Ванеса Гера, Асошиейтед прес
Варшава, 23 декември
По времето, когато чешкият драматург Вацлав Хавел бе хвърлен в затвора заради антикому-нистическите си творби, животът на всички хора в Източна Европа се определяше от смазващата
личността тежест на фалшифицираните избори, подслушвани телефони и изолация зад Желязната завеса.
Всичко това се промени за десетте бивши комунистически страни, които отхвърлиха контрола на Москва и вече са членове на Европейския съюз. Честните избори, свободата на изразяване на
мнения и безпрепятственото пътуване в чужбина до такава степен са се превърнали в част от живота, че младите чехи и младежите в останалите девет страни често нямат никаква представа за
трудностите, които техните родители все още си спомнят с всички подробности. Това е доказателство за постигнатото от Хавел, от Лех Валенса в Полша и от много други хора с жива съвест, които по мирен път свалиха комунистическите режими през 1989 г.
Но докато хората се сбогуват с Хавел преди погребението му с държавни почести днес, вече има признаци, че завещаното от него е обект на нападки в Централна Европа, по-специално в Унгария,
където един лидер с авторитарна нагласа консолидира властта за себе си и за своите съюзници.
Не само в Унгария е така: в Латвия свободата на пресата еродира; корупцията разрушава надеждите на мнозина в района - най-остро това се усеща вероятно в България и Румъния, две от най-бедните нови членки на ЕС.
"Завещаното от Хавел победи, но никога няма да може да се изпълни до край", заяви Яцек Кучаржик, водещ полски политически коментатор. Според него духът на Хавел днес е обект на удари в
целия район, с различни нива на опасност в зависимост от конкретната страна.
"Демокрацията и човешките права не се дават веднъж завинаги", твърди Кучаржик, който е президент на Института по външни работи във Варшава. "Те изискват непрестанна бдителност."
Няколко месеца преди смъртта си Хавел заяви, че в голяма степен е удовлетворен от непреходните ангажименти за спазване на човешките права в Чехия, макар да се оплака, че мнозина са се
отчуждили от политическия живот.
"Но по принцип не смятам, че сме предали или изоставили нещо", посочи Хавел в интервю за Асошиейтед прес през февруари, десет месеца преди смъртта му на 18 декември. "Струва ми се, че
страната ни все още следва пътя, по който нашите граждани решиха да поемат през 1989 г.".
В Чехия наистина нещата вървят като че ли добре, икономиката и гражданското общество процъфтяват. Благодарение на моралните напътствия на Хавел Прага се превърна в един от изтъкнатите европейски защитници на човешките права в страни като Куба, Китай и Мианма - страни с потиснически режими, които пораждаха у Хавел особено сериозна загриженост.
Полша, най-голямата бивша комунистическа държава сред новите членове на ЕС, също се превърна в история на успеха практически във всички аспекти.. Варшава се превърна в най-ревностния
пропагандатор на човешките права в съседните Беларус и Украйна, като в същото време обяснява на тунизийците и на други участници в Арабската пролет тънкостите на свободните избори и изработването на конституция.
След неотдавнашните избори в Полша (през октомври) умереното проевропейско правителство на премиера Доналд Туск остана на власт, докато тази година икономическата криза вече свали
няколко правителства в Европа.
Но дори и в Полша, чиято икономика се развива с положителни темпове и която през 2009 г. успя да постигне нарастване на БВП, докато останалата част на Европа затъваше в рецесия, някои хора
биват привлечени от политически сили, които проповядват ксенофобски и хомофобски възгледи.
Макар в правителството да няма представители на радикални политически формирования, съществуването на голяма и склонна към насилие крайна десница се прояви по време на бунтовете във Варшава, избухнали в Деня на независимостта, 11 ноември. Участниците в най-сериозните улични размирици в Полша от години, повечето от тях футболни хулигани, се нахвърлиха върху полицаи
и трошаха коли. Това бе обаче изолиран инцидент. В страните, които изпитват икономически затруднения, съществуват много по-трайни заплахи.
