ЗА „СИНЯТА КОАЛИЦИЯ”, АВТЕНТИЧНОТО ДЯСНО И НОВАТА КАУЗА

Днес, когато синята партия, изнесла основната тежест на прехода се намира в историческо най-ниското си равнище, когато хулена от свои и чужди е на съдбовен кръстопът, смятам, че съм длъжен да споделя вижданията си и представите си за онова, което искреният десен избирател търси да види в своя политически представител. Още повече, че от шест години не участвам в активния политически живот на страната, но наблюдавам и анализирам случващото се и много по-обективно, отстрани изграждам представата си за политическите процеси и резултатите от тях.

Аз,както и много други хора, приветствахме създаването на Синята коалиция. Смятахме че това е формулата, която ще сложи край на вътрешните борби, започнали като междуличностни в началото, довели до поредното разцепление и прераснали в между партийно съперничество.  Оказахме се наивници. Синият оптимизъм скоро се изпари, защото се оказа , че двете основни формации – СДС и ДСБ са антагонистично противостоящи една на друга. Борят се за едни и същи избиратели, съперничат си перманентно – кой е по-голям, кой е по-добър, кой генерира по-важните политически решения и послания – кой да е пръв. При това видимо и без особен свян. В резултат избирателите издадоха суровата си присъда. Сто и осемдесет, двеста хиляди гласоподаватели днес – а утре?

Това ли е дясното пространство в България? Само толкова ли останаха от синьото море? Разбира се, че не. Дясното пространство си е същото – измерва се с милиони хора, само че  не виждат в лицето на днешната Синя коалиция своя автентичен и убедителен представител. И с право. В сегашния си вид – като форма и съдържание, тази коалиция доказа своята неспособност да отговори на техните очаквания.

На дневен ред излиза големият въпрос. Възможно ли е на мястото на синята коалиция да се създаде нов, автентичен десен политически субект, който да отговори на очакванията на многобройните десни избиратели. Нов политически проект с ново дясно послание, с нова дясна кауза.

Скромното ми мнение е , че може. Най-малкото струва си да се опита. Аз, а и много хора с които съм говорил по този въпрос смятаме , че това трябва да стартира незабавно.

Успехът на подобно начинание, обаче до голяма степен се предопределя от зрелостта на ръководствата на СДС и ДСБ. От тяхната политическа мъдрост и оценка на днешната ситуация, на предстоящите политически процеси до следващите парламентарни избори и на недвусмислено изразената воля на десния избирател. Убеден съм, че повечето от редовите членове на СДС и ДСБ мислят по същия начин и са готови да формират този нов политически субект.

Призовавам двете политически централи да се събудят , да престанат да се самозалъгват, считайки се за самодостатъчни, да спрат да губят време в анализи, кой с колко е по-виновен за катастрофалната загуба на последните избори и да чуят какво им казват, както членовете на двете партии, така и симпатизантите и избирателите им. Да се издигнат на нивото на политическата си отговорност , да формират контактни групи ( при нужда с експертна помощ отвън), които да започнат дискусия за това, какъв да бъде този нов десен субект, каква да е неговата форма, съдържание, структура , организация, управление и т.н. Диапазонът е широк – от нова дясна партия, до нова коалиция, федерация, съюз и прочее форми на НОВО ПРЕДСТАВИТЕЛСТВО.

Мисля че, контактните групи биха могли да предложат подходящ модел на този нов десен проект, не по-късно от месец април, май 2012г.

Вторият голям въпрос който предстои да се решава е, какво да бъде новото послания на десния проект. Всички послания, които в началото на прехода отправи СДС, впоследствие ОДС отдавна са изчерпани – те просто са изпълнени. Смяна на системата, пазарно стопанство, демократични институции, НАТО, ЕС и прочее са факт. Необходимо е ново послание, ясно и синтезиращо непреходните принципи на десните идеи. Необходима е дискусия и по този въпрос.

Моята представа за новата кауза на новия десен проект,съществено се различава от формулираните понастоящем каузи и на ДСБ и на СДС.

ДСБ казват „Силна България в обединена Европа”. Като оставим настрани, че нито България скоро ще стане силна, нито Европа е кой-знае колко обединена, посланието на ДСБ поставя в центъра на ценностната си система две институции. И забравя човека. Сякаш институциите са създадени за да бъдат обслужвани от човека, а не обратно.

СДС поставя човека на по-видно място, но и тук мястото му е второстепенно. В посланието му „Да върнем човека в основата на политиката” първостепенното е „политиката”, а смисълът е масово участие на хората в политическите процеси.

Аз смятам , че новият автентичен, десен субект трябва да постави в центъра на вниманието си ЧОВЕКА. А всичко останало – усилия, политики, институции, да бъдат подчинени на просперитета, благоденствието , и сигурността на човека и неговото семейство. Кауза, която може да бъде постигната с чисто десни средства. Чрез развитието на бизнеса, поощряването на предприемачеството и създаването на силна икономика. Силната икономика води до високи доходи, до материално благополучие, до силна и сигурна държава, способна да води подходяща социална политика. До създаване и укрепване на средната класа и гражданско общество – естествената социална среда на автентичните десни партии.

Излагайки съвсем схематично идеята си за нова дясна кауза, съвсем нямам претенцията , че тя е най добрата. Сигурно още много подобни предложения ще се появят. Затова е необходима дискусия и колкото по-рано започне тя, толкова по-добре.

Така мисля аз. На ход са двете  политически централи.