Свободата днес и тук 27 Септември 2021  
Начало
  
  Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага - Дон Кихот Свободата, брат, е нещо изключително - Джендема  
 

В туби, or not в туби? Quo vadis, бе?!

« назад   Изпечатай   Изпрати на приятел   
Иво Инджев, http://ivo.bg/

 

Старият виц за милиционера, който се явил на изпит след едногодишен курс по изучаване на английски и успял да сглоби едно, обаче (почти) класическо изречение от монолога на Хамлет „да бъдеш или да не бъдеш”, вече е реалност. „В туби or not в туби”, рекъл гордо милиционерът пред изпитната комисия!

И ето че днес вицът оживя. Аниматорът е министърът на вътрешните работи Цветан Цветанов, които се похвали в парламента, че МВР е наредило на бензиностанциите да докладват кой пълни бензин в туби. Ученото си е учено!

Тази новина нямаше да е толкова вълнуваща, ако същевременно не стана известно, че не друг, а големият руски братушка „Газпром” е купил 10 български бензиностанции. Това значително ще улесни преследването на потенциалните престъпници с туби в ръка. Сигурно е, че „Газпром” са си взели бележка от безкомпромисното преследване на „Лукойл” от страна на нашето патриотично правителство и няма да допусне втори такъв гаф в братските отношения и посегателство към кранчето на нашата „течна дружба”. Вероятно вече са готови устройствата за пряка връзка на закупените бензиностанции, по който на мига да тече информацията към МВР за гражданите с терористични наклонности, появили се в околностите на руската собственост с туби в ръка, в багажника или в мислите си дори.

Същевременно главният прокурор Борис Велчев, вероятно озлобен от изтичането на мандата му след плодотворна почивка на този пост от 8 години, реши да прояви характер и си позволи да спекулира с познанията си по-английски език като се обяви срещу криминализирането на тубите с бензин. На практика той се произнесе ясно : в туби! Слага прът в колелата на борбата с организираната престъпност.

Quo vadis, бе ( „К’во вадиш, бе”, т.е. „къде се намираш, бе”)! Подпалиха държавата пироманите, а той ни се прави на англичанин. Я дръж там наред за гръцмуня и връти у земята всеки заловен с туби, да видим после как ще ми наливат бензин и акъл как се гаси онуй, що не пали!

Ама добре, че е „Газпром” . Този път ще ни освобождава от американското робство. Засега нашите набедени анти(фа)шисти само преписват от Големият братушка аргументи срещу неродения по нашите земи шистов газ, но като вземат властта ще сложат ред – The red армия само това чака. Повече по темата за преписването от „Газпром” и надвисналия шистов ужас над нас- в следното интервю:

„Алекс Алексиев: Аз съм „за“ строг контрол при проучванията за шистов газ, и „против“ произвола на „Газпром“ и местните му лакеи
15 декември 2011 |

Агенция „Фокус“

Алекс Алексиев, председател на Изпълнителя съвет на Центъра за балкански и черноморски изследвания в София, пред Агенция “Фокус”.