Редица организации за защита на човешките права, САЩ и ЕС са особено загрижени за Унгария, където партията "Фидес" на премиера Виктор Орбан е превзела съдилищата и упражнява все
по-силен контрол върху медиите в усилията си да консолидира хватката си върху властта.
Орбан може да си позволи това, защото избирателите, отчаяни от икономическата криза, причинена от лошото управление на предишното ляво правителство, дадоха на консерваторите мнозинство от две трети в парламента след изборите през 2010 г. Наред с това близо 17 на сто от гласувалите подкрепиха
крайнодясната партия "Йоббик", която хвърля вината за много от проблемите в Унгария върху евреите и ромите.
Това е доказателство - ако въобще някой го търси, - че авторитарното управление, ксенофобският национализъм и други либерални тенденции могат да бъдат прелъстителни в условията на дълбока икономическа несигурност.
През последните 18 месеца "Фидес" използва непробиваемото си мнозинство да променя закони и дори конституцията, за да даде на депутатите и на правителството безпрецедентна власт над
останалите институции - от съдебната власт то медиите, централната банка и националната сметна палата.
"Според мен обстановката тук е доста тревожна", заяви Ференц Кьосег, бивш депутат и основател на унгарския Хелзинкски комитет през 1989 г.
По скалата от 1 до 10, като единицата е за идеална демокрация, а десетката - за диктатура, Кьосег оценява обстановката в Унгария със седмица.
В малката балтийска страна Латвия свободата на медиите понесе сериозен удар, след като влиятелни олигарси успяха да превземат влиятелния вестник "Диена", който отдавна излага на показ прегрешенията на бизнесмени и политици. Това стана в навечерието на изборите през 2010 г. и на практика критичните изказвания на някои от кандидатите бяха заглушени.
Базираната в САЩ организация "Фрийдъм хаус" изтъква "негативното развитие в сферата на свобода на печата" в последния си анализ на Латвия, където през последните години мнозина журналисти бяха малтретирани, а телефоните им подслушвани.
Навсякъде корупцията продължава да бъде истинска чума, която лишава хората от равни шансове при търсене на работа, при създаване на компания или при завеждане на дело в съда.
Българският философ и дисидент по времето на комунизма Желю Желев, който стана и първият демократично избран президент на страната си, смята, че "нерешителната борба срещу корупцията и
организираната престъпност" продължава да бъде най-сериозното предизвикателство за развитието на България.
"Държавата трябва да спечели тази битка, ако искаме да създадем добре действаща демокрация", заяви Желев пред АП.
В съседна Румъния журналисти, активисти на движението за човешки права и критично настроени спрямо правителството хора твърдят, че изпадат в параноя заради усещането, че са непрекъснато под наблюдение от страна на държавата.
В страната има седем разузнавателни служби - повече, отколкото при диктатора Николае Чаушеску - макар Румъния да няма никакви външни врагове.
"В страна с население 22 милиона души има прекалено много разузнавателни служби . . . и много слаб контрол върху тях", заяви Диана Хатнеану, директор на румънския Хелзинкски комитет. По-специално разузнавателната служба към вътрешното министерство се използва "да се изрови максимално количество информация за хората, които не им харесват - политически противници, журналисти и неправителствени организации", изтъкна тя.
Но дори онези, които помогнаха да бъдат свалени репресивните режими, предупреждават да не задълбаваме в песимизъм. Централна Европа, въпреки зараждащите се опасности, остава пространство
на граждански свободи, за които хората в Беларус, Казахстан и други страни на изток от тях могат само да мечтаят. "Обстановката в Централна Европа е добра", заяви Богдан Борушевич, бивш полски активист на антикомунистическото движение и маршал на Сената. "И това отчасти се дължи на усилията на Хавел. И на Лех Валенса. И на всички нас тук".
(БТА)