Краят на света засега се отлага, но се приближи с още една година

Заради високотехнологичния хаос, в който живеем, си струва да се припомни, че „Титаник” е построен от професионалисти, а Ноевият ковчег от аматьори

Краят на света не настъпи през 2011-а, както прогнозираха разни оракули миналия декември, но е сигурно, че сме се приближили към него с още една година. Ако в някой от зодиакалните календари съществуваше знак “Хаос”, изглежда сме били точно в него през отиващата си година, защото твърде много събития у нас и по света силно ограничиха чувството за предвидимост и увереност в хоризонта на близкото предстояще.

У нас годината започна с флашки и завършва с “фойерверки”. През януари в медиите гръмна скандалът “Ало, Ваньо”, от който пролича, че държавата се управлява чрез колоритни телефонни диалози и есемеси. През декември някой започна да пали автомобили по софийските улици с неясен засега, но изглежда политически прицелен замисъл – да се напомпа допълнително и бездруго изостреното усещане за несигурност. В МВР размишляват по различни версии – пироман, рекет на застрахователи или собственици на платени паркинги. Все още не е разследвана версията за палежите като пърформанс на концептуален художник.

Годината беше белязана от верижни бунтове и размирици в арабските страни. На 14 януари президентът на Тунис Бен Али беше свален, а на 11 февруари Хосни Мубарак подаде оставка след 30-годишно авторитарно управление в Египет. Бунтовете в Либия доведоха до военната операция “Зората на Одисей” през март с участието на САЩ, Франция, Англия, Италия и Канада. България също демонстрира присъствие, изпращайки фрегатата “Дръзки” в Средиземно море. Изглежда поради недостиг на кадри от бойните действия в медиите често се появяваха скорошни снимки на Кадафи със западни лидери, сякаш за да потвърдят разбирането, че дипломацията е изкуството да казваш “добро кученце”, докато намериш камък. На 20 октомври либийският лидер беше убит, но бъдещето на Либия изглежда неясно, както и съдбата на Сирия, където вълненията срещу управляващата фамилия продължават.

Явно ерата на свободния достъп до информация още не е настъпила, ако се съди по развитието на делата около сайта “Уикилийкс”. Вярно е, че изгарянето на книги отдавна е демоде, но държавата има много начини да упражнява дори и трансгранична цензура. Джулиан Асандж успя да се измъкне от съдебната хватка на шведските феминистки, обаче източниците му на финансиране постепенно го напуснаха поради натиск. Така лицемерието, маскирано като политическа коректност, изравни резултата в игра, която миналата година изглеждаше почти загубена. Годината беше белязана от още няколко забележителни постижения в тази сфера. През януари издателство от Алабама пусна редактирани версии на “Том Сойер” и “Хъкълбери Фин” от Марк Твен, в които думата “негър” е заменена с расово неутралното “роб”. Случката събуди силни съмнения в здравия разум на развитите демокрации. Сякаш под нейно влияние през март българското здравно министерство лансира идеята да се изрежат от българските филми кадрите, в които се пушат цигари. В същата тема се вписва и новината за затворника, който през януари осъди Полша в Страсбург, защото в затвора го хранят с месо, а той е будист и вегетарианец.

Може да се очаква и редактирането на Хемингуей, след като на 26 септември т.г. се проведе последната корида в Барселона. В Каталуния повече няма да има борби с бикове, тъй като бяха забранени със закон. Идеята да се забранят в цяла Испания засега предизвиква обществени брожения, защото коридата е част от културното наследство.

През януари Касим Дал шумно напусна ДПС, обвинявайки Ахмед Доган, че е превърнал движението в съзаклятие на “мъжки секретарки”. Така започна бавното разпадане на мита “Доган”, който повече от 20 години доминираше в българския политически живот. На 10 март падна и неговото барбекю и така завърши една епична битка на българския съд за справедливост. Малко преди това обаче ВАС обяви, че консултантският договор на Доган по хидроинженерни въпроси не е в конфликт на интереси и той може да задържи хонорара си от 1 млн. евро.

През февруари министър Цветанов се появи на пресконференция с аристократичен монограм Tzv Tzv на ръкавите на ризата. По същото време вървеше скандалът за неговите шест апартамента, придобити за учудващо кратко време. Оказа се, че тъстът и тъщата са му помогнали с пари, за които също не стана ясно как са придобити, но данъчните власти решиха да не издребняват.

През март земетресение от 8,9 по Рихтер в Япония, последвано от цунами с десетметрови вълни предизвика тежка авария в атомната централа Фукушима. Имаше над 8000 жертви и огромни разрушения. Повече от месец светът живя с драмата на японците и след като авариралите реактори най-после бяха охладени, облекчено въздъхна: “Май и този път ни се размина”.

По същото време премиерът Борисов се беше заел да сваля цените на горивата. През лятото правителството отне лиценза на “Лукойл” заради неизпълнени ангажименти към митническите власти, но след това го върна, макар че ангажиментите си останаха неизпълнени.

На 2 май американски командоси застреляха Осама бин Ладен в Пакистан и бързо го погребаха “според мюсюлманските обичаи” на неизвестно място в морето. Не се разбра дали това е закъсняло възмездие за жертвите от 11 септември или уреждане на други сметки, но сувенирната индустрия не пропусна шанса да пласира на пазара тениски с образа на терорист №1, напомнящ за Че Гевара.

На 17 май светът беше шокиран от новината за арестуването на шефа на МВФ Доминик Строс-Кан в Ню Йорк по обвинение в изнасилване на камериерка. По-късно обвиненията бяха свалени, защото показанията на жената се оказаха, меко казано, несигурни, но Строс-Кан загуби поста си, както и перспективата за политическа кариера във Франция. Случката доказа колко хазартна може да бъде съдбата дори за хора, които държат в ръце кормилото на света. По същото време у нас министър Цветанов беше подозиран, че насилва съдебната система, налагайки за председател на Софийския градски съд човек от семейния си приятелски кръг със съмнителни професионални качества. Скандалът остана без сериозни последствия, ако не се броят оставките на съдийките Капка Костова и Галина Захарова, подадени като израз на възмущение.

В края на май в медиите изтече секретен доклад на посланик Байърли от 2006 г., в който са описани връзки на премиера Бойко Борисов с криминални структури от миналото. “С други думи, ние трябва да продължаваме да го бутаме в правилната посока, но никога не трябва да забравяме с кого си имаме работа”, се казва в края на документа. Ден по-късно посланик Уорлик обяви, че отношенията между България и САЩ никога не са били по-силни.

По същото време “Атака” предизвика размирици около софийската джамия “Баня баши” и засили подозренията, че заедно с ДПС са като скачени съдове. Всяка от двете партии събира избиратели, като ги плаши с избирателите на другата. През октомври изборите доказаха, че този начин за привличане на електорална подкрепа вече е изхабен. ДПС загуби позиции в някои райони, а “Атака” е пред изчезване. Усещането се засили покрай последвалите семейно-битови драми в партията.

Залезът на едни политици вещае изгряването на други. През юни в “Шоуто на Слави” беше лансирана кандидатурата на Меглена Кунева за президент. Представена беше като кандидат на гражданското общество и постигна забележителен резултат – около половин млн. гласа. Това явно дава сериозни надежди за политическото й бъдеще и въпреки антипартийния патос на нейната кампания, преди седмица тя официално представи своя нов политически проект – сдружение “България за гражданите”. С което партиите у нас станаха с една повече.

През февруари у нас се проведе преброяване на населението, а през юни бяха обявени официалните резултати. Оказа се, че за 20 години сме се стопили с повече от 1,5 млн. и вече сме 7,364 млн. За българи се самоопределят 5,664 млн. Това означава, че всяка година по един град с размерите на Търговище, Горна Оряховица или Смолян изчезва. За последните десет години само в Чикаго са се заселили около 150 000 българи, почти колкото са жителите на трите споменати града. И докато експерти от БАН обясняваха в медиите, че изчезването ни протича нормално и не би трябвало да буди тревога, депутатът Корнезов внесе в парламента законопроект за евтаназията. След като хората не знаят как да живеят, поне да си избират кога и как да умрат.

Най-яркото артистично събитие през годината беше юнското декориране на Паметника на Съветската армия в София с образи на американски комиксови персонажи – Супермен, Дядо Коледа, клоуна Роналд Макдоналд, Капитан Америка, Жокера и др. Автори на провокацията се оказаха деветима младежи на възраст между 17 и 21 години.

Докато официозното “обществено мнение” се възмущаваше от вандалщината, професионални художници оцениха хрумването на младежите като твърде остроумно. Налагането на пъстроцветни типажи от американската масова култура върху героичния чугун на комунистическата идеология предлага синтезиран образ на Студената война. Двете идеологически системи, сякаш са имали нужда една от друга, за да съществуват, а съчленяването на техните символи постигна ефект на весело взаимно разпадане. Покрай всичко това пролича и колко деликатна може да бъде границата между героичното и комичното. Акцията предизвика добронамерен интерес в авторитетни западни медии, които иначе рядко споменават България, при това обичайно в неблаговидна светлина. Със сигурност ефектът беше по-добър от постигнатото с многомилионните бюджети, наливани за реклама на българския туризъм, който това лято се прослави с алкохолни турове на пияни младежи из морските курорти, както и с модата на т. нар. balconing – скачане “в пьяном виде” от втория или третия етаж директно в хотелския басейн.

През юли българското МВР с нежелание и под европейски натиск се отказа от практиката да получава дарения от частни лица, при това не винаги с изрядно съдебно минало. Докато Западът очакваше отговор от ислямски терористи за смъртта на Осама, получи тежък удар от свой десен екстремист. На 22 юли норвежецът Андреш Брайвик застреля 93 души и рани още 100. По-късно той определи действията си като “ужасно необходими”. Искал да атакува обществото, за да го промени в антиислямски дух.

В началото на август в Англия пламнаха граждански размирици. Никой не можа да обясни какво точно тласна хиляди британци в Лондон, Манчестър и други градове в продължение на няколко дни да палят автомобили и сгради, да трошат витрини и да грабят. Официалните власти приеха ставащото с хладна погнуса и се заеха да заличат щетите. На петия ден имаше 768 арестувани и 111 официално обвинени, а на десетия ден 1200 осъдени. Повече от седмица съдилищата на Острова бяха работили денонощно. Може само да се гадае за колко време и с какъв резултат българската съдебна система би свършила подобна работа.

По същото време една снимка на руския премиер Путин обиколи света. На нея беше показано как след третото гмуркане в живота си на 2 метра дълбочина той е открил и извадил две амфори от VI век – чистички, без водорасли и раковини по тях, готови за музейна витрина. Месец по-късно двамата с Ангела Меркел завъртяха крана на газопровода “Северен поток”. У нас обаче големият енергиен шлем на президента Първанов се разпадна, след като България окончателно излезе от проекта за нефтопровода “Бургас – Александруполис”.

В сянката на тези и други събития остана забележителната идея на американския милиардер Питър Тил да финансира създаването на плаващи либертариански общества върху нефтени платформи в международни води. Идеята е хората да започнат живота си от нула – свободни от закони, регулации и морални кодекси. Нещо като модерни Робинзоновци. Би било любопитно дали плаващите либертарианци няма твърде бързо да прегърнат и ценностите на пиратството. Впрочем заради глобалното затопляне идеята на Тил скоро може да не изглежда никак екзотично. През януари президентът на архипелага Кирибати в Тихия океан призова неговите 100 000 жители да се готвят за преселение, защото се очаква островите да останат под водата.

През септември в Ню Йорк се роди движението “Окупирай Уолстрийт”, което за по-малко от месец увлече повечето големи американски градове и породи съмнения, че бракът между демокрацията и капитализма окончателно е катастрофирал. В Европа същите съмнения се породиха от растящата дългова криза и очакванията за крах на еврозоната.

У нас месецът беше белязан от вълненията в с. Катуница, предизвикани от хроничната арогантност на Цар Киро. Загинаха две момчета. Местните хора опитаха да линчуват самозвания ромски монарх, но властите успяха да го приютят в ареста. Изгоряха само част от неговите имоти, за които после се установи, че са все незаконни. Не че и по-рано не се е знаело. Цар Киро е бил интимен с властите и преди, и след 10 ноември.

Октомври мина под знака на президентските и местни избори. ГЕРБ ги спечели, сподирян от гневни упреци за изборен хаос и съмнения за манипулации. Росен Плевнелиев стана президент въпреки декларираното преди това желание да бъде само експерт. “Българите избраха още от същото”, беше лаконичният коментар на западни наблюдатели.

Ноември ще се запомни с железничарската стачка, протестите на зърнопроизводители и още едно паметно събитие, предизвикало смесица от гняв и весело недоумение. Христо Стоичков стана доктор хонорис кауза на Пловдивския университет. Малко оставаше и Бойко Борисов да стане футболист на годината.

На 14 декември учени от CERN (Европейската организация за ядрени изследвания) обявиха че са видели божествената частица – бозона на Хигс. Но нищо повече от това не казаха. Дали частицата ще ни избави от високотехнологичния хаос, в който живеем, или ще го направи още по-голям, и из медиите все така ще гастролират объркани експерти, прикриващи пълното си неведение за ставащото в света с научна терминология и академична маниерност? Ще приближи ли бозонът на Хигс края на света или ще ни отдалечи от него? Никой не знае. Все пак изглежда логично да се припомни, че “Титаник” е построен от професионалисти, а Ноевият ковчег от аматьори.