Фокус: Господин Алексиев, Вие сте писали често в американските медии по въпросите на енергетиката. Както вероятно знаете, в Народното събрание са внесени три законопроекта да се забранят проучванията за шистов газ в страната. Какво мислите по въпроса?
Алекс Алексиев: Аз мисля, че това е чисто и просто безумие от политическа, икономическа и екологическа гледна точка.
Фокус: Защо точно е безумие и чий интереси стоят зад законопроектите?
Алекс Алексиев: Прочетете внимателно обосновката на трите проектозакона. И след това прочетете мнението на борда на „Газпром” за шистовия газ, което беше публикувано към края на ноември. И ще видите, че те си съвпадат почти мот а мот. Трудно може да се избегне впечатлението, че тези български политици, съзнателно или не, служат на интересите на руския монополист, в ущърб на нашите национални интереси. За БСП това никак не е изненадващо, тъй като те заедно със своите предшественици комунисти, винаги са служили на своите руски господари. Що се отнася за „Атака” и хората на Яне Янев – не знам какви точно са им подбудите. Не бих се учудил, ако има и финансови такива. Руснаците са доста щедри, когато става въпрос за запазването на енергийния им монопол в България.
Фокус: Защо, според вас, „Газпром” се страхува от шистовия газ? Те не са ли най-големият производител на газ в света.
Алекс Алексиев: Те са най-големият износител на газ в момента. И точно това е, което ги боли, защото шистовата революция, на която сме свидетели в момента, застрашава техните монополни позиции навсякъде. Да ви дам няколко конкретни примера. Само преди пет години се смяташе, че Америка е почти изчерпала своите конвенционални газови находища. И се очакваше да започне масов внос на газ чрез ЛНГ терминали, построени най-вече в Тексас и Луизиана на Мексиканския залив. „Газпром” отвори офис в Хюстън и се хвалеше, че ще превземе 10% от американския пазар чрез експорт на ЛНГ от Сахалин. Междувременно, американците откриха масови находища на шистов газ и в момента се смята, че имат достатъчно най малко за сто години. Така, че от потенциален голям клиент на „Газпром”, те в момента строят терминали за износ на ЛНГ и скоро могат да станат един от основните конкуренти на пазара. Американската фирма „Чениере Енерджи” от Хюстън, например, сключи договор за доставка на газ в Литва с цени 25% по ниски от тези, които „Газпром” предлага.
Още по-голяма заплаха за „Газпром” е фактът, че шистовият газ се налага решително в най-бързо развиващите се страни, които бяха потенциални клиенти на Русия. Преди само шест месеца „Газпром” говореше за доставки от 68 милиарда кубически метра газ годишно на Китай. Китайците им отказаха, поради много високите цени и в момента усилено сондират в шистови басейни и говорят, че до 2020 година ще имат собствено производство oт 80 милиарда кубични метра на година. Същото става и в Индия, която напоследък закупи няколко американски фирми с шистова технология, както и в Турция, която сключи договор с „Шел Ойл” за проучване на големи шистови залежи около Диарбекир.
А какво става в нашия регион? С изключение на България, почти всяка източноевропейска държава в момента усилено търси неконвенционален газ. Полша е най-напред и почти сигурно ще е първата бивша комунистическа държава, която ще стане енергийно независима от Русия, на базата на нейните шистови залежи, които се оценяват до 5 трилиона кубични метра.
Фокус: Какви точно са преимуществата на шистовя газ, според вас? И какви са опасностите, свързани с неговото проучване и експлоатация, за които толкова много се говори?
Алекс Алексиев: Първото и най голямо преимущество на този тип газ е, че той е евтин за извличане, широко разпространен и значително по-чист от екологическа гледна точка от нефта и въглищата, които продължават да доминират енергетиката в света. Така че, ако ние искаме да почистим въздуха и да намалим емисиите на СО2 и други парникови газове, най-лесният начин е да минем от въглища на газ в електроцентралите.
В Съединените Щати, където шистовият газ безспорно ще бъде горивото на 21 век, цените на милион БТУ (британска термична единица) газ паднаха от $7 до $3.5 в момента. Това се равнява на $3.5 за 1000 кубически фута или $$115 за 1000 м3. Сравнете тези цени с $8 за един милион БТУ в Англия и $16 за един милиона БТУ в Източна Азия и ще видите икономическия му ефект. Също ги сравнете с $350 м3, които „Газпром” ни изнудва да му плащаме. Аз например, имам апартамент под наем в София и два пъти по-голяма къща в Америка. Преди седмица платих 457 лева на „София Газ” за отопление за ноември и $175 за отопление с пропан в Америка. Ето нагледно – какво значи монопол и свободен пазар. А евтин газ значи и евтино електричество и по-ниските цени в момента спестяват на американските домакинства $65 милиарда годишно или $180 милиона на ден. Да не говорим за това, че намирането и експлоатацията на шистов газ в даден район причинява истински икономически бум и пълни касите на държавата, общините и собствениците на земята където са сондите.
Що се отнася за опасностите, това, което чета в проектозаконите и различни анти-шистови пасквили, ми напомня на най възвишената пропаганда от годините на зрелия социализъм. Там научаваме, например, че сондажите на „Шеврон” в Добруджа щели да унищожат житницата на България, да отровят питейната вода и да причинят масови земетресения. Ако и един грам от това е вярно, Америка, където вече има десетки хиляди шистови кладенци, отдавна щеше да бъде унищожена, отровена и пометена от земетресения. Истината е, че това е чиста пропаганда, с която и Гьобелс би се гордял. Истината, според Лиса Джаксон, шеф на Американската Агенция за Защита на Природата и човек с отявлено зелени разбирания, в показания пред Конгреса, Май 24, 2011 е, че тя не “знае за нито един доказан случаи, където процесът фракинг се е отразил на водата”. До подобно заключение стига и едно изследване на Пенсилванския парламент на 233 питейни кладенци в непосредствена близост до шистови сонди, публикувано през октомври 2011 година. Американците имат много по-строги норми за чистота на водата и околната среда от нас И надали биха допуснали някой да им трови водата.
Аз сам за това, да се въведе още по строг контрол в България от съществуващия за водата и всичко, свързано с проучването и експлоатацията на шистовя газ, но съм твърдо против това – да оставим българския потребител на произвола на „Газпром” и неговите местни лакеи.
Фокус: Как бихте обяснили тогава факта, че в Америка също има голяма съпротива срещу фракинг от страна на екологически организации?
Алекс Алексиев: Обяснението не е трудно. Първо, и в Америка има много добронамерени хора със зелено мислене, които просто не са добре осведомени. Но основната съпротива от зелените идва от това, че шистовата буря (шале гале) както някои я наричат напоследък, сериозно застрашава възобновяемите енергии, които са станали новата религия на еколозите. Това е така, защото нито в Америка, нито някъде другаде по света, тези вятърни, соларни и пр. технологии, не са реализуеми, без огромни държавни субсидии, които в края на краищата, се плащат от народа като данъкоплатец и потребител. Погледнете например, цените на един мегават/час от новите мощности които влизат в Американската електрическа мрежа. Един М/час от газови електроцентрали струва $63.10 М/час а най евтината възобновяема енергия, вятър на брега (офшоре wind) е $97.00 М/час или повече от 50% по-скъпа. Другите са три до пет пъти по-скъпи. Офшорен вятър (оффшоре wind) е $243.20 М/час, соларни фотоволтации са $210.70 М/час, соларни термални станции са $311.80 М/час. Лесно може да се види, че при такива безумни цени и в условията на тежка икономическа криза, много хора започват да се замислят – дали си струва да се хвърлят на вятъра такива суми, при положение, че има евтина и сравнително чиста алтернатива като шистовия газ. „


 
Отказът на президента Плевнелиев да се кандидатира за втори мнадат е:
  резултати


Бюлетин

Въведете вашия имейл адрес за да получавате по-важните неща от Svobodata.com.




Svobodata.com не носи отговорност за съдържанието и авторските права на препечатани статии - като винаги посочва име на автор и линк на първоначалната публикация.



Подкрепете Откритото писмо на Едвин Сугарев до главния прокурор Сотир Цацаров, с което се иска започването на наказателно производство срещу лицето Сергей Дмитриевич Станишев, бивш министър-председател на България, заради причинени от негови действия или бездействия щети в размер на милиарди лева. Можете да изразите подкрепата си чрез петиция на адрес: http://www.peticiq.com/otkrito_pismo_sugarev



 



Story of Stuff



Подкрепете този сайт





Red House Sofia




Valid XHTML 1.0 Transitional