на Владимир Путин и перспективата за бърза ерозия на институциите на властта, които той изгради върху пясъка на собствената си популярност. Пясъкът е нещо странно. Когато е много - е страшна сила. А когато е малко - е нищо.

Всъщност, досега фактът се състои в това, че рейтингът на Путин спада със забележителна неотклонност. И изглеждащото очевидно преди месец негово плавно връщане към президентството - сега обраства с мъха на съмнението и несигурността.

Така например, според центъра “Левада” при отговора на въпроса: “За кого бихте гласували, ако изборите бяха следващата неделя” - Путин само през ноември е загубил 11 пункта. Броят на готовите да гласуват за него е спаднал от 42 на 31 процента. Цялата митология на “националния лидер” започва да се пука по шевовете. А до президентските избори има още четири месеца.

Какво се случи с рейтинга на Путин? Защо обявяването на рокадата в тандема, който преди няколко месеца се чувстваше като пет пари в кесия и пийваше мляко пред телекамерите в бели ризи - като някакви полубогове сред смъртните - отприщи масово раздразнение?

Отговорът, струва ми се, не е толкова сложен и загадъчен. В началото на 2000 г. Путин, получи от обществеността и елита най-широк мандат. В страни, където обществото не може да контролира властта, такава система се нарича “делегативна демокрация”: управлявай както си знаеш, ние ти имаме доверие.

През 2004 и 2008 г. нещата вървяха добре и хората нямаха причина да си вземат този мандат. И следователно - както е прието при делегативната демокрация - не ги интересуваха и всички процедурни въпроси: цензурата в медиите, несправедливите избори, измамите, натискът върху опозицията. Създаваше се впечатлението, че хората въобще не се интересуват от мандата, който бяха връчили на Путин, че обществото се е отказало от правата си над него.

Тъкмо тук започва историята на трагичната липса на взаимно разбиране. Докато обществото смяташе, че то е връчило на Путин жезъла на царското управление и не си го иска обратно, защото няма особени причини за това, Владимир Путин ставаше все по-склонен да мисли, че този жезъл му принадлежи по правото на неговия талант и заслуги.

През 2011 г. населението установи, че далеч не е толкова сигурно дали иска да остави жезъла на Владимир Путин. Не че е категорично против, но не е сигурно. Владимир Путин пък беше убеден, че жезълът си е негов - даден му е заслужено и завинаги, и няма какво повече да се говори. Но колкото повече Владимир Путин настоява за това, толкова повече изглежда в очите на населението като узурпатор. И съответно, има толкова по-малко права върху жезъла.

Такава ми изглежда в общи линии пружината на започващата политическа криза в Русия.

От: http://www.e-vestnik.bg/