Да се запитаме какво става с тайната на изповедта пред свещеник от ДС

Въпросът трябва ли да се отворят досиетата на висшия клир предизвиква остра дискусия. “24 часа” потърси за коментар Георги Лозанов. Ето неговите аргументи по темата:

Повтаря се общото тягостно усещане, че Държавна сигурност е присъствала навсякъде в социалния живот до 1989 г., а и след това.

Но от всичките й зони на присъствиенай-невъзможната за възприемане е в църквата. Защото хората, коитослужат в храма, са посредници между човека и бога. Те трябва да бъдат обърнати към доброто, любовта, състраданието. Докато участиетов ДС е форма на репресия, към духовниците по принцип има многопо-големи изисквания, свързани с всекидневното им поведение.

Възниква например въпросът има ли смисъл един духовник да пости, ако същевременно е агент на ДС, това не обезсмисля ли цялата му дейност?

Или - какво става с тайната на изповедта, когато си длъжен да я превърнеш в донос? И въобще - за духовника агент, кой стои по-високо - бог или ДС?

Разбирам, че това може би е било начин през онези години, когато църквата е била под силен натиск от властта, да продължи да има духовници.

Въпросът обаче е дали след този компромис оставаш духовник.

Защото духовникът не само осъществява посредничеството с бога като част от един ритуал, но е тип човешка работа, която участието в ДС прекъсва. Има други сфери, в които това не си личи толкова или в които заради персоналните им съдби хората може да бъдат разбрани, но по отношение на църквата и на духовниците това ми се струва най-нерешимото противоречие.

За мен обаче най-голямата почуда е, че никой от духовниците не приема това за грях, никой не се разкайва. Защото това би било най-нормалното поведение, дори да са били жертва, да се разкаят като за всеки друг грях Подобно разкаяние бибило път за свалянето на това бреме от Българската православна църква.

Църквата в своята традиционна роля на носител и пазител на духовността на човечеството няма как да пострада от поведението на един или друг духовник. Това е временна перипетия, която не може да постави под съмнение нейния смисъл. Но това е едно обяснение защо след 1989 г. църквата не можа да придобие онази важна роля, която се очакваше. Не защото това е някакъв сценарий или заговор, за какъвто се говореше в други сфери. Но защото със самото си присъствие тези хора блокираха представата за духовенство, за възвишеност, за поглед, обърнат към небесата.

От: http://www.24chasa.bg