Николай ФлоровИма, разбира се. Свободата е в същността на Свободата.сом и всичките нейни приятели, печатни и електронни. Всеки, който говори за свобода, е малко или много свободен човек. Всеки, който не говори за свобода, се страхува от нея.
Кой искате да ви говори за свобода – комунистическото ченге Гоце Първанов ли? Може ли да целуваш ръцете на полковници с червени калимявки и да говориш за свобода? А може ли да лижеш на руснаците подметките и да говориш за свобода?
Може ли Бойко Борисов да говори за свобода? Бойко Борисов като борец за народна свобода! Бойко Борисов като хайдутин в Балкана, на кон и в бой срещу ламята, като Свети Георги!
Ето, пред вас е физиономията на Румен Петков, човек оперативно свободен, свободен да обича безгранично Русия, а останалите да си е..т майката! На това, драги българи, се вика свобода на словото, породена от свобода на мисълта!
Чакайте, забравихме Алексей Петров, този пример на защитник на свободата, пример на непримиримост, смелост и дързост – все качества, присъщи на българския народ!
Колко хора в България могат да ви говорят за свобода? Ботев говорил за свобода, Левски говорил за свобода, всичките възрожденци говорели за свобода.
Колко комунисти, днес и преди, сте чули да ви говорят за свобода? Говорили са ви, но преди 1944. След това, казват, сме станали свободни и вече от там насам няма нужда да се говори за свобода.
А ето ви и друг въпрос: равни ли са парите със свободата? Според Роберт Луис Стивънсън: «Цената, която плащаме за парите, е понякога свободата!»
А свободата на словото не е ли самата свобода? Според Станислав Лец: «Не налагайте свободата на словото преди да имате свобода на мисълта!»
Какво точно значи пък това «свобода на мисълта»? Според Джордж Оруел: «Ако свободата има изобщо някакъв смисъл, то е правото да кажеш на хората това, което те не искат да чуят!»
Според Томас Джеферсън: «Свободата ни зависи от свободата на пресата и ако тя е ограничена, значи тя е загубена!»
Защо мислите, че комунистите не говорят днес за свобода? Ами защото днес те са капиталисти, а преди 1944 са били борци за свобода срещу капиталистите. Днес те са извоювали свободата да са капиталисти и вече няма нужда да са борци за свобода. Днес (без извинение) те са същата капиталистическа измет, както наричаха капиталистите преди 1944.
Това, от което има нужда, глупавий български читателю, е да им говорите в очите за свобода. А ако не ви бива и сте бъзливи, то тогава четете Свободата.сом и всичките нейни приятели в безжичното пространство. Там на комунисти-капиталисти не прощават и колкото повече ги е яд на свободата, толкова повече всички, които я обичат, са на прав път. «Много малко хора се радват на истинска свобода – ние всички сме роби на някакви идеи или навици»! – според Алфред де Мюсе.
Свободата никога не е била комунистически приоритет, тя ги дразни, вдига им кръвното, кара ги да се страхуват за парите си, за благинките, които са натрупали, свободата е несигурна, земята постоянно се клати под краката им, постоянно ги държи нащрек. И, о ужас – никога не знаеш какво те очаква зад ъгъла!
А колко лесно е да живееш в диктатура, и то пролетарска! Няма свобода – няма проблеми! А днес какво! Дървото на свободата, както казват, трябва от време навреме да бъде напоявано с кръвта на патриоти и тирани!
Така е, всяко дърво трябва да бъде напоявано, особено това. «Свобода заслужава само оня, който се бори за нея всеки ден!» - Гьоте.
Както виждате, за петдесет години все на нещо са ни научили!