НЕ ПО КАФКА

Представете си, драги читателю, как се прибирате вечерта от някъде и откривате, че непознато лице е паркирало превозното си средство - например, трактор – пред вратата на жилището ви така, че по никой начин не можете да влезете вътре.

Представете си също, че сте възпитан и законопослушен   човек и желаете първо да изясните положението и после да действувате. Затова влизате в контакт с извършителя и му задавате единствено мислимия въпрос: какво търси тук. На което той отговаря, че някой му дължи пари, но не иска да му ги даде и затова той ще стои пред вашия вход докато онзи му се издължи.

При това положение, читателю, имате, най-вече, три независими една от друга възможности:

1. Да отидете на хотел.

2. Да повикате полиция.

3. Да вземете някое дърво и да се опитате да го строшите в главата на събеседника си.

Но, както казахме, по условие вие сте възпитан и пр. човек и не желаете да унижавате  както себе си, така и когото и да било. Затова избирате втория вариант. Полицията идва и проверява собственика на превозното средство за употреба на алкохол. След като установява, че той е трезв, тя заявява, че единственото, което може да направи по въпроса е да остане и да охранява мероприятието с цел предотвратяване на безредици. С което осуетява и прилагането на т. 3.

Звучи като нещо от Кафка, нали? Но не е навеяно от Кафка. Навеяно е от действителността. А действителността, казват, била по-богата от измислицата.

Действителността е следната:

Тези дни стотици собственици на трактори и други селскостопански машини, твърдящи, че някои ведомства им дължат пари, излязоха с тракторите си по пътищата, окупираха изходни гранични пунктове и се запътиха към столицата с подобни намерения. С което попречиха на стотици и хиляди хора да ползуват пътищата. И обясниха, че ще продължат да пречат, докато не си получат парите. Полицията се намеси и провери някои от тях за употреба на алкохол. След което заяви, че единственото, което може да направи, е да охранява мероприятието с цел предотвратяване на безредици. А столичната община влезе в преговори с нарушителите и им определи маршрути и места за паркиране.

Преди да продължа, ще направя уточняващо изявление: не съм  привърженик на управляващата партия и не се опитвам да кажа, че исканията на протестиращите са неоснователни. От друга страна, не съм и поклонник на действията на търговските дружества с особен статут, наричащи себе си синдикати. От трета, не знам какво да кажа по повод твърденията, че 80% от европейските субсидии за зърнопроизводителите отиват в джобовете на десетина човека. От четвърта - не знам откъде се вземат парите за тези протести. Като си представя колко литра нафта харчи един трактор на сто километра. Пък нафтата сега е по-скъпа и от бензина. Моята гледна точка е тази на човека, комуто са заприщили пътя и не му дават да мине.

Този средностатистически човечец, освен задължението да плаща ДДС, има все пак и някакви правца, поне на книга. Като правото да си влиза в къщи или да се движи по обществените пътища наравно с другите. Ако този човек остави колата си насред улицата и заприщи движението, ще му я отнесат принудително и отгоре на това ще го глобят.

Ако няколко стотин зърнопроизводители направят същото, те ще получат синдикална подкрепа, а министри и кметове ще преговарят с тях.

И какво излиза? Уж сме равни, а някои са по-равни от другите. И когато по-равните се ритат, отнася го обикновеният човечец.

С всичко това искаме да кажем, че все пак правата и на по-малко равните хора трябва да се спазват.

Ако някой дължи пари на зърнопроизводителите, нека те се обърнат към него. Да блокират къщата на ресорния министър. На съответните виновници за неплащането. Или, страх ме е да го помисля, да идат в Банкя. И там съвместно да решат кое от трите посочени по-горе решения е оптимално за случая. А не да застават на пътя ни.

Само че така им е по-лесно. Ако идат там, може и да ги опердашат. Докато средностатистическият гражданин обикновено си трае. Свикнали са да гледат на мнозинството като на безформена маса, която понася всичко.

Най-вече в техен интерес е да напомним: понякога, в редки случаи, по неведомо стечение на обстоятелствата, се случва мнозинството да прибегне до точка 3. Да хване дървото, сиреч. Последствията са дълбинни. След това не се познава кое е било синдикалист, кое - зърнопроизводител, кое - държавен служител. Всичко става на хемендекс с яйца, както пише в някои ресторантски менюта